Публикации

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ СЛЕД 2020 Г.– НОВА ЕВРОПА В НОВ СВЯТ

 Доклади от Шестата международна научна конференция [...]

Демократизация чрез интеграция?

Присъединяването към ЕС е безспорен признак за установяването на демократично управление, но проблемът се състои в това, че някои от Страните от Централна и Източна Европа, за които се счита, че демокрацията е вече консолидирана, проявяват признаци на отстъпление. [...]

Как и защо изоставащите станаха първенци в ключовата промяна в интеграционната стратегия на ЕС?

Защо и как изоставащите станаха първенци?

Европа на живо – горещите теми

Сборник от доклади от годишната научна студентска конференция [...]

Ние младите, ние Европа

 Годишна научна студентска конференция на специалност "Европеистика", випуск "Уилям Шекспир" [...]

Новини

Събитие по случай речта на председателя Юнкер за състоянието на Съюза

На 13 септември 2017г. в Дома на Европа след изслушване на речта на председателя на Европейската комисия за състоянието на Съюза се проведе дискусия, в която с интересни аналитични коментари и отговори на въпроси на присъстващите участваха Огнян Златев – ръководител на Представителството на Европейската комисия в България, проф. Ингрид Шикова – ръководител на проекта „Жан Моне“ Център за високи постижения в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ [...]

Интервю на проф. Ингрид Шикова по повод 10-годишнината на членството на България и Румъния

Интервю на проф. Ингрид Шикова по повод 10-годишнината на членството на България и Румъния. Интервюто е  публикувано от ИЦ „Европа Директно“ – Ботошани, Румъния и е излъчено като аудио запис по радио Франс Ентернасионал в Румъния. Повече чуйте във видео файла тук.

Конференция посветена на 10-годишнината на членството на България и Румъния

На 20-22 юни 2017 г. се състоя конференция, посветена на 10-годишнината на членството на България и Румъния, на която проф. Ингрид Шикова изнесе лекция на тема " 60 години заедно - тържества,избори, размисъл....." Организатор на конференцията е  Представителството на  Европейската комисия в България с участието на Представителството на Европейската комисия в Румъния. [...]

ЧАСТ ВТОРА – ИЗСЛЕДВАНА НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ И СТРАНИТЕ КАНДИДАТКИ ЗА ЧЛЕНСТВО В ЕС ВЪЗ ОСНОВА НА СПОМЕНИТЕ НА КЛЮЧОВИ УЧАСТНИЦИ В ПРОЦЕСА НА ПОДГОТОВКА

