Публикации

Пътят на България към Еврозоната

Пътят на България към еврозоната се оказа по-дълъг, отколкото бяха първоначалните очаквания. Вместо през 2009-2010 г. тя да приеме еврото, каквито надежди имаше преди присъединяването на страната към ЕС, изминаха над тринайсет години преди да станем членове на преддверието на еврозоната – ERM II (Валутнокурсовия механизъм II). [...]

“Ротационното председателство на Съвета на ЕС – от Емпирични факти към Експертна оценка”

Неуспешно ротационно председателство на Съвета на Европейския съюз няма - тази широко разпространена сред академични и политически експерти по европейски въпроси шеговита максима съдържа потенциал да обезкуражи всеки опит за оценка на председателството. [...]

Сборник от конференция: „(Не)възможният Европейски съюз – време на решения за общото бъдеще“

Публикуван е сборникът от шестата докторантска конференция в областта на политически науки в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, проведена на 20-21 ноември 2021г. [...]

Осма международна научна конференция „ Към повече Европа – амбиции и реалности“

На 14 и 15 октомври 2021 г. катедра Европеистика проведе своята Осма международна научна конференция, на тема „ Към повече Европа – амбиции и реалности“. [...]

„Европа – зелена, дигитална, глабална“

На 1 юни 2021г. в Аулата на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ се проведе годишната студентска научна конференция на тема „Европа – зелена, дигитална, глобална“ на випуск „Леонардо да Винчи“, специалност Европеистика. [...]

ОБОСНОВКА НА АКТУАЛНОСТТА НА ПРОУЧВАНЕТО

В началото на Петото разширяване, в хода на подготовката и през процеса на реализацията му, за него често се говореше като за „Източното разширяване на ЕС“ – в единствено число. Независимо от обстоятелствата, че

а) в началния момент не е съществувала яснота колко страни-кандидатки ще бъдат приети (Балаш 1997, Смит 2003);

б) към групата на Страните от Централна и Източна Европа се очаква да се включи Кипър, но също и Малта;

в) пост-комунистическите страни от Вишеградската група упорито настояват да се третират като централно, а не източно европейски,

тази словоупотреба се наложи като общоприета. В литературата и досега с „Източно разширяване на ЕС“ се обозначава историческият процес, чрез който ЕС се разрасна до 27, а после и до 28 страни-членки.

Обаче в хода на този процес започнаха да се очертават непредвидени странности – първо, началните 12 страни-кандидатки се оказаха разделени на Люксембургска и Хелзинкиска група. Второ, България и Румъния не просто изостанаха с три години, но и спрямо тях бе приложена безпрецедентна в историята на ЕС след-присъединителна условност (Gateva 2015; Chiva/Phinnemore 20133), свидетелстваща за друго качество на тяхната евроинтеграция. Освен това през 2013г. към Съюза се присъедини и Хърватия, която се брои официално за Шесто разширяване на ЕС. Но условията за нейното включване към тогавашните 27 страни-членки е в рамките на условия и политически подход, които са еднакви за следващите кандидатки за членство от Западните Балкани и Турция, някои от които страни съществено напредват към покриване на критериите за членство в Съюза.

Всичко това означава, че разширяването на ЕС след 1995-та съдържа едновременно и качествени трансформации и форми на приемственост, които не позволяват да останем при някаква самоочевидност на деленията на етапи (или фази). Да говорим за „Източното разширяване“ в единствено число, което би означавало предварително да изберем като по-важно повтарящото се общо пред същественото различно. Основна цел на настоящето проучване е именно установяване на неочевидните съотношения между двете – еднаквото и различното в политиката за разширяване на ЕС.