Брекзит – голямата бъркотия?

16 август 2017 г.

проф. Ингрид Шикова

 

„Should I stay or should I go now?
If I go, there will be trouble
And if I stay it will be double“

The Clash

 

Измина повече от година от референдума в Обединеното кралство, който постави въпроса за напускане на Европейския съюз. Девет месеца по-късно за първи път в историята на европейската интеграция беше официално активиран станалият общоизвестен член 50 от Договора за Европейския съюз, с което беше поставено началото на двугодишния период за договаряне на раздялата между Европейския съюз и Обединеното кралство. На 30 март 2019г. би следвало тази страна вече да не е част от европейското семейство.  Казано по този начин, всичко изглежда лесно – британците решиха, че искат да напуснат, останалите държави от ЕС приеха това решение, което макар и болезнено, сплоти техните редици, и сега остава да бъдат „уточнени някои подробности по тази раздяла“.  На практика, обаче, всичко се оказа много по-сложно и заплетено. Ситуацията около Брекзит може да бъде най-добре обобщена с думите на финансовия министър на Великобритания Филип Хамънд:„Има очевиден потенциал Брекзит да стане повод за най-голямата икономическа, дипломатическа и конституционна бъркотия в съвременната история на Великобритания, с непознати последици за страната, правителството и за самия проект Брекзит “.

 

Преди да започнат преговорите за бъдещите дългосрочни отношения, трябва да се постигне напредък по няколко чувствителни въпроса: за правата на европейските граждани,  за ирландската граница и за размера на средствата, които Великобритания дължи на бюджета на ЕС.  И трите въпроса са спорни и нямат лесен отговор, поради което след двата кръга преговори все още не е постигнат напредък по  нито един от тях.  Главният преговарящ на ЕС Мишел Барние нарече първия кръг на преговорите кръг за организиране, втория – за представяне на позициите, а третия (който ще се проведе в края на август т.г.) – за изясняване на позициите главно по тези три въпроса.

В същност се оказва, че излизането на Обединеното кралство от 44-годишното съвместно съжителство съвсем не е лесно и безболезнено, както обясняваше пропагандата („излизаме бързо и лесно, спестяваме веднага големи суми, които няма да плащаме за бюджета на ЕС, и продължаваме безпроблемно да търгуваме с ЕС“) – напротив, то е изключително сложно и скъпо упражнение дори и за тези, които убедено гласуваха за него. Може би тази увереност за лесно и безпроблемно излизане има историческа основа – Обединеното кралство непрекъснато успяваше да договори т.нар. “opting out” – неучастие в политики, неучастие в конкретни мерки, специална отстъпка при вноската за бюджета на ЕС. Това „особено и специално“ британско членство създаваше впечатлението, че страната е с единия крак в Европейския съюз, а с другия – извън него, при това имайки привилегията да избира само това, което й харесва и  от което има конкретна полза. Всичко това подхрани очакванията, че Великобритания ще може да избира и да запази изгодите от членството, отървавайки се бързо от задълженията. Този път по всичко изглежда обаче, че държавите членки няма да бъдат така отстъпчиви към напускащата Великобритания и няма да й разрешат да си избира от менюто, само това, което й е изгодно.

Обединеното кралство обяви, че ще публикува до края на октомври една дузина документи, в които ще изложи своите позиции по конкретните въпроси за бъдещите отношения с ЕС, които трябва да бъдат обсъдени в рамките на поредния кръг преговори през есента. Първият документ, публикуван на 15 август т.г., е посветен на търговските взаимоотношения. Но преди да анализираме британската позиция, нека разгледаме какви са възможните опции.

При т.нар. норвежки модел – Норвегия, Исландия и Лихтенщайн са свързани с Европейския съюз в Европейско икономическо пространство. Тези страни участват в единния европейски пазар (без селското стопанство и рибарството),  приемат четирите свободи на движение на хора, стоки,  услуги и капитали, прилагат законодателството на ЕС в сферата на единния пазар (без да участват в неговото създаване) и правят вноски в бюджета на ЕС.

При т.нар. швейцарски модел, отношенията на Швейцария с ЕС се регулират от специално и доста сложно споразумение, според което Швейцария има достъп до единния пазар на стоки (без селскостопански продукти), но не и до единния пазар на услуги (включително финансови). Швейцария също дава своята вноска за бюджета на ЕС, приема законодателството, свързано с единния пазар, както и свободното движение на хора. Нито страните от Европейското икономическо пространство, нито Швейцария са в митнически съюз с ЕС, което означава на практика, че те могат самостоятелно да договарят търговски споразумения с трети страни.

Демонстрираното досега желание за „твърд“ Брекзит от страна на Великобритания, която нито желае да плаща вноски в бюджета на ЕС в бъдеще, нито да прилага европейското законодателство, отхвърлят автоматично тези две опции. Това, което Великобритания би се опитала да направи, е да поиска специално споразумение като Швейцария, чрез което да си извоюва конкретни изгодни клаузи относно единния пазар.

Друга опция е митническият съюз, какъвто съществува в отношенията на ЕС с Турция. Той се отнася само за промишлените стоки, не предвижда вноски в бюджета на ЕС или съобразяването с четирите свободи, но от друга страна се изисква прилагането на общата външна митническа тарифа на ЕС към трети страни. Този вариант също няма да се хареса на Великобритания, поради това, че при митническия съюз страната не може да сключва самостоятелни търговски споразумения. Подобен договор, обаче би означавал наличие на митнически контрол и на нетарифни ограничения при търговията със стоки, както и изключването на редица услуги (най-вероятно финансовите), от които Великобритания има най-голям интерес.

