
Пътят на България към еврозоната се оказа по-дълъг, отколкото бяха първоначалните очаквания. Вместо през 2009-2010 г. тя да приеме еврото, каквито надежди имаше преди присъединяването на страната към ЕС, изминаха над тринайсет години преди да станем членове на преддверието на еврозоната – ERM II (Валутнокурсовия механизъм II). През 2020 г. България стана част от този механизъм, погрешно наричан „чакалня за еврозоната“. Този механизъм е по-скоро „фитнес или тренировъчна зала“ преди приемане на еврото, където реформите и усилията за присъединяване към еврозоната следва да се увеличават. През същата 2020 г. България стана част и от банковия съюз на ЕС, като присъединяването към валутнокурсовия и банковия механизъм са двете най-важни стъпки в процеса на финансова и икономическа интеграция на страната след нейното
членство в ЕС. Присъединяването на България към еврозоната е свързано с много положителни и отрицателни аспекти, много предизвикателства и рискове. За приемането на еврото и ефектите от това са създадени много митове. Реалността, разбира се, е много по-различна. Настоящата книга се стреми да разгледа тези въпроси, както и пътя на България към еврозоната – от първите години на европейска интеграция до началото на участието на страната в ERM II и банковия съюз на ЕС.
Европа на кръстопът: от насърчаване на сходствата до управления на различията
The European Union in a Dynamic Global Context
Еврото и държавите от ЕС. Къде сме ние?
Който обича да изкачва върхове, знае, че понякога последните метри са най-трудни. Който обича да плува навътре в морето, няма как да не е изпитал поне веднъж страх от дълбокото. Но ако вярва в това, което прави, стръмният склон и дълбоките води няма да го откажат. Напротив, много по-вероятно е да го мотивират още повече.
[...]
„Европейският съюз през очите на младите“
„Дневният ред на новия институционален цикъл на ЕС“