Публикации

„Европа – зелена, дигитална, глабална“

На 1 юни 2021г. в Аулата на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ се проведе годишната студентска научна конференция на тема „Европа – зелена, дигитална, глобална“ на випуск „Леонардо да Винчи“, специалност Европеистика. [...]

„Стратегическа автономия – новият проект на Европейския съюз“

В  списание „Дипломация“ – брой 25/2021г. е публикувана статията на проф. Ингрид Шикова „Стратегическа автономия – новият проект на Европейския съюз“. Статията е посветена на концепцията за стратегическа икономическа автономия, която се превръща във все по-голяма необходимост за ЕС вследствие на поуките от кризата, причинена от Ковид-19. [...]

„Европейският съюз и новото нормално – от социална изолация към гражданска осъзнатост“

Публикуван е сборникът с доклади от петата съвместна докторантска конферения Катедра „Европеистика“ , Катедра „Политология“ и Катедра „Публична администрация“ на тема „Европейският съюз и новото нормално – от социална изолация към гражданска осъзнатост“. Тя се проведе на 21 ноември 2020 г. [...]

Статията “The political initiatives of the Rotating Presidency of the Council of the EU – from empirical facts to expert evaluation”

Статията “The political initiatives of the Rotating Presidency of the Council of the EU – from empirical facts to expert evaluation” –  автори Мирела Велева-Ефтимова и Калоян Харалампиев представя нов инструмент за експертна оценка на политическите инициативи на Ротационното председателство на Съвета на ЕС. По този начин създава възможност за остойностяване представянето на председателството като политически лидер - ключов механизъм за прилагане на  интеграционните политики на ЕС. [...]

„Следващите седем на Европейския съюз“

Публикуван е сборникът „Следващите седем на Европейския съюз“ с доклади от международната конференция на катедра „Европеистика“. Готови ли сме за следващите седем години на ЕС? Какви амбиции и какви реформи трябва да оформят бъдещето на Европейския съюз, как ще се отрази кризата върху еврозоната, по кой път ще тръгне икономиката на Европейския съюз ? [...]

ОБОСНОВКА НА АКТУАЛНОСТТА НА ПРОУЧВАНЕТО

В началото на Петото разширяване, в хода на подготовката и през процеса на реализацията му, за него често се говореше като за „Източното разширяване на ЕС“ – в единствено число. Независимо от обстоятелствата, че

а) в началния момент не е съществувала яснота колко страни-кандидатки ще бъдат приети (Балаш 1997, Смит 2003);

б) към групата на Страните от Централна и Източна Европа се очаква да се включи Кипър, но също и Малта;

в) пост-комунистическите страни от Вишеградската група упорито настояват да се третират като централно, а не източно европейски,

тази словоупотреба се наложи като общоприета. В литературата и досега с „Източно разширяване на ЕС“ се обозначава историческият процес, чрез който ЕС се разрасна до 27, а после и до 28 страни-членки.

Обаче в хода на този процес започнаха да се очертават непредвидени странности – първо, началните 12 страни-кандидатки се оказаха разделени на Люксембургска и Хелзинкиска група. Второ, България и Румъния не просто изостанаха с три години, но и спрямо тях бе приложена безпрецедентна в историята на ЕС след-присъединителна условност (Gateva 2015; Chiva/Phinnemore 20133), свидетелстваща за друго качество на тяхната евроинтеграция. Освен това през 2013г. към Съюза се присъедини и Хърватия, която се брои официално за Шесто разширяване на ЕС. Но условията за нейното включване към тогавашните 27 страни-членки е в рамките на условия и политически подход, които са еднакви за следващите кандидатки за членство от Западните Балкани и Турция, някои от които страни съществено напредват към покриване на критериите за членство в Съюза.

Всичко това означава, че разширяването на ЕС след 1995-та съдържа едновременно и качествени трансформации и форми на приемственост, които не позволяват да останем при някаква самоочевидност на деленията на етапи (или фази). Да говорим за „Източното разширяване“ в единствено число, което би означавало предварително да изберем като по-важно повтарящото се общо пред същественото различно. Основна цел на настоящето проучване е именно установяване на неочевидните съотношения между двете – еднаквото и различното в политиката за разширяване на ЕС.