Публикации

„Европа – зелена, дигитална, глабална“

На 1 юни 2021г. в Аулата на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ се проведе годишната студентска научна конференция на тема „Европа – зелена, дигитална, глобална“ на випуск „Леонардо да Винчи“, специалност Европеистика. [...]

„Стратегическа автономия – новият проект на Европейския съюз“

В  списание „Дипломация“ – брой 25/2021г. е публикувана статията на проф. Ингрид Шикова „Стратегическа автономия – новият проект на Европейския съюз“. Статията е посветена на концепцията за стратегическа икономическа автономия, която се превръща във все по-голяма необходимост за ЕС вследствие на поуките от кризата, причинена от Ковид-19. [...]

„Европейският съюз и новото нормално – от социална изолация към гражданска осъзнатост“

Публикуван е сборникът с доклади от петата съвместна докторантска конферения Катедра „Европеистика“ , Катедра „Политология“ и Катедра „Публична администрация“ на тема „Европейският съюз и новото нормално – от социална изолация към гражданска осъзнатост“. Тя се проведе на 21 ноември 2020 г. [...]

Статията “The political initiatives of the Rotating Presidency of the Council of the EU – from empirical facts to expert evaluation”

Статията “The political initiatives of the Rotating Presidency of the Council of the EU – from empirical facts to expert evaluation” –  автори Мирела Велева-Ефтимова и Калоян Харалампиев представя нов инструмент за експертна оценка на политическите инициативи на Ротационното председателство на Съвета на ЕС. По този начин създава възможност за остойностяване представянето на председателството като политически лидер - ключов механизъм за прилагане на  интеграционните политики на ЕС. [...]

„Следващите седем на Европейския съюз“

Публикуван е сборникът „Следващите седем на Европейския съюз“ с доклади от международната конференция на катедра „Европеистика“. Готови ли сме за следващите седем години на ЕС? Какви амбиции и какви реформи трябва да оформят бъдещето на Европейския съюз, как ще се отрази кризата върху еврозоната, по кой път ще тръгне икономиката на Европейския съюз ? [...]

ЧАСТ ПЪРВА – ПРОУЧВАНЕ ВЪРХУ ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ЕС И СТРАНИТЕ-КАНДИДАТКИ ВЪЗ ОСНОВА НА МОНИТОРИНГОВИЯ ПРОЦЕС ВЪРХУ ПОДГОТОВКАТА НА КАНДИДАТСТВАЩИТЕ СТРАНИ

Октомври 2016 – септември 2017

Резюме

ЦЕЛ, МЕТОДОЛОГИЯ И ЗАДАЧИ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

Основна цел на настоящето изследване е

– да установи устойчиви особености в начина на взаимодействие между страните кандидатки за членство в ЕС и Европейската комисия в качеството й на своеобразен „локомотив на Източното разширяване“ (Хюз и колектив), които особености могат да бъдат разбрани като отразяващи характерния модел за провеждане на политиката на разширяване на ЕС;

– да се установи степен на (не)съответствие на тези особености, съобразно целите на подготовката за членство в Съюза, с оглед формулирането на препоръки към политическия подход на разширяването, целящи подобряване на неговата резултатност в европеизацията на страните кандидати за членство.

Предмет на изследването е самото взаимодействие между ЕК и страната-кандидат, отвеждащо към създаване на достатъчен местен, национален капацитет за поемане на отговорностите от членството в ЕС. По силата на исторически сложилите се обстоятелства, а не поради предварителен замисъл, в цялата сложена методология за провеждане на разширителната политика на ЕС на преден план изпъква условността. Тя на свой ред е реализирана, в пакет от конкретни инструменти, но първостепенен измежду тях става ежегоден мониторинг и оценка на напредъка на съответните страни. Първоначално в документите на ЕК се говори само за готовност за членство, но в хода на подготовката за него става ясно, че има съществено различни степени на готовност. Оттам и преместването на политическия акцент върху минималната степен, позволяваща членството – удовлетворителен (satisfactory) прогрес. По тази причина обект на изследване ще бъдат ежегодните доклади, съдържащи резултатите от мониторинга и оценката на ЕК. Това е изключително голямо стесняване на обекта на изследване, който иначе включва огромен комплекс от дипломатически, политически, партийни, а в много случаи и междуличностни отношения, влияния на ситуативни обстоятелства, влияние на общественото мнение и пр. (Gateva 2015).

