Публикации

„Стратегическа автономия – новият проект на Европейския съюз“

В  списание „Дипломация“ – брой 25/2021г. е публикувана статията на проф. Ингрид Шикова „Стратегическа автономия – новият проект на Европейския съюз“. Статията е посветена на концепцията за стратегическа икономическа автономия, която се превръща във все по-голяма необходимост за ЕС вследствие на поуките от кризата, причинена от Ковид-19. [...]

„Европейският съюз и новото нормално – от социална изолация към гражданска осъзнатост“

Публикуван е сборникът с доклади от петата съвместна докторантска конферения Катедра „Европеистика“ , Катедра „Политология“ и Катедра „Публична администрация“ на тема „Европейският съюз и новото нормално – от социална изолация към гражданска осъзнатост“. Тя се проведе на 21 ноември 2020 г. [...]

Статията “The political initiatives of the Rotating Presidency of the Council of the EU – from empirical facts to expert evaluation”

Статията “The political initiatives of the Rotating Presidency of the Council of the EU – from empirical facts to expert evaluation” –  автори Мирела Велева-Ефтимова и Калоян Харалампиев представя нов инструмент за експертна оценка на политическите инициативи на Ротационното председателство на Съвета на ЕС. По този начин създава възможност за остойностяване представянето на председателството като политически лидер - ключов механизъм за прилагане на  интеграционните политики на ЕС. [...]

„Следващите седем на Европейския съюз“

Публикуван е сборникът „Следващите седем на Европейския съюз“ с доклади от международната конференция на катедра „Европеистика“. Готови ли сме за следващите седем години на ЕС? Какви амбиции и какви реформи трябва да оформят бъдещето на Европейския съюз, как ще се отрази кризата върху еврозоната, по кой път ще тръгне икономиката на Европейския съюз ? [...]

Живи архиви

Публикувани са двата тома „ Живи архиви“- Национален архив от спомени за процеса на присъединяване на България към Европейския съюз.  [...]

Новини

Симулационна игра на студентите от специалност „Европеистика“ – випуск „У.Шекспир“

На 5 декември 2017г. от 9.30 в Дома на Европа се проведе симулационна игра на студентите от специалност „Европеистика“ – випуск „У.Шекспир“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Студентите обсъдиха предложението на Европейската комисия  за реформа на европейската система за предоставяне на убежище и се опитаха да сближат позициите на държавите-членки на ЕС  по Дъблинския регламент, да постигнат компромис и да вземат общо решение. Симулационната игра се проведе в рамките на проект по програма „Еразъм +“ – Жан Моне Център за високи постижения.       [...]

ОБОСНОВКА НА АКТУАЛНОСТТА НА ПРОУЧВАНЕТО

В началото на Петото разширяване, в хода на подготовката и през процеса на реализацията му, за него често се говореше като за „Източното разширяване на ЕС“ – в единствено число. Независимо от обстоятелствата, че а) в началния момент не е съществувала яснота колко страни-кандидатки ще бъдат приети (Балаш 1997, Смит 2003); б) към групата на Страните от Централна и Източна Европа се очаква да се включи Кипър, но също и Малта; в) пост-комунистическите страни от Вишеградската група упорито настояват да се третират като централно, а не източно европейски, тази словоупотреба се наложи като общоприета. В литературата и досега с „Източно разширяване на ЕС“ се обозначава историческият процес, чрез който ЕС се разрасна до 27, а после и до 28 страни-членки. Обаче в хода на този процес започнаха да се очертават непредвидени странности – първо, началните 12 страни-кандидатки се оказаха разделени на Люксембургска и Хелзинкиска група. Второ, България и Румъния не просто изостанаха с три години, но и спрямо тях бе приложена безпрецедентна в историята на ЕС след-присъединителна условност (Gateva 2015; Chiva/Phinnemore 20133), свидетелстваща за друго качество на тяхната евроинтеграция. Освен това през 2013г. към Съюза се присъедини и Хърватия, която се брои официално за Шесто разширяване на ЕС. Но условията за нейното включване към тогавашните 27 страни-членки е в рамките на условия и политически подход, които са еднакви за следващите кандидатки за членство от Западните Балкани и Турция, някои от които страни съществено напредват към покриване на критериите за членство в Съюза. Всичко това означава, че разширяването на ЕС след 1995-та съдържа едновременно и качествени трансформации и форми на приемственост, които не позволяват да останем при някаква самоочевидност на деленията на етапи (или фази). Да говорим за „Източното разширяване“ в единствено число, което би означавало предварително да изберем като по-важно повтарящото се общо пред същественото различно. Основна цел на настоящето проучване е именно установяване на неочевидните съотношения между двете – еднаквото и различното в политиката за разширяване на ЕС.

