Участвайте! Важно е…

проф. Георги Димитров

7 март 2017 г.

На първи март българи и румънци закичваме близки и познати с мартеници, за да им пожелаем здраве и добри бъднини. Тази година на същата дата, а вероятно и със същото намерение, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер закичи европейските граждани с Бяла книга за бъдещето на Европа. С тази разлика, че пожеланието към тях не е само да си я носят за здраве, а да я ползват като отправна точка за участието им в общоевропейски дебат за собственото им бъдеще. Защото то зависи от съдбините на Европейския съюз, който към днешна дата е основният източник на (и гарант за) мира, стабилитета и просперитета в обществата, включени в него.

Всички медии отразиха тази новина и коректно посочиха петте възможни сценария за развитието на ЕС, които съставляват основното съдържание на този стратегически документ. От съобщенията обаче не става ясно какъв е смисълът му, а той наистина е важен. Ето защо:

Първо, от изложената в документа концепция става ясно, че ЕС е напълно готов да продължи напред и без Великобритания. Това не е заявено в прав текст, но това е основно послание на тази Бяла книга – Съюзът може да е станал по-малък, но нищо принципно не се е променило: той ще продължи да съществува, от една страна, за благото на европейските граждани, а от друга – за да предложи решение на изключително тежки предизвикателства именно пред добруването на европейците.

Поради горното, второ, документът ясно, аргументирано и дори визуално внушително защитава тезата, че съществуването на ЕС е единственият възможен отговор срещу натиска на безпощадна глобална конкуренция:

  • Драстично спадащ дял на европейците от цялото човечество
  • Спад на относителния дял на БВП, създаван в ЕС, спрямо целия световен БВП
  • Рязко застаряващо население
  • Несъпоставимост на разходите за отбрана спрямо другите глобални конкуренти, което е особено обезпокоително в светлината на обстоятелството, че страните от ЕС са изключително примамливи за местоживеене (поради несравнимо високия стандарт и качество на живота) в очите на многомилионни неевропейци.

Не е случаен фактът, че даже в съобщението за пресата на ЕК, в което тази аргументация като цяло е спестена, изрично е подчертан фактът, че към 2060 нито една европейска страна, колкото и да е голяма сама по себе си, няма да е повече от 1 на сто от човечеството. А, следователно, би било немислимо да се справи сама, с което и да е от горните предизвикателствата. А тъкмо за справянето с тях ЕС дава по-добри шансове чрез партньорствата на участниците в него.

Но, трето, тук става страшното, защото макар Съюзът да е решаващ коз за просперитет на европейците през идващите десетилетия, европейските граждани са все по-отчетливо недоволни от неговото функциониране и към днешна дата той се радва на подкрепа едва на около една трета от гражданството. Оттук и спешната необходимост за преосмислянето на бъдещето на европейската интеграция и на визията ни за Европа, в която искаме да растат децата ни. Представената от Юнкер Бяла книга има ясно заявената амбиция да бъде само първа крачка в политическия е граждански дебат как следва да се развиват европейските общества и Европейският съюз.

Предложението за размисъл от ЕК има силни и слаби страни и те следва да бъдат видени, разбрани и оценени по достойнство.

Много силна страна на направеното предложение е аргументираното обосноваване на перспективите за съществуването на ЕС не просто чрез спомените за ужаса от европейските, станали и световни войни от ХХ век. Необходимостта от съществуването на Съюза се доказва тъкмо с едновременното му предназначение да дава отговор на външната конкуренция в икономически, политически, културен, научен и военен аспект, както и да гарантира все по-добри условия за живот на своите граждани чрез възможност за работа, социална защита, екологични стандарти, защита на личните права и свободи. Нито едно от тези основания не може да бъде лековато пренебрегнато или омаловажено!