Резюме Получените изследователски резултати от провеждането на проекта през първата година относно решаващата зависимост на инструментариума за провеждане на разширителната политика на ЕС (в частност – мониторинга на ЕК върху страните кандидатки) от политически съображения (Велева 2018) наложиха фундаментална преориентация на изследователския замисъл в съдържателно и методологическо отношение. Предмет на изследване следва да стане тъкмо сложността на многоравнищното взаимодействие между множество субекти, които се променят в хода на процеса – институциите на ЕС, страните членки на ЕС, лидери на национални и европейски партии, личностите, взимащи решения в хода на процеса – от страна на ЕС, както и от страна на конкретната страна-кандидат – правителствени институции, работни групи, политически партии и дейци, администратори, като и двата вида субекти са подложени на въздействието на „силовото поле“ на специфични исторически, международни и глобални процеси, проблеми и идеи, трансформации на обществените нагласи, включително. Тъй като голямата част от тези взаимодействия протичат далече от, (а понякога и в разрез с), писаните правила на интеграцията в ЕС, само спомените на участниците в тези събития може да свидетелства за станалото. Това налага преориентация на нашето изследване от количествена към качествена методология. Тя би трябвало да достигне отвъд дискурсивните практики до социалната реалност, която е представена чрез тях, но в идеологически изопачен вид, понякога дори скриващ едни или други аспекти на случилото се. Отчитайки факта, че респондентите ни са били въвлечени в евроинтеграционния процес на различни негови етапи в различни професионални и институционални качества, изследователският екип реши да събере емпиричната информация чрез дълбочинно полу-стандартизирано интервю, за да минимизира различието на тези персонални различия. Въпросите във въпросника на интервюто се отнасят до ключови събития и аспекти на процеса на присъединяването на България към ЕС с подчертан фокус върху онези, които са предмет на академични спорове в научната литература. (Въпросникът е представен в Приложение 2 тук). . Интервютата траеха, като правило, между половин час и час и половина. Петима респонденти предпочетоха да ни изпратят писмените си отговори на въпросите.. Изследването започна с предварителен списък от 50 личности, които са имали пряко и решаващо участие в процеса на подготовката на България за членство в ЕС. Това са министър-председатели, заместник министър-председатели, министри и техни заместници, директори и завеждащ отдели на институционални звена в държавната администрация, ангажирана в процеса, главни преговарящи и дипломати, ръководители на работни групи по преговорните глави. Дванадесет души от първоначалния списък на бяха намерени по едни или други причини. Тринадесет души отклониха нашата покана да дадат интервюта. В хода на работата си обаче ние получавахме препоръки от интервюираните за следващи ключово важни експерти, които могат да са важни със спомените си. Търсихме онези, за които имаше поне три препоръки от интервюирани личности. Събирането на информацията продължи от октомври 2017 до септември 2018 г. В крайна сметка направихме 47 интервюта със следните категории участници в процеса:  

Позиция брой
Премиер-министър 2
Вице премиер-министър, отговарящ за евроинтегацията 5
Министър 6
Главен преговарящ 2
Заместник-министър 9
Директор на дирекция Европейска интеграция 6
Ръководител на отдел/звено Европейска интеграция 3
Дипломат 7
Експерт 7
Общо 47
  Пряк резултат от този изследователски процес е създаването на публично достъпен за широката общественост и за изследователи Национален архив от спомени за процеса на присъединяването на България към ЕС, който е представен, както на сайта на проект Жан Моне Център за високи постижения (тук), така и на сайта на Дипломатически институт към Министерство на външните работи (http://bdi.mfa.government.bg/). Дипломатически институт и най-вече г-жа Биляна Дечева взе активно, добронамерено и даже ентусиазирано участие в подготовката и провеждането на изследването, особено в неговата логистична част. Предвижда се публикация на архива като двутомник като част от кампанията по честване 130-годишнината от създаването на българската дипломация. Архивът представлява информационна база от над 1200 страници със спомените, придружени от други документи, снимки и др. Цялостната редакция на текстовете е на проф. Георги Димитров. Анализът на събраната информация ще бъде осъществен през следващите месеци, (основно, но не само) под формата на дисертационно проучване на докторант Любомира Попова. Изследователски колектив: проф. дсн Георги Димитров, (ръководител), участници: доц. дпн Мирела Велева, Биляна Дечева (Дипломатически институт), докторант Любомира Попова, студенти – Димитър Мичев, Мила Венова, Мария Йорданова. Публикации: Dimitrov, G., 2019. -  How and Why Did the Laggards Turn Out to Be the Forerunners of a Major Transformation in the EU’s Integration? (Bulgaria’s and Romania’s Peculiar Role in Redefining of the EU Integration Strategy), South East Europe, Brill, 2019 issue 1. Димитров, Г., 2019. - „Присъединяването на България към ЕС в спомените на участници – тайни и изненади“, в: Юбилеен сборник за 20-годишнината на специалност Европеистика в СУ, София, Издателство на СУ „Св. Кл. Охридски“, 2019, въз основа на изказване на едноименната публична академична дискусия по повод представянето на Националния архив от спомени за подготовката на България за членство в ЕС, СУ „Св. Кл. Охридски“, 17.10.2018. Попова, Л. – “Post-communist transition through deep societal reforms or technocratic preparation for EU membership: How has the latter substituted the former in CEE?” Трета Международна конференция по Публична администрация на тема: „30 години реформи на публичното управление в Централна и Източна Европа: следващият хоризонт", София, СУ „Св. Климент Охридски“, 11-12 април 2019 г. “The end goal of the post-communist transition: Societal transformation or EU membership?” International Conference on "Transformation in Central-Eastern Europe 1989-2019: Success & Failures", Faculty of Political Science and International Studies (University of Warsaw), 24th and 25th of October, 2019. 9 -  -   “Възприятието за българския евроинтеграционен процес като личен и колективен успех: Резултат от постигната 'европоеизация' на страната или от особения политически характер на подготовката за членство в ЕС?” Докторантски четения, Философски факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, 19-20 септември 2019 г. „Изследователският ми опит от работата по създаване на архива от спомени“, изказване на едноименната публична академична дискусия по повод представянето на Националния архив от спомени за подготовката на България за членство в ЕС, СУ „Св. Кл. Охридски“, 17.10.2018. Приложения: Снимков материал

