Публикации

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ СЛЕД 2020 Г.– НОВА ЕВРОПА В НОВ СВЯТ

 Доклади от Шестата международна научна конференция [...]

Демократизация чрез интеграция?

Присъединяването към ЕС е безспорен признак за установяването на демократично управление, но проблемът се състои в това, че някои от Страните от Централна и Източна Европа, за които се счита, че демокрацията е вече консолидирана, проявяват признаци на отстъпление. [...]

Как и защо изоставащите станаха първенци в ключовата промяна в интеграционната стратегия на ЕС?

Защо и как изоставащите станаха първенци?

Европа на живо – горещите теми

Сборник от доклади от годишната научна студентска конференция [...]

Ние младите, ние Европа

 Годишна научна студентска конференция на специалност "Европеистика", випуск "Уилям Шекспир" [...]

ЕКСПЕРТНА ОЦЕНКА НА БЪЛГАРСКОТО РОТАЦИОННО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕС

Изследователски проект на Жан Моне Център за високи постижения към катедра Европеистика

Ротационното председателство на Съвета на ЕС (РПСЕС) е един от основните инструменти в Съюза, чрез които се създава нормативната рамка за провеждане на интеграционните политики във всички сфери на обществения живот и се утвърждават европейските ценности като демократичност и равенство в структурите и механизмите за функциониране на този уникален по вида си съюз от суверенни страни, който с всеки изминал ден играе все по-съществена роля в живота на европейските граждани и на световната политическа сцена. В този смисъл, РПСЕС е много важен участник в процеса на подготовка и реализация на интеграционните политики и поради това заслужава специализираното внимание на академичните изследователи, изучаващи ЕС.
Българското председателството бе един сравнително кратък (6 месеца), но за сметка на това изключително сложен етап от работата на една от трите основни институции в ЕС – Съвета на ЕС. Негова водеща функция в институционалния триъгълник е “придвижването” на европейското законодателство или още – задълбочена работа по всяко едно законодателно или незаконодателно досие, така че то възможно най-бързо да достигне до финалната права, а именно – подписване на и изпълнение нормите в съответния акт. В естеството на работата на РПСЕС освен напредък по задължителните законодателни досиета и задължителните незаконодателни досиета се включват и поредица разнообразни политически инициативи с пряко влияние върху европейската интеграция. Много характерен пример в това отношение бе изваждането на въпроса за присъединяването на страните от Западните Балкани към ЕС от забравата, в който той тънеше в продължение на 15 години. Българското РПСЕС даде изключително съществен тласък на политическия процес, чийто резултат се очаква да бъде в средносрочна перспектива следващият кръг на разширяване на ЕС.
Справянето с ангажиментите на РПСЕС от всяка една страна домакин е винаги предмет на конкуриращи се и дори противоположни интерпретации, защото е много трудно да се направи цялостна и изчерпателна оценка на такъв сложен „предмет“. Сложният характер на всяко едно ротационно председателство може да бъде обяснен посредством трите основни функции, които то има за задача да изпълни в рамките на 6-те месеца, с които разполага:
– поддържане на тесни взаимоотношения (дискусии, дебати, гласувания и т.н.) както с останалите институции на ЕС, така и със самите държави членки;
– “отместването” на европейското законодателство напред посредством различни по интензитет и характер обществени и политически дискусии и усилена работа за постигането на копромис по текстовете между всички държави членки;
– задаването и реализирането на амбициозни политически цели и инициативи, каквато например е интеграцията на Западните Балкани за Българското председателство, с които да запознае своите партньори и да остави своя отпечатък върху евроинтеграционния процес.
