Публикации

„Следващите седем на Европейския съюз“

Публикуван е сборникът „Следващите седем на Европейския съюз“ с доклади от международната конференция на катедра „Европеистика“. Готови ли сме за следващите седем години на ЕС? Какви амбиции и какви реформи трябва да оформят бъдещето на Европейския съюз, как ще се отрази кризата върху еврозоната, по кой път ще тръгне икономиката на Европейския съюз ? [...]

Живи архиви

Публикувани са двата тома „ Живи архиви“- Национален архив от спомени за процеса на присъединяване на България към Европейския съюз.  [...]

ДНЕВНИЯТ РЕД НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ГРАЖДАНИ -#EUactive!

Всеки студентски випуск от специалност „Европеистика“ на Софийския университет „Св.Климент Охридски“ подготвя с амбиция своята годишна научна конференция. И всяка от тях носи печата на времето, в което се провежда. ДНЕВНИЯТ РЕД НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ГРАЖДАНИ -#EUactive!

„Европейският съюз с нов Европейски парламент – пътят напред“

  Сборникът обединява докладите от превърналата се в добра традиция, Четвърта съвместна докторантска конфереция на Катедра „Европеистика“ и Катедра „Политология“. Тя се проведе през октомври 2019 г., а темата беше „Европейският съюз с нов Европейски парламент – пътят напред“. „Европейският съюз с нов Европейски парламент – пътят напред“

“Новата перспектива на ЕС – приоритети и политики”

  Сборникът включва докладите от Третата докторантска конференция на Катедра „Европеистика“ и Катедра „Политология“, която се проведе през ноември 2018 г. Докторантите представиха анализи по ключови за европейския дневен ред теми и предложиха възможни решения за настоящите проблеми. "Новата перспектива на ЕС - приоритети и политики"

ЕС може да е глобален играч само ако е единен

Интервю на проф. Ингрид Шикова за BTV новините. Текстът на интервюто може да прочетете по-долу:

– Проф.Шикова, майка или мащеха е Европа за българите?

– Аз си мисля, че е майка. Едва ли можем да кажем, че е мащеха. Не го казвам затова, защото получаваме пари по структурните фондове. В никакъв случай. Ще си позволя да перифразирам един човек, пред когото се прекланяме –Васил Левски. Той е казал: „Времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него обръщаме”. Аз бих перифразирала така: „Ние сме в Европа и Европа е в нас. Тя нас променя и ние я променяме”. За мен това е Европа – една голяма родина.

– Как се променихме за последните 10 години?

– Според мен към добро. От последните европейски проучвания се вижда, че българите най-много ценят това, че могат да пътуват свободно. Това е чудесно за всички и особено за младите хора. Това, че можем да пътуваме да виждаме други страни, да разбираме други хора, да виждаме други манталитети, ни кара да се замислим, когато се върнем. Аз забелязвам, че хора, които отиват да работят например в Испания, след това се връщат в своето малко градче или селце и подреждат дори двора си по различен начин. Промяна в мисленето има. Разбира се, ние имаме нашите български особености, но мисля, че вече сме доста по-отворени към света.

– Защо тогава Брюксел продължава да бъде приеман като коректив, който предизвиква по-скоро негативни емоции у българите?

– Ако Европа е майката, Брюксел е по-скоро като бащата, който ни дава указания. Понякога се възприема като наказващ, понякога като спасител, който трябва да ни реши всички въпроси. Всички тези подходи са грешни. Брюксел – това сме ние. Крайно време е България и ние, българите, да се възприемем като част от ЕС. Ето какво се случи в моето семейство: Аз имам внук. Преди няколко години, когато той беше на пет, го попитах: „Ти знаеш ли какво е Европа?” Той помисли, помисли, защото вкъщи често си говорим за ЕС и каза: „Ти си Европа!” Аз се замислим и му отговорих: „Да, аз съм Европа, но и ти си Европа. Майка ти и татко ти са Европа.” Крайно време е да се почувстваме като европейски граждани, а не да смятаме, че Брюксел ни нарежда нещо. Затова думата „вина” е силна. Но дял определено имат и политиците, които когато трябва да се вземат непопулярни решения най-лесно е да ги представят като решения на Брюксел. Да, но в Брюксел има и наш представител. Този наш представител е в Съвета или в работни групи и има думата. Това, което най-много сме спечелили от нашето членство, е стол и микрофон. Ние можем да си кажем мнението, да защитаваме нашата позиция, да имаме аргументи. Така че Брюксел не може да се каже, че нарежда. Това е грешно възприемане на ЕС.

– А как ни приемат в Брюксел? До колко тежи нашата дума там?

– В Брюксел всички страни са равноправни. Сега знаете, Малта председателства Съвета на ЕС. 400 хил. са жителите на Малта, но тя е председател, тя направлява, тя участва във всички големи събития, тя е организатор. Това доказва, че всяка страна може да се представя в ЕС както подобава и да бъде уважавана за това, което прави. Ние трябва да имаме достатъчно самочувствие, да не се чувстваме потиснати, нито да отиваме в другата крайност, като отричаме всичко. Крайните позиции в ЕС не се уважават. ЕС е общност на консенсуса. ЕС се консултира, търсят се възможности за съгласие и чак тогава се взима решение. Затова имаме нужда от малко повече само самочувствие в Брюксел.

– Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер представи на 1 март „Бялата книга” с пет сценарии за бъдещото на ЕС. Чу се, че ние сме против сценария за различните скорости, но кой е нашият сценарий? И кой би бил най-добрият сценарий за Европа според Вас?