Научно обсъждане на Междинен доклад за резултатите от изследването 2016-2017, разработен от екип с ръководител проф. Г. Димитров.

  На 1 ноември  2017 г. се проведе научно обсъждане на Междинен доклад за резултатите от изследването 2016-2017, разработен от екип с ръководител проф. Г. Димитров. Междинният доклад можете да намерите тук. [...]

Публичен дебат на тема: „В Европейския съюз – 10 години по-късно?”

Имаме удоволствието да ви поканим на публичен дебат на тема: „В Европейския съюз – 10 години по-късно?” Поводът е излезлият през лятото специален брой на сп. „Социологически проблеми”, съдържащ широк спектър от експертни анализи за резултата от десетилетието на членството на България в ЕС. [...]

Споразумение за съвместна работа с Дипломатическия институт

На 13 октомври проф. Шикова и г-жа Михайлова, директор на Дипломатическия институт, подписаха споразумение за съвместна работа по проект за изследване на българския път към членството в ЕС чрез биографичните спомени на ключовите български участници в този процес - политици, дипломати, експерти.

Актуални анализи

ВРЕМЕ ЗА РАЗМИСЪЛ И ВРЕМЕ ЗА ДЕЙСТВИЕ

ЗА МАКЕДОНИЯ ТРЯБВА ДА ГОВОРИМ ЧРЕЗ БЪДЕЩЕТО, А НЕ ПРЕЗ МИНАЛОТО. ВСИЧКИ ДОВОЛНИ ЩЕ ОСТАНЕМ

Управление на диференцираната интеграция чрез подхода "SMART"

ПОСТ БРЕКЗИТ - ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО СЛЕД РАЗДЯЛАТА

РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕКСПЕРТНА ОЦЕНКА НА РОТАЦИОННОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ОСЪЩЕСТВЕНО ОТ БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ПЪРВОТО ПОЛУГОДИЕ НА 2018 Г.

Архив

„Гимних“ – що е то?

„Голямата коалиция“ в Европейския парламент и бъдещето на европейския политически консенсус

„Източното разширяване и европейската перспектива на Западните Балкани – не е ли време Копенхагенските критерии да бъдат осъвременени? “

„Сделка или не ?“

12 епизода безрезултатност!

Eвропейски избори 2019: процедурите са изяснени, да започне дебатът!

EМА, желая те!

EС трябва да означава, преди всичко друго, европейска сигурност

Авангардно, технологично, прозрачно – Председателството, но Естонското

Автономна европейска отбрана – „историята чука на нашата врата“

Ако Уилиам Сароян работеше за Европейската комисия

Безогледността е традиционен инструмент за балканските политици, но тя не води към членство в ЕС

Брекзит – голямата бъркотия?

България като посредник между Русия и ЕС – едно е да искаш, друго е да можеш…

Българската пътека към еврото и банковия съюз на ЕС

Бюджетът като огледало на европейските политики

Бялата книга за бъдещето на Европа – всичко и нищо

В началото бe словото ...

Включването на Великобритания в отбранителната политика на ЕС – как хем вълкът да е сит, хем агнето цяло ?

Всички пътища водят към Рим

Възможна ли е хармония, когато става дума за пари?

Възможно ли е България да има роля за европейската перспектива на Западните Балкани?

Граждански очаквания към ротационното председателство на Съвета: как ще им отговори България?

ГРЕКЗИТ ли - не, благодаря!

ДА ПОГОВОРИМ ЗА ПРИОРИТЕТИТЕ НА РОТАЦИОННОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО

Да управляваме глобализацията или да се отдадем на изкушението на протекционизма?

Дали ЕС и Великобритания гледат в една и съща посока в „задънената улица“ на преговорите?

ДВЕ НАПРЕД, ЕДНА НАЗАД

Драмата Брекзит - край на първо действие

Европейската гражданска инициатива – тиха революция или тих провал?

Европейските избори 2019 - от andante sostenuto към allegro ma non troppo

Европейският съюз в колаж от селфита

Европейският съюз между „френска Европа“ и „германска Европа“

ЕМ! Е - като Европа, М - като Макрон

За върховенството на правото и защитата на човешките ни права като европейски граждани – този път много сериозно!