Още по-важно е многовариантното виждане за бъдещето на ЕС. Самото наличие на равноценни алтернативи за неговото развитието, тъй като Съюзът е създаден и функционира с основна цел да се развива, е изключително съществено като стимул да се включат колкото се може повече субекти – граждани, експерти, партии, страни и институции – в обсъждане на посоката и начините на движение. За експертите е ясно, че отсъствието на Великобритания от тази дискусия, прави избора на конкретна стратегия доста неравностоен, защото зад тези варианти не стоят просто различни логически възможности, а реални и антагонистични интереси. Важно е, разбира се, настойчиво подчертаваното обстоятелство, че предложените пет варианта не са нито алтернативни, нито изчерпващи спектъра на възможни решения, а само ориентири към какво да бъде насочено вниманието на европейската общественост.

Не на последно място по важност е именно характерът на документа, който и по стилистика, и по съдържание е покана за широк диалог с европейската общественост. Тук трябва да отбележим както недвусмислено заявената от Юнкер илюстративност, а не политическа програмност на Бялата книга, така и явното желание на Комисията да влезе в диалог на най-ниско равнище с редовите граждани. За целите на последното към всяка една от предлаганите пет визии се посочват и измененията на всекидневния живот на средния европеец, които биха настъпили при реализацията на съответния път за развитие на ЕС.

Това хич не е малко.

Но има и проблеми, за които не може да останем нечувствителни.

Първо, вероятно поради преднамерено илюстративния характер на документа, в него не може да се открие пряк отговор как всеки един от предлаганите пет алтернативни варианта решава проблемите пред съществуването на ЕС. Нещо повече – след като самото съществуване на Съюза се мисли като решаващо условие за справяне с чудовищни предизвикателства пред бъдещето на европейското гражданство, а именно липсата на подкрепа от него за ЕС е отчетено като проблем, то би следвало оценките за силните и слаби страни на всеки вариант да има за пръв приоритет засилване подкрепата на гражданите за общото бъдеще на европейците. Няма да намерите такъв приоритет, в който и да е от вариантите.

Второ, макар всеки от сценариите за развитие на ЕС да завършва с тематичен акцент – „за и против”, то казаното в тези изключително кратки абзаци не може да се сметне за реално обсъждане на аргументи за и против предлаганата конкретна алтернатива.

Тъй като аргументация всъщност няма, то има простор за внушения. В тази връзка не можем да пропуснем позиционирането на третия вариант „онези, които искат повече, го правят” в междинната средна позиция на предлагания спектър от алтернативи. От логическа гледна точка той би могъл на еднакво основание да се представи като крайно ляв или крайно дясен от предложените пет сценария. Но е сложен в средата именно да внушава, че това е визия-балансьор между крайности. Не е случайно, че при представянето на неговите решения самата стилистика на изказ е „още от същото, плюс…”. Плюс не е само в аритметичен смисъл (добавка), но и в ценностен смисъл – версията е представена като носеща несъмнени изгоди. Естествено, за онези, които искат повече и го правят, като няма и дума за останалите извън ядрото на ЕС, които се движат на друга евроинтеграционна скорост. Защото става дума именно за представянето на, откровено защитаваната от Юнкер, диференцирана евроинтеграция като център на дебата за бъдещето на Европа. Да, вярно, че не е казано в прав текст, но е настойчиво визуализирано – и в текста, и в приложението към Бялата книга.

Вероятно не става дума за политическа преднамереност, а за предрефлексивно сработване на личните очевидности на авторите на документа, за които някои неща изглеждат универсално естествени, сякаш по подразбиране. Например, илюстрацията как ще се промени животът на средния европеец на всекидневно равнище се позовава на особеностите за начина на придвижване при пътуване със свързан автомобил. Само че по данни от скорошно проучване на FAI, Международната автомобилна федерация, в 12 европейски страни, в Европа само една трета от водачите са чували за свързани автомобили. Обаче най-добре са информирани водачите в Германия, Франция и Италия. Иначе към днешна дата само 6 на сто от потребителите имат свързани автомобили, а други  18 на сто биха искали такава да бъде следващата им кола.

Накратко, нека не оставаме други да решават вместо нас. Участвайте в дебата за бъдещето на Европа! Важно е… Апелът е и към българските правителства, ако имат капацитет за такъв стратегически политически ангажимент.