Актуални анализи

ЗА МАКЕДОНИЯ ТРЯБВА ДА ГОВОРИМ ЧРЕЗ БЪДЕЩЕТО, А НЕ ПРЕЗ МИНАЛОТО. ВСИЧКИ ДОВОЛНИ ЩЕ ОСТАНЕМ

РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕКСПЕРТНА ОЦЕНКА НА РОТАЦИОННОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ОСЪЩЕСТВЕНО ОТ БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ПЪРВОТО ПОЛУГОДИЕ НА 2018 Г.

ЗАПОЧНА БОРБАТА ЗА РЕСОРИ В БЪДЕЩАТА ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

ИЗБОРИ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ 2019 – МЕЧТАНИ ЩУРОТИИ И ДРУГИ РЕЗУЛТАТИ

Отворени, но не наивни

Архив

„Гимних“ – що е то?

„Голямата коалиция“ в Европейския парламент и бъдещето на европейския политически консенсус

„Източното разширяване и европейската перспектива на Западните Балкани – не е ли време Копенхагенските критерии да бъдат осъвременени? “

„Сделка или не ?“

12 епизода безрезултатност!

Eвропейски избори 2019: процедурите са изяснени, да започне дебатът!

EМА, желая те!

EС трябва да означава, преди всичко друго, европейска сигурност

Авангардно, технологично, прозрачно – Председателството, но Естонското

Автономна европейска отбрана – „историята чука на нашата врата“

Ако Уилиам Сароян работеше за Европейската комисия

Безогледността е традиционен инструмент за балканските политици, но тя не води към членство в ЕС

Брекзит – голямата бъркотия?

България като посредник между Русия и ЕС – едно е да искаш, друго е да можеш…

Българската пътека към еврото и банковия съюз на ЕС

Бюджетът като огледало на европейските политики

Бялата книга за бъдещето на Европа – всичко и нищо

Включването на Великобритания в отбранителната политика на ЕС – как хем вълкът да е сит, хем агнето цяло ?

Всички пътища водят към Рим

Възможна ли е хармония, когато става дума за пари?

Възможно ли е България да има роля за европейската перспектива на Западните Балкани?

Граждански очаквания към ротационното председателство на Съвета: как ще им отговори България?

ГРЕКЗИТ ли - не, благодаря!

ДА ПОГОВОРИМ ЗА ПРИОРИТЕТИТЕ НА РОТАЦИОННОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО

Да управляваме глобализацията или да се отдадем на изкушението на протекционизма?

Дали ЕС и Великобритания гледат в една и съща посока в „задънената улица“ на преговорите?

ДВЕ НАПРЕД, ЕДНА НАЗАД

Драмата Брекзит - край на първо действие

Европейската гражданска инициатива – тиха революция или тих провал?

Европейският съюз в колаж от селфита

ЕМ! Е - като Европа, М - като Макрон

За върховенството на правото и защитата на човешките ни права като европейски граждани – този път много сериозно!

За ЕС като затвор и условията за напускане на СССР – Are You Serious?