За ЕС като затвор и условията за напускане на СССР – Are You Serious?

За промяна на статуквото – но без засягане на френската скъпоценност ОСП

За ротационното председателство с разбиране

Западните Балкани имат право да участват в дебата за бъдещето на Европейския съюз

Западните Балкани, Българското председателство… и Коледните Чудеса

ЗАПОЧНА БОРБАТА ЗА РЕСОРИ В БЪДЕЩАТА ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Защита на сигнализиращите за нередности – първа стъпка от дълъг и несигурен път

Защо председателството в Европейския парламент не е второстепенен въпрос?

Збишко и Тевтонските паунови пера – за рисковете от полските предизвикателства към Германия

И един нов фонд на хоризонта

Игрите с парите (в бюджета на ЕС за периода 2021-27)

ИЗБОРИ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ 2019 – МЕЧТАНИ ЩУРОТИИ И ДРУГИ РЕЗУЛТАТИ

Изборите във Франция, Германия и Холандия – три ключови битки за настоящето и бъдещето на ЕС

Имаме ли нужда от социално измерение на Европа?

Как да не заприличаме на тези, на които искаме да се противопоставим – Резолюция на ЕП за противодействие срещу пропагандата (на Русия)

Как да оценяваме ротационното председателство?

Как ще можем да „измерим“ успеха на българското председателство?

Какви „горещи картофи“ наследихме от Естонското председателство?

Какво е новото в дебата за бъдещето на Икономическия и паричен съюз?

Какво не е ротационното председателство?

Който не се съпротивлява срещу злото, го насърчава!

Колко неустоима може да е една оферта?

Кохезия и конкурентоспособност – двете страни на една монета

Крайно време беше!

КРАТЪК БЪЛГАРСКИ ТЕКСТ В БЯЛАТА КНИГА ЗА БЪДЕЩЕТО НА ЕВРОПА

Къде е мястото на България в бъдещата европейска конструкция на „все по-диференциран“ Европейски съюз?

Мадрид срещу Барселона - насилие или диалог

Могат ли малките стъпки да доведат до „Балканско чудо“?

На опашка за…….. европейски агенции

Надежда за Европа - ще заработи ли френско-немският мотор?

НЕ ВСИЧКО Е КАТО ПО УЧЕБНИЦИТЕ

Не ми казвай какви са приоритетите на Европейския съюз, а ми покажи каква е финансовата рамка

Нежният Брекзит или е ли Брекзит Брекзит?

Нов министър, нов късмет

Образът на надежден партньор и особеностите на турското огледало

От Западни към Европейски Балкани

Отворени, но не наивни

Песента на Солвейг или Брекзит по норвежки

ПО-ПОЛЕКА С РЕФОРМИТЕ, МОЛЯ!

Подводните камъни пред Европейския цифров единен пазар не се оказаха в България. Но ги има

Политическо затопляне на климатичния фронт

Полският случай – безпрецедентен отговор на традиционно поведение

ПРЕМИНАВАМЕ КЪМ ЛЮБОВ!

Присъди или похвали за разкриващите корупция – днес европейските граждани решават

Резултати от проекта „Европа в моята професия“

Референдумите в ЕС – кой се страхува от термометъра на пряката демокрация

Решаващи месеци за бъдещето на европейския единен пазар – от нов порядък

Ротационното председателство – амбиции и реалности

Ротационното председателство спешно се нуждае от вътрешнополитически консенсус

Сагата „Прозрачност на лобизма в ЕС“ четири Председателства по-късно: какво всъщност се случи?

Санкциите срещу Русия – върховенство на правото vs. интересите

Спрей срещу бежанци (и каква Европа искаме? )

Стратегии за присъединяване към еврозоната

Съединението прави санкциите?

Трансформиращата сила на ирландската границата

Тропкаме ръченица под благосклонно външно наблюдение

Условието Косово под условие на „обективните обстоятелства“

Успя ли Механизмът за сътрудничество и проверка да въздейства върху България и Румъния?

Член седми – „изписване на вежди или изваждане на очи“

Шест нюанса Европа

Шестият сценарий и еврозоната

Ще изсвири ли европейският оркестър „Мечтание“ от Жан-Клод Юнкер?

Ще се превърне ли „Република напред“ в „Европа напред“?

Ще успее ли усмивката на Макрон да реши спора за командированите работници?

Ядрото Европа – сценарии за криза (чрез капитулация)