добавено на: 2017-10-16
автор: доц. дпн Калоян Симеонов
Цялата книга можете да видите тук.
След създаването на еврозоната в началото на 1999 г. се възроди интереса към развитието на паричните съюзи.
Икономическият и паричен съюз на ЕС се превърна в най-развитият многонационален съюз, който притежава уникални характеристики и стана модел за регионално икономическо и парично обединение.За да разберем по-добре еврозоната, е необходимо да познаваме същността и историята на паричните съюзи. Някои от тези съюзи вече не съществуват на картата, други действат и до днес, а в различни региони на света е планирано създаването и на нови. Прогнозите за развитието на еврозоната варират между двете крайности - от възможността за нейното бързо разпадане до вероятността последната световна икономическа и финансова криза да предизвика реформи, с които паричният съюз да бъде ефективно допълнен от завършени икономически, фискален, финансов и политически съюз между държавите членки.Анализирането на въпросите, които имат отношение към еврозоната, е важно и заради необходимостта България да се подготви да приеме единната европейска валута. След зараждането на дебатите за развиване на ЕС на две и повече скорости, за ЕС разделен на ядро и периферия, ускореното присъединяване на България към Икономическия и паричен съюз става още по-актуално и наложително.
добавено на: 2017-08-25
Посолството на Италия в София и Италианският културен институт организираха на 10 март 2017 г. кръгла маса, посветена на60-годишнината от подписването на Римските договори, която се проведе в аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В книгата са публикувани изказванията на панелистите – Раймондо де Азеведо, Соломон Паси, Ингрид Шикова и Огнян Златев, Бялата книга за бъдещето на Европа, Римската декларация от 25 март 2017 г.
добавено на: 2017-08-17
Дипломатическият институт към Министъра на външните работи на България публикува учебно помагало с текстове на тема ”Публична дипломация и комуникационна политика в контекста на Европейския съюз”. То е предназначено за подпомагане обученията на дипломатите, които се провеждат от Дипломатическия институт. В помагалото е публикуван аналитичният текст „Разговор за Европейския съюз – защо, кой, какво и как?“ на проф. Ингрид Шикова – член на екипа на проекта „Жан Моне Център за високи постижения“.
добавено на: 2017-08-11
Това е най-новият тематичен брой на списанието "Социологически проблеми", издание на ИИОЗ при БАН. Посеветен е на десет години европеизация на българското общество, а негов водещ е професор Георги Димитров. В списанието ще откриете публикации на проф. Димитров, доц. Велева, д-р Тонева и специално интервю с проф. Ингрид Шикова. За повече информация
добавено на: 2017-02-27
Публикацията e резултат от съвместен изследователски проект с Дипломатическия институт към Министерството на външните работи на България и Фондация „Ханс Зайдел“. Целта на изследването е проучи опита от осъществяване на комуникационните стратегии при присъединяването към Европейския съюз на държави като България, Унгария и Хърватия, на страни кандидатки – Македония, Сърбия, Черна гора, за да бъдат направени конкретни препоръки за усъвършенстване на комуникацията с гражданите. Книгата беше представена на 22 февруари 2017г. в Дома на Европа. Участие взеха посланици и дипломати от държавите от Западните Балкани, представители на държавната администрация, млади дипломати, студенти.
добавено на: 2017-01-30
Изследователският проект “Maximizing the integration capacity of the European Union: Lessons and prospects for enlargement and beyond” (MAXCAP) има за цел да оцени процеса на разширяване на ЕС на изток. Водещата идея на консорциума от девет престижни европейски университети и експертни организации е, че оценката на подхода на ЕС към интеграцията на страните от Източното разширяване ще помогне в разбирането на текущия процес на разширяване, включващ страни кандидатки и страни от Западните Балкани и Турция, които искат да се присъединят към ЕС. Тази широкообхватна оценка има за цел да създаде основа за предложения за политики за подобряване на интеграционния капацитет на ЕС вбъдеще.
Представяйки изследователски изводи, както и становища и дискусии от международния семинар в София, тази публикация е продължение на продуктивния диалог между академичните среди и институциите, който стои в основата на проекта MAXCAP. Насоките за бъдещи разширявания на ЕС трябва да бъдат чувствителни към различните траектории на обществата в Източна и Югоизточна Европа, които не са непременно само негативни, както показва дебатът в София. Това изисква иновативни изследователски инструменти, които могат да регистрират различията в отделните национални случаи, включително в обществените нагласи към интеграцията. Текстовете в този сборник са насочени основно към решаване на тази методологическа задача.
Цялата книга можете да видите тук.
След създаването на еврозоната в началото на 1999 г. се възроди интереса към развитието на паричните съюзи.
Икономическият и паричен съюз на ЕС се превърна в най-развитият многонационален съюз, който притежава уникални характеристики и стана модел за регионално икономическо и парично обединение.За да разберем по-добре еврозоната, е необходимо да познаваме същността и историята на паричните съюзи. Някои от тези съюзи вече не съществуват на картата, други действат и до днес, а в различни региони на света е планирано създаването и на нови. Прогнозите за развитието на еврозоната варират между двете крайности - от възможността за нейното бързо разпадане до вероятността последната световна икономическа и финансова криза да предизвика реформи, с които паричният съюз да бъде ефективно допълнен от завършени икономически, фискален, финансов и политически съюз между държавите членки.Анализирането на въпросите, които имат отношение към еврозоната, е важно и заради необходимостта България да се подготви да приеме единната европейска валута. След зараждането на дебатите за развиване на ЕС на две и повече скорости, за ЕС разделен на ядро и периферия, ускореното присъединяване на България към Икономическия и паричен съюз става още по-актуално и наложително.
Европа на кръстопът: от насърчаване на сходствата до управления на различията
The European Union in a Dynamic Global Context
Еврото и държавите от ЕС. Къде сме ние?
Който обича да изкачва върхове, знае, че понякога последните метри са най-трудни. Който обича да плува навътре в морето, няма как да не е изпитал поне веднъж страх от дълбокото. Но ако вярва в това, което прави, стръмният склон и дълбоките води няма да го откажат. Напротив, много по-вероятно е да го мотивират още повече.
[...]
„Европейският съюз през очите на младите“
„Дневният ред на новия институционален цикъл на ЕС“