Разбира се, остава и опцията ЕС и Великобритания да търгуват по правилата на Световната търговска организация. Това би означавало прилагане на мита за някои стоки, например коли, лекарства, селскостопански продукти. Не трябва да се забравя, че в рамките на Световната търговска организация се прилага принципа на най-облагодетелстваната нация, според който ако ЕС и Великобритания направят взаимни отстъпки в търговията помежду си, са длъжни да предоставят тези отстъпки и на останалите страни от Световната търговска организация. Според изследвания на престижното Лондонското училище за икономика, твърдият Брекзит би означавал прилагане на правилата на Световната търговска организация и съответно намаляване на търговията с 40% за едно десетилетие, което пък би довело да намаляване на годишния доход на глава от население с 2.6%.

В същност Великобритания ще се опита да вземе най-изгодните за нея елементи от посочените опции, включително от съществуващите споразумения за свободна търговия и споразумения за асоцииране, които е сключил Европейския съюз. Вероятно Великобритания ще настоява са самостоятелно споразумение с ЕС, което да осигури свободен достъп на стоки, а защо не и на някои видове услуги, но без да има свободно движение на хора, без прилагане на европейското законодателство, без вноски в бюджета. Поради силното нежелание на Великобритания да се съобразява с решенията на Съда на ЕС, тя вероятно ще поиска договаряне на специален механизъм за разрешаване на спорове. Великобритания иска да бъде напълно независима от Европейския съюз, но силно желае да изнася стоки и услуги, което пък означава, че ще бъде принудена да съобразява стандартите и правилата си с тези на Европейския съюз.

В първия публикуван документ, който представя позицията по отношение на търговските отношения, Великобритания заявява, че ще напусне съществуващия митнически съюз на ЕС, но би искала да поддържа „ близко асоцииране“ за ограничен преходен период, за да може и двете страни да имат време да подготвят необходимата инфраструктура за граничните проверки. След този преходен период, британското предложение е да бъдат сключени едно или две постоянни митнически споразумения с максимално опростяване на митническите формалности и граничните проверки. Посочена е и втора опция –  договаряне на „ново митническо партньорство“, което би могло да елиминира в максимална степен митническия контрол, тоест запазване на сегашния статут, включително прилагане на единната митническа тарифа за стоки, идващи от трети страни и събиране на мита от името на държавите членки на ЕС за стоки, които ще влизат в ЕС през британските пристанища. И при двете предложения, обаче, Великобритания не иска да бъде в митнически съюз с ЕС, за да може сама да сключва търговски споразумения с трети страни. Кайр  Стармър – секретар в сянка за Брекзит – окачестви предложенията като „непоследователни и неадекватни, предназначени да замажат продължаващите дълбоки разделения в правителството“.

Всъщност, наистина в  позицията са предложени две твърде различни опции, но това което ги обединява е, че и двете изглеждат еднакво нереалистични. Първото предложение предлага установяване на “нова митническа граница с ЕС”, без да се нарушава търговията. Втората предполага новото митническо партньорство да бъде договорено така, че на практика да няма митническа граница, като едновременно с това Великобритания да е свободна да сключва нови търговски договори с трети страни.  Документът е израз на пожелателното мислене за извличане на максимална изгода за британската търговия, но е илюзия, че  е възможно едновременно да се запазят всички преимущества на свободната търговия с ЕС, когато Великобритания се оттегля от митническия съюз. Или казано по-просто: Великобритания иска да запази митническите привилегии след Брекзит, но едновременно с това да договаря самостоятелно други търговски споразумения.

Първата реакция на Европейския съюз е дипломатична, но твърда. Филип Хоган, комисарят по селското стопанство на ЕС, каза пред британския вестник “Файненшъл таймс”, че приветства “апетита на Великобритания за прагматичен и разумен подход за постигане на споразумение за свободна търговия”, но че “има високо ниво на заблуда в Лондон“ относно количеството юридическа  работа, която трябва да се извърши, за да се изпълнят идеите й и особено относно желанието и готовността на останалите 27 държави-членки да се съгласят с тези предложения. Ги Ферхофстад, отговарящ за Брекзит от страна на Европейския парламент, отхвърли категорично британските предложения с аргумента, че не е възможно страната да бъде и в митнически съюз, и извън него и да има „невидима граница“. Той квалифицира предложенията като „фантазия“. Подобна реакция дойде и от Чехия – не е възможно Великобритания да има същите предимства в търговията с ЕС, а по-малко задължения. Засега Европейският съюз остава на позицията, че най-напред трябва да се решат проблемите с правата на гражданите, границата с Ирландия и средствата, които Великобритания трябва да плати в бюджета на ЕС, и след това да се договарят бъдещите отношения.

И така, първият документ от очакваната дузина позиции на Великобритания, не внася особена яснота в „бъркотията Брекзит“, но той още веднъж потвърждава, че Великобритания винаги е поставяла своята изгода пред всичко останало и че, дори напускайки Европейския съюз, иска да запази търговските привилегии, отървавайки се от всички „досадни“ задължения. Вероятно най-трудното ще бъде съчетаването на „великите илюзии” на Великобритания за суверенитет и нейните търговски нужди и желания. Често човек оценява това, което притежава едва когато го загуби. Получавайки „ерзац суверенитет“, вероятно  Великобритания ще преосмисли отношението си към членството в ЕС, едва когато го загуби.