– Да, чу се, че сме против Европа на няколко скорости, но аз също не разбрах кой е нашият сценарий. Тези пет сценария са само едно предложение на Комисията. Истинската възможност е може би една комбинация от тях. Аз искам да обърна внимание на този трети вариант. Там думата много скорости не се споменава, а се казва, че тези, които искат повече интеграция, могат да го направят. Аз не разбрах защо се вдигна толкова шум около тази многоскоростна Европа. По правилно е да я наричаме диференцирана интеграция. Всъщност тя е регламентирана още в Лисабонския договор. Тя съществува и там е записано. Много по-рано е включено засиленото сътрудничество, ние сме се подписали под него и то се прилага на практика. От друга страна имаме Еврозона, в която не са всички страни. Имаме Шенген, където също не са всички страни.

Един пример: От няколко години се обсъжда облагането с такси на финансовите транзакции. Едни страни са „за”, други – „против”. Как би трябвало да постъпим? Да не правим нищо? Не, по-добре, тези, които искат да го направят, да имат тази възможност и обратното. Затова ние трябва да обърнем повече внимание къде се позиционираме. Да обърнем повече внимание да разрешим нашите проблеми, които ни пречат да сме в първите скорости – икономически, съдебна система, корупция. Въпросът не е само да протестираме: „Не, ние не искаме този вариант!”, а да погледнем към себе си и да кажем: „Ние така трябва да направим, че да имаме възможността да бъдем в първата скорост”. Не е възможно, ако някой се движи с мерцедес , а друг с трабант, да се движат с една и съща скорост. Всъщност възможно е, но мерцедесът трябва да кара много, много бавно. Има друго по-важно: ЕС трябва да определи посоката – накъде отиваме? Към какво се стремим? Какви са нашите цели? След това: Движим ли се всички в тази посока?

Тези, които са влезли на първа скорост е добре да дадат добри резултати – например в сферата на отбраната, на миграцията, на научните изследвания – тогава и другите страни ще искат да се присъединят. Ще има и страни, които искат, но не могат. На тях трябва да се помогне. Много важно е ЕС да се стреми към икономическо и социално сближаване на страните. ЕС няма да е стабилен докато страните не сближат стандарта на живот и икономическото развитие.

– Какво очаквате от срещата в Рим?

– В Рим очакваме едно раждане. Да покажем още веднъж, че може да сме заедно и обединени. Ще цитирам Хенри Форд: „Да се съберем заедно – това е началото. Да останем заедно – това е прогрес, да работим заедно – това е успех”.

Ако в Рим трябва да се роди едно дете, неговото име трябва да е Единство. А не много скорости и различни скорости. Неговото име е Единство. Ние в Рим наистина трябва да покажем, че сме единни.

– Това единство в момента не е обречено? Видяхме на последната среща на Европейския съвет лидерите не постигнаха обща позиция?

– Това е тъжно. На мен ми стана тъжно след този Европейски съвет, защото наистина ние сме като едно семейство, а в едно семейство има различно поведение. Някои път децата се сърдят, някои път свекървата се сърди, че не са сложили нейното име на детето. Всичко ми се видя като фамилна разправия на фона на сериозните проблеми, които съществуват в момента и които ние трябва да решаваме. Проблемите имат нужда от европейски отговори. Ако ние имаме проблеми с опазването на границите, трябва да имаме европейска полиция. Затова политиците трябва да са по-мъдри и да пренебрегват партийните си страсти в името на това да се върви напред. Това се случва много трудно.

– Може ли Европа да запази лидерска роля на фона на новата световно политика? Лидери като американския президент Тръмп и руският му колега Путин се опитват да върнат един друг дневен ред.

– ЕС може да е глобален играч само ако е единен. Това нещо трябва да го разберем. Това, което се случи между Холандия и Турция нямаше да се случи, ако ЕС имаше едно мнение и поведение, а не една държава да подкрепя Ердоган, друга – да не пуска турските министри. Това не е добре за лидерството на ЕС, трябва да има единство. За да бъдеш глобален лидер в момента е необходимо всички държави да имат единна или близка позиция. В против случай ще е много трудно.

– Вие сте част от група европейски интелектуалци, които подготвиха писмо до европейските лидери за запазване на демократични ценности. Защо ги виждате в опасност?

– Ако има голямо завоевание на ЕС, това е мирът и демокрацията. На второ място е доверието към тези ценности. Ние много рядко говорим за тях. Но както казваше Жак Делор: „Ние не можем да се влюбим в Единен пазар!” Малко повече емоция трябва да вложим в Европейското обединение. Критикувайте ЕС, но обичайте това, че сме демократични.

– От какво се страхуваме днес ние, европейците?

– Европа е континентът на съмнението… Имаме различни страхове. Ще пропусна тероризма, миграцията и т.н. Един от основните ни проблеми е, че ние не се познаваме помежду си. Попитайте един англичанин какво знае за България, за българите. Или ние какво знаем за шведите. Не сме се опознали. Това, че гражданите на някои държави не са съгласни с ЕС, идва именно от това, че не работим заедно, не се познаваме. Аз много съветвам моите студенти да пътуват, да участват в програмата „Еразъм”, да учат в други университети, да се срещат с други хора. Знаете ли, резултатът от програмата „Еразъм” е поне 1 млн. европейски бебета – това е европейската интеграция на практика. Това е хубаво. Така се създава една общност.

http://btvnovinite.bg