Стесняването в обхвата на обекта на изследване само до текстовата реалност на мониторинговите доклади е оправдано от допускането, че тези доклади са основен публичен израз на протеклото взаимодействие между двете основни страни в процеса (ЕК – като изразител на позицията на ЕС, и страната кандидат за членство в ЕС) и съдържат/проявяват в себе си характера на това взаимодействие. Т.е. колкото и по-сложна, по-дълбока, по-диверсифицирана и нюансирана (а вероятно, също и по-жива и изпъстрена с житейски куриози и инциденти) да би била картината на протеклите процеси, ако включим и останалите гореспоменати отношения, то тази значително по-плътна (и по-очовечена) картина не би била принципно, качествено различна от онази, която може да се реконструира чрез анализ на съдържанието на докладите за прогреса на страните към покриване на критериите за членство.

Поради това, ние разглеждаме докладите за прогреса на страните към членство в ЕС като представителни за политическия подход на разширяването на Съюза, доколкото в тях са отразени и изразени съществени особености и на наблюдаваните страни, и на наблюдаващата инстанция, и на начина на взаимодействия между тях.

В литературата върху европеизацията и в частност върху Източното разширяване се повтаря непрекъснато, че ключова предпоставка за резултатност на предприсъединителната условност, чиято реализация е мониторинговият процес,  е обективното, последователно и безпристрастно нейно приложение (Maniokas 2004). На това основание националните правителства са призвани, макар да не са правно задължени, да приемат докладите като основен ориентир за местните политики на реформи и съобразяването с препоръките на Комисията в предходните доклади е основен индикатор за прогрес на съответното общество към постигане на стандартите за членство в ЕС.

Следователно, равнището на значимост на докладите е значително над-дискурсивно и разглеждането на структурите от обществени отношения през призмата на многообразието и динамиката на промяна в техните съдържания има пряко политическо измерение.

Инструменталната задача, която изследването трябва да реши, е направа на аналитичен инструмент, който няма да свежда смисловото многообразие и нюансираност до само един доминиращ смисъл, а да улавя цялата нееднозначност и многопластовост на наблюденията, констатациите, оценките и препоръките на ЕК. Основно изискване към изследователския инструмент е да позволява регистриране на конкретните ситуации по начин, който преодолява конкретността на фактическото съдържание на всяка една ситуация (например, земеделие, енергетика, транспорт, конкуренция и пр.), за да позволи тяхното съпоставяне – както в синхронен план: между различните публични сектори, в които се провеждат евроинтеграционни реформи и политики, така и в диахронен план: между последователните ситуации на прогрес, напредък, застой или регрес на съответния публичен сектор в националното общество. Създаденият инструмент за количествен анализ на докладите на ЕК съдържа 826 отделни индикатора, позволяващи вторична интеграция до цялостна еднозначна количествена оценка на отделните сектори и на страната като цяло за съответната година. С този инструмент бяха анализирани докладите за напредъка на България от 1998 и 1999 г.

СЪДЪРЖАТЕЛНИ РЕЗУЛТАТИ

  1. Комисията работи бюрократично и този характер е разпознаваем в поредица структурни и стилистични особености на докладите. Още съпоставката на съдържанията на докладите, видяна през съответствието на тези съдържания със структурата на текста на докладите, показва една доста типично чиновнически невнимателна, т.е. не достатъчно отговорна работа. При все това:
  2. Докладите изпълняват основното си предназначение – да информират (и ориентират) за хода на подготовката за членство в ЕС, защото дават относително подробна и относително реалистична картина. Реалистичността може да се прояви чрез многообразие на наблюденията и нюансираност в оценките на конкретните случаи. Ето защо:
  3. Традиционното обвинение към Комисията в неясност на оценките е недоразумение – в много голяма степен. Комисията ясно посочва неясната, разнопосочна, разнокачествена и често пъти вътрешно противоречива, по съдържанието си, конкретна ситуация в съответното общество. Именно ситуацията, а не оценката на ЕК е неясна и нееднозначна от гледна точка на постигането на стандартите за членство в ЕС.
  4. Като цяло работата на ЕК се характеризира с висока степен на смислов интегритет – съответствие между изходната конкретна информация (емпирични факти) за наблюдаваната ситуаци и обобщаващите цялостни политически оценки за напредъка на страната към съответния момент). Въпреки това:
  5. Има и не малко случаи – около една трета, при които просто не може да става дума за еднакъв смисъл на оценките. Въз основа на тези емпирично получени резултати, единственият обобщаващ смисъл на извършения анализ е следният – емпирично е доказано, че всъщност начинът, по който ЕК изпълнява функцията по наблюдение и оценка не стъпва на твърда (пък била тя и скрита) аналитични и интерпретативна методология.

