Публикации

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ СЛЕД 2020 Г.– НОВА ЕВРОПА В НОВ СВЯТ

 Доклади от Шестата международна научна конференция [...]

Демократизация чрез интеграция?

Присъединяването към ЕС е безспорен признак за установяването на демократично управление, но проблемът се състои в това, че някои от Страните от Централна и Източна Европа, за които се счита, че демокрацията е вече консолидирана, проявяват признаци на отстъпление. [...]

Как и защо изоставащите станаха първенци в ключовата промяна в интеграционната стратегия на ЕС?

Защо и как изоставащите станаха първенци?

Европа на живо – горещите теми

Сборник от доклади от годишната научна студентска конференция [...]

Ние младите, ние Европа

 Годишна научна студентска конференция на специалност "Европеистика", випуск "Уилям Шекспир" [...]

РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕКСПЕРТНА ОЦЕНКА НА РОТАЦИОННОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ОСЪЩЕСТВЕНО ОТ БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ПЪРВОТО ПОЛУГОДИЕ НА 2018 Г.

Ротационните председателства на Съвета на ЕС са ключов механизъм в процеса на вземане на решения в Европейския съюз, чрез който се осъществява евроинтеграционният процес. Държавите от Европейския съюз инвестират много усилия и средства в тяхната подготовка и осъществяване, поради което заслужават справедливи оценки, а не само отчетни доклади или силно политизирани материали и мнения, повлияни основно от политическата принадлежност на авторите им.

Макар да е общо прието разбирането, че познаването на резултатността на ротационните председателства е важна предпоставка за подобряване на интеграционния процес, то досега нямаше аналитичен инструмент, който да позволява по прозрачен и обективен начин да се прави експертна, наднационална и непартийна оценка на всяко едно председателство. Ето защо преобладават силно политизирани и съответно диаметрално противоположни оценки на ротационните председателства, които освен, че не са достоверни, притежават и потенциал да ерозират смисъла на институцията. Общ недостатък на всички използвани досега методи е, че те не са в състояние да разкрият сложността на процесите, отвеждащи към определен резултат точно по време на съответното председателство. Понякога за договарянето на законодателен акт може да има по-голяма заслуга предшестващото председателство, а окончателното му приемане да е само въпрос на време. Липсата на надеждна методология за оценка на ротационните председателство позволява различни и често необосновани интерпретации.

Екипът, осъществяващ проекта „Жан Моне Център за високи постижения“ към катедра Европеистика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – проф.И.Шикова, проф. Г. Димитров, доц. М.Велева, доц. К.Харалампиев, д-р Л.Тонева, д-р Б.Мавров, както и екип от 11 студенти от специалност Европеистика и от специалност Социология на Философския факултет на СУ – Алесандрия Ангелова, Антония Великова, Аглая Ленкова, Виктория Иванова, Димана Петкова, Десислава Динкова, Ива Йоцова, Ралена Герасимова, Сандрина Георгиева, Симеон Стоянов, координирани от Деница. Цанкова, си постави амбициозната задача да създаде концептуално и методологически обоснован и процедурно издържан оригинален инструмент, чрез който с количествени, фактологически проверими аргументи може да се постигне максимално обективно оценяване на постиженията на ротационното председателство. Основното предизвикателство за осъществяване на тази безпрецедентна задача е съчетаването на:

сложния, многопластов и динамичен характер на председателството

– с универсален методологически инструмент,

– който да позволява неговото сравнително лесно прилагане към всички ротационни председателства, но и

– да бъде достатъчно надежден чрез изчерпателен брой системни индикатори.

Вследствие на целенасочената деветмесечна работа на екипа на проекта беше изработена конкретната методология и съответния инструментариум, събрана бе изчерпателната емпирична информация за всички досиета и инициативи, по които бе работило българското председателство. За постигането на тази цел бяха извършени набор от систематично формулирани и вътрешно синхронизирани задачи, които включват, но не се изчерпват със систематичен анализ на предходната изследователска традиция, изработване на концептуален модел (бяха подбрани конкретни количествено измерими показатели за работата на председателството – например, напредък в законодателните досиета, започване на политически процеси, преодоляване на съпротива, изграждане на консенсус и насърчаване на компромиси), създаване на логистична система за осигуряване на институционална подкрепа, създаване на цялостен модел за интегриране на диверсифицираната емпирична информация и инструменти за регистрация на информацията, съставяне на извадков модел на генералната съвкупност от единици на изследване, създаване на математически модел на количествения индекс, обучение, координиране и консултиране на екип от 11 тясно специализирани сътрудници, събиране, обработка, съдържателен одит и логическа проверка на кодировките върху емпиричната информация за 212 задължителни законодателни досиета, по които е работило българското ротационно председателство, 112 незаконодателни досиета, а така също и за 29 политически инициативи. Този интегрален информационен масив бе подложен на неколкократни тестове за математическия анализ, както и последващо математическо моделиране на интегралния количествен индекс.

Ключова предпоставка за реализирания изследователски резултат беше осигуряването на достоверни източници на информация. Наред с документалните първични източници – програма и отчет на българското правителство, официални документи на Европейската комисия, на Европейския парламент и на Съвета, беше систематизирана и информацията, получена от интервютата на експертите от работните групи. Експертните интервюта бяха полезни не само като източник на допълнителна и трудно достъпна информация, но и като средство за контрол и верификация на резултатите от документалния анализ.

Чрез решаването на представената поредица от сложни задачи беше осъществена първоначалната и основна цел на изследването – извършване на максимално обективна и обоснована оценка на ротационното председателство, осъществено от България през първото полугодие на 2018 г. Полученият числов резултат от приложението на интегралния индекс е 60,2 спрямо скала от 0 до 100, по която обаче е важно да се знае, че реално на практика няма вероятност (което и да е) ротационно председателство да постигне по-висок индекс от 70 – 75. В този смисъл, резултатът от работата на българското председателство може категорично и обосновано да се определи като висок резултат.

След тази интензивна работа, екипът на проекта има основания да оповести следните резултати:

  1. Създадена е оригинална научно обоснована методология за оценка на ротационните председателства и конкретен инструмент за нейното прилагане. Методологията и инструментариумът са универсални и могат да бъдат прилагани към всички ротационни председателства.
  2. Разработената методология е приложена на практика към данните за процеса на работата и резултатите на ротационното председателство, осъществено от България (януари-юни 2018 г.). Полученият индекс за оценката на председателството дава основание по максимално обективен и научно обоснован начин да твърдим, че българското председателство се е справило много добре и в трите идентифицирани като конституентни области на изява – работата по законодателните и незаконодателните досиета, както и политическите инициативи.

Предстои подробното представяне на методологията, инструментариума и конкретните резултати, както и тяхната интерпретация в отделна публикация.

Този изключителен успех на изследователския екип нямаше да стане възможен без добронамерената и категорична институционална подкрепа, която получихме, от заместник министър председателя на Република България, г-н Томислав Дончев, от г-жа Петя Василева, директор на дирекция “Координация по въпросите на Европейския съюз” в Министерския съвет, както и от мнозинството от ръководителите на работни групи. Благодарим за оказаното съдействие!