Публикации

Еврото и държавите от ЕС. Къде сме ние?

Който обича да изкачва върхове, знае, че понякога последните метри са най-трудни. Който обича да плува навътре в морето, няма как да не е изпитал поне веднъж страх от дълбокото. Но ако вярва в това, което прави, стръмният склон и дълбоките води няма да го откажат. Напротив, много по-вероятно е да го мотивират още повече.

[...]

„Европейският съюз през очите на младите“

Темата на тазгодишната студентска научна конференция (2025) на катедра „Европеистика“  - СУ „Св. Климент Охридски“ е „Европейският съюз през очите на младите“. [...]

„Дневният ред на новия институционален цикъл на ЕС“

Публикуван е сборникът „Дневният ред на новия институционален цикъл на ЕС“ с доклади от единадесетата международна конференция на катедра „Европеистика“. [...]

„ЕС – в търсене на европейското бъдеще“

Темата на тазгодишната студентска научна конференция (2024) на катедра „Европеистика“  - СУ „Св. Климент Охридски“ е „ЕС - в търсене на европейското бъдеще“. [...]

„Обединена Европа – мисия възможна“

Темата на годишната студентска научна конференция -2023 на катедра „Европеистика“  - СУ „Св. Климент Охридски“ е „Обединена Европа – мисия възможна“. [...]

Публикации

Публична дипломация и комуникационна политика в контекста на Европейския съюз

          Дипломатическият институт към Министъра на външните работи на България публикува учебно помагало с текстове на тема ”Публична дипломация и комуникационна политика в контекста на Европейския съюз”. То е предназначено за подпомагане обученията на дипломатите, които се провеждат от Дипломатическия институт. В помагалото е публикуван аналитичният текст „Разговор за Европейския съюз – защо, кой, какво и как?“ на проф. Ингрид Шикова – член на екипа на проекта „Жан Моне Център за високи постижения“.

Тематичен брой на сп. “Социологически проблеми”

          Това е най-новият тематичен брой на списанието "Социологически проблеми", издание на ИИОЗ при БАН. Посеветен е на десет години европеизация на българското общество, а негов водещ е професор Георги Димитров. В списанието ще откриете публикации на проф. Димитров, доц. Велева,  д-р Тонева и специално интервю с проф. Ингрид Шикова. За повече информация

„Communication Strategy for the Accession to the European Union”

Публикацията  e резултат от съвместен изследователски проект с Дипломатическия институт към Министерството на външните работи на България и Фондация „Ханс Зайдел“. Целта на  изследването е проучи опита от осъществяване на комуникационните стратегии при присъединяването към Европейския съюз на държави като България, Унгария и Хърватия, на страни кандидатки – Македония, Сърбия, Черна гора, за да бъдат направени конкретни препоръки за усъвършенстване на комуникацията с гражданите. Книгата беше представена на 22 февруари 2017г. в Дома на Европа. Участие взеха посланици и дипломати от държавите от Западните Балкани, представители на държавната администрация, млади дипломати, студенти.

Has the EU’s Eastern Enlargement Brought Europe Together?

Изследователският проект “Maximizing the integration capacity of the European Union: Lessons and prospects for enlargement and beyond” (MAXCAP) има за цел да оцени процеса на разширяване на ЕС на изток. Водещата идея на консорциума от девет престижни европейски университети и експертни организации е, че оценката на подхода на ЕС към интеграцията на страните от Източното разширяване ще помогне в разбирането на текущия процес на разширяване, включващ страни кандидатки и страни от Западните Балкани и Турция, които искат да се присъединят към ЕС. Тази широкообхватна оценка има за цел да създаде основа за предложения за политики за подобряване на интеграционния капацитет на ЕС вбъдеще. Представяйки изследователски изводи, както и становища и дискусии от международния семинар в София, тази публикация е продължение на продуктивния диалог между академичните среди и институциите, който стои в основата на проекта MAXCAP. Насоките за бъдещи разширявания на ЕС трябва да бъдат чувствителни към различните траектории на обществата в Източна и Югоизточна Европа, които не са непременно само негативни, както показва дебатът в София. Това изисква иновативни изследователски инструменти, които могат да регистрират различията в отделните национални случаи, включително в обществените нагласи към интеграцията. Текстовете в този сборник са насочени основно към решаване на тази методологическа задача.