Оттук е въпрос на случайност кои аспекти и елементи ще станат обект на внимание и интерпретация: дали в план на отместване от изходното състояние или в плана на приближаване към европейския стандарт; дали ще стане дума само за пренос на Acquis Communautaire или за приложението им, или пък за резултат от това приложение; дали наблюдението ще прерасне в препоръка и дали препоръките ще са конкретни по съдържание, или абстрактни пожелания и насърчения („да се удвоят усилията”, „повече работа”, „още ентусиазъм и воля” и пр.). Но това, което изглежда като „дефект“ на инструмента на предприсъединителната условност, всъщност е дължимо качество на политическия подход, чиято конкретизация е инструмента (мониторинга и неговите доклади), за да позволи макро-политически (геостратегически) съображения да бъдат решаващи за (не)присъединяването на страните-кандидатки. Това е най-важният резултат от проведеното пилотно проучване, а от него пряко следват последици за следващите ходове на планираното проучване.

Установяването на тази подчинена роля на предприсъединителната условност прави необходима рязка промяна в, преориентация на първоначалния изследователски план и пренасочване на вниманието към комплексността на политическия процес, чийто резултат е евентуалното решение за приемане на страна за член на ЕС.

Проучването е проведено от екип в състав: Проф. дсн Георги Димитров, ръководител, доц. д-р Калоян Харалампиев, статистик, доц. д-р Мирела Велева, участник, Анна Плачкова – докторант от специалност Европеистика, участник, Александра Петкова – студент от специалност Европеистика, участник, Анна Ангелова – студент от специалност Европеистика, участник, Деница Цанкова – студент от специалност Европеистика, участник, Ралена Герасимова – студент от специалност Европеистика, участник, Светлана Йорданова – студент от специалност Европеистика, участник.

Научни резултати от този изследователски проект са отразени в следните публикации:

  • Dimitrov, G., A. Plachkova, 2019. Bulgaria and Romania – Twin Cinderellas in the European Union: Their Peculiar Contribution to the Change of EU Policy for Democracy and Rule of Law Promotion, European Politics and Society, (forthcoming in 2019).
  • Плачкова, А. 2019. Democratization in Southeastern Europe through Integration into the EU: Formalism or Meaningful Differentiation?, SEER, vol. 21, pp 31-50 .
  • Плачкова, А. 2018. Демокрация и върховенство на правото в процеса на подготовка за членство в ЕС – случаят с България, Сърбия и Македония, Социологически проблеми, брой 1, 2018
  • Plachkova, A. – The Cooperation and Verification Mechanism in Bulgaria and Romania as a transition from a pre- to post-accession conditionality and it’s inevitable crisis, Sofia University & The Friedrich Naumann Foundation.
  • Dimitrov, 2016. – The Academic Controversies over the EU Enlargement Conditionalities, paper presented at Effects of conditionality and post-conditionality on the quality of democracy in EU member states and beyond conference, November 8 (Tuesday), 2016, Central European University, Budapest.
  • Плачкова, А. 2018. Потенциал на Европейския Съюз за демократизация на страните, кандидатстващи за членство в него – натрупан опит и перспективи, дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен „Доктор” по научна специалност 3.3 Политически науки, СУ „Св. Кл. Охридски“.
  • Велева, М. 2018. Динамика на националните интереси като условие за реализацията на Източното разширяване на ЕС, дисертационен труд за присъждане на научната степен доктор на политологическите науки, СУ „Св. Кл. Охридски“.
  • Плачкова, А. 2019. – Демократизация чрез интеграция? Поуки от Източното разширяване на ЕС, (монография), София, Издателство на СУ „Св. Кл. Охридски“

МЕЖДИНЕН ДОКЛАД

Информация за текущата работа на екипа по част първа можете да види тук.