Този многопластов харатер на председателството отвежда към необходимостта от неговия дълбочинен анализ, който да даде строго експертна оценка, която да бъде противовес на заинтересованите – тенденциозно омаловажаващи или величаещи – интерпретации. Оценката следва да се направи спрямо изначално поставените приоритети и цели, а на един по-късен етап – и спрямо опита от останалите/следващи ротационни председателства. Към днешна дата опитите за направа на такава експертна оценка са много и макар всеки от тях да претендира за изчерпателност, определяйки даденото председателство за успешно или не, това, което прави тези анализи недостатъчно достоверни, е липсата на смислово обоснован и процедурно издържан инструмент, който да докаже с емпиричните факти това в каква степен дадено председателство е успешно. Фактът, че членове на екипа, осъществяващ проекта Жан Моне Център за високи постижения, бяха практически ангажирани в работа на държавни институции по нашето РПСЕС, както и натрупаният през предходните години специализиран изследователски опит, ни позволява да се заемем с изключително отговорната и до този момент безпрецедентна задача за създаване на прозрачен и аналитично обоснован инструмент за оценка на ротационно председателство и на негова основа да направи експертна оценка на резултата от работата на българското РПСЕС.
През последните месеци нашият екип, след като проучи предходния опит в оценки на РПСЕС, се занимава основно с изработването на конкретна концепция и произтичащия от нея инструментариум. Изследователското предизвикателство е да се направи инструмент, който да е лесен за последващо възпроизвеждане за други РПСЕС, но същевременно да обхваща достатъчно изчерпателен брой индикатори, които да спомогнат за безпристрастна, основана на проверими факти експертна оценка. Най-сложната задача в случая е създаването на математически издържана формула, която да служи като индекс за оценка на РПСЕС, посредством интеграцията на оценките за степента на изпълнение на всяко от трите основни направления в работата на Българското председателство – по законодателни и незаконодателни актове и политически инициативи. По този начин ще се постигне и обективна, обоснована оценка на председателство в неговата цялост. Всички останали аспекти на работата по националното РПСЕС – изготвяне на програма, създаване на управленски апарат, обучение на кадрите, логистика, работа с доброволци и с медии и пр., се предполага, че са само спомагателни за цялостния резултат и са, в най-добрия случая, отделни фактори, обуславящи степента на успех на РПСЕС, а не отделни съставки на евентуалния резултат. По тази причина екипът преценява, че в рамките на задачата за оценка на резултата на българското РПСЕС не е необходимо те да бъдат проучвани.
Обект на анализ са 213 задължителни законодателни инициативи, 118 задължителни незаконодателни инициативи и 34 политически инициативи, по които са работили създадените в рамките на нашето РПСЕС 36 работни групи.
В изпълнение на така поставената изследователска задача, екипът изработи 4 инструмента или матрици за анализ на всяко досие, работено от Българското председателство и попадащо в тези 3 основни групи инициативи. Четвъртата матрица, чрез която събираме информация относно законодателните досиета, систематизира информацията от експертите в работните групи към Съвета на ЕС, работили по време на Българското председателство, която получаваме чрез интервюта с тях. Тази информация служи, от една страна, като източник на повече и максимално достоверна и дълбочинна информация по отношение на работата по дадено досие, а от друга – дава възможност за взаимен контрол върху резултатите от първоначалния анализ на законодателните актове, който прави екипът посредством обработката на информацията от документални източници – програма и отчет на българското правителство за нашето РПСЕС, официални документи на ЕК, на Съвета и на ЕП.
Период за изпълнение: октомври 2018 – август 2019г.
Участници: проф. Ингрид Шикова, проф. Георги Димитров, доц. Мирела Велева, доц. Калоян Харалампиев, д-р Линка Тонева, д-р Борислав Мавров
Интервютата в Брюксел са осъществени от Йоана Борисова
Студенти, подпомагащи осъществяването на проекта:

1. Димана Петкова
2. Аглая Ленкова
3. Алесандрия Ангелова
4. Антония Великова
5. Десислава Динкова
6. Ралена Герасимова
7. Сандрина Георгиева
8. Симеон Стоянов
9. Виктория Иванова
10. Ива Йоцова
11. Деница Цанкова

Обучителен семинар

Част първа

Част втора

Част трета

Част чертърта

Част пета

 

ЕКСПЕРТНА ОЦЕНКА НА БЪЛГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