За промяна на статуквото – но без засягане на френската скъпоценност ОСП

За ротационното председателство с разбиране

Западните Балкани имат право да участват в дебата за бъдещето на Европейския съюз

Западните Балкани, Българското председателство… и Коледните Чудеса

Защита на сигнализиращите за нередности – първа стъпка от дълъг и несигурен път

Защо председателството в Европейския парламент не е второстепенен въпрос?

Збишко и Тевтонските паунови пера – за рисковете от полските предизвикателства към Германия

И един нов фонд на хоризонта

Игрите с парите (в бюджета на ЕС за периода 2021-27)

Изборите във Франция, Германия и Холандия – три ключови битки за настоящето и бъдещето на ЕС

Имаме ли нужда от социално измерение на Европа?

Как да не заприличаме на тези, на които искаме да се противопоставим – Резолюция на ЕП за противодействие срещу пропагандата (на Русия)

Как да оценяваме ротационното председателство?

Как ще можем да „измерим“ успеха на българското председателство?

Какви „горещи картофи“ наследихме от Естонското председателство?

Какво е новото в дебата за бъдещето на Икономическия и паричен съюз?

Какво не е ротационното председателство?

Който не се съпротивлява срещу злото, го насърчава!

Колко неустоима може да е една оферта?

Кохезия и конкурентоспособност – двете страни на една монета

Крайно време беше!

КРАТЪК БЪЛГАРСКИ ТЕКСТ В БЯЛАТА КНИГА ЗА БЪДЕЩЕТО НА ЕВРОПА

Къде е мястото на България в бъдещата европейска конструкция на „все по-диференциран“ Европейски съюз?

Мадрид срещу Барселона - насилие или диалог

Могат ли малките стъпки да доведат до „Балканско чудо“?

На опашка за…….. европейски агенции

Надежда за Европа - ще заработи ли френско-немският мотор?

НЕ ВСИЧКО Е КАТО ПО УЧЕБНИЦИТЕ

Не ми казвай какви са приоритетите на Европейския съюз, а ми покажи каква е финансовата рамка

Нежният Брекзит или е ли Брекзит Брекзит?

Нов министър, нов късмет

Образът на надежден партньор и особеностите на турското огледало

От Западни към Европейски Балкани

ПО-ПОЛЕКА С РЕФОРМИТЕ, МОЛЯ!

Подводните камъни пред Европейския цифров единен пазар не се оказаха в България. Но ги има

Политическо затопляне на климатичния фронт

Полският случай – безпрецедентен отговор на традиционно поведение

ПРЕМИНАВАМЕ КЪМ ЛЮБОВ!

Присъди или похвали за разкриващите корупция – днес европейските граждани решават

Референдумите в ЕС – кой се страхува от термометъра на пряката демокрация

Решаващи месеци за бъдещето на европейския единен пазар – от нов порядък

Ротационното председателство – амбиции и реалности

Ротационното председателство спешно се нуждае от вътрешнополитически консенсус

Сагата „Прозрачност на лобизма в ЕС“ четири Председателства по-късно: какво всъщност се случи?

Санкциите срещу Русия – върховенство на правото vs. интересите

Спрей срещу бежанци (и каква Европа искаме? )

Стратегии за присъединяване към еврозоната

Съединението прави санкциите?

Трансформиращата сила на ирландската границата

Тропкаме ръченица под благосклонно външно наблюдение

Условието Косово под условие на „обективните обстоятелства“

Успя ли Механизмът за сътрудничество и проверка да въздейства върху България и Румъния?

Член седми – „изписване на вежди или изваждане на очи“

Шест нюанса Европа

Шестият сценарий и еврозоната

Ще изсвири ли европейският оркестър „Мечтание“ от Жан-Клод Юнкер?

Ще се превърне ли „Република напред“ в „Европа напред“?

Ще успее ли усмивката на Макрон да реши спора за командированите работници?

Ядрото Европа – сценарии за криза (чрез капитулация)