Възможно ли е България да има роля за европейската перспектива на Западните Балкани?

Доц. дпн Калоян Симеонов

3 юли 2017 г.

България би могла да има роля в процеса на европейска интеграция на страните от Западните Балкани. Към настоящия момент, обаче, можем да говорим по-скоро за нейната потенциална роля във връзка с европейската перспектива на страните от региона, защото десет години след членството на България в ЕС този потенциал още не е реализиран. Страната ни е много повече обърната към своите собствени вътрешни проблеми и все още няма достатъчно смелост и амбиция за по-ясен ангажимент към региона. Българското председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 г. може да промени тази ситуация, но затова ще е необходимо много политическа воля, прозорливост и настоятелност, както и повече съзнание за стратегическите ни интереси.

Към потенциала на Българското председателство за поставянето на европейската перспектива на страните от Западните Балкани по-отчетливо в дневния ред на ЕС ще се спрем отново, но преди това ще представим аргументи защо страната може да има лидерска позиция в Югоизточна Европа за тези процеси и ще посочим някои от най-важните фактори, които биха повлияли в положителна или отрицателна посока за изграждането на подобна позиция.

За разширяването на ЕС към Западните Балкани и за тяхната европейска перспектива България има добър шанс да заеме по-лидерска позиция сред държавите членки на ЕС, които са от Балканския полуостров или са съседни на някоя от страните кандидатки от този регион (лидерска позиция в рамките на целия ЕС трудно може да се осъществи от България).

Гърция, например, много трудно може да има подобна водеща позиция заради спора за името на Република Македония, което блокира започването на преговори за членство в ЕС на тази страна. Румъния също трудно може да има подобна роля, защото тя не е признала суверенитета на една от държавите в региона на Западните Балкани, а именно Косово. Хърватия е друга държава членка на ЕС, която въпреки близкото си минало с повечето от страните от региона в рамките на бивша Югославия (или на моменти именно заради това общо минало), също не може лесно да има подобна лидерска роля. Най-малкото защото тя отскоро се присъедини към ЕС, а и все още има много нерешени въпроси, най-вече със Сърбия. Словения е друга държава членка на ЕС от Югоизточна Европа, която не се очаква да има подобна лидерска роля сред страните от тази част на Европа, но не толкова заради спорове от югославското наследство, колкото че тя по мащаб е много по-малка и нейният поглед е много повече отправен към усилията й да бъде част от ядрото на ЕС и по-рядко е насочен към такива въпроси, като приобщаването на Западните Балкани към ЕС. Унгария като държава, граничеща със страни от Западните Балкани, също е обърната към своите собствени проблеми, а евроскептичното управление в Будапеща през последните години едва ли може да изиграе ролята на „мотор“, който да задвижи процеса на европейска интеграция на страните от Западните Балкани в правилната посока.

Необходимо е да обърнем внимание и на факторите, които имат определящо значение за потенциала на България да играе по-водеща роля в процеса на европейска интеграция на страните от Западните Балкани. Някои от тези фактори биха подпомогнали по-активни действия от българска страна, но други откровено са препятствие за подобен външнополитически приоритет.

Може би най-яркото препятствие пред България да играе по-значима роля в процеса на европейска интеграция на страните от Западните Балкани не е толкова липсата на достатъчно капацитет и амбиция да го стори, а е по-скоро това, че тя трудно може да бъде най-добрият пример за страните от този регион. България и Румъния са единствените страни, които се присъединиха към ЕС с механизъм за сътрудничество и проверка в областта на съдебната реформа, върховенството на закона, борбата с корупцията, а у нас и с организираната престъпност. Европейската комисия публикува редовни доклади за напредъка на двете страни в реформите в тези области, но и към днешна дата те не дават особени поводи за оптимизъм за тяхното скорошно приключване и прекратяване на механизма. Показателно е също, че за Хърватия, която е единствената страна от Западните Балкани, която се е присъединила към момента към ЕС (на 1 юли 2013 г.), подобен механизъм на сътрудничество и проверка не беше въведен.[1] Много е трудно България да има активна роля в Западните Балкани и да влияе на политиките и реформите, които следва да се осъществят в тях, когато самата тя не може да служи за пример и когато нейните действия показват не „какво трябва да се направи“, а по-скоро „какво не трябва да се прави“.

Сферите в рамките на механизма за сътрудничество и проверка не са единствените, с които България трудно би могла да бъде пример за страните от Западните Балкани. Отлаганите реформи в областта на здравеопазването и образованието, ниската или по-скоро липсата на енергийна ефективност в производството и потреблението за бита, недостатъчно добре развитата инфраструктура (с някои малки изключения) и други са само част от дългия списък от сфери, в които България има да извърви още много дълъг път, за да има възможността да предава своя опит и на страните от региона на Западните Балкани.

Да твърдим, че изобщо няма сфери, в които България може да бъде за пример на страните от региона, също няма да е вярно. След въвеждането на валутен борд страната ни вече близо две десетилетия е постигнала и поддържа макроикономическа стабилност; през по-голямата част от времето има балансиран бюджет или такъв с малък дефицит, а в редица години дори регистрира и сериозен бюджетен излишък, което е рядкост за повечето от европейските страни през същия период; страната е на завидното трето място в ЕС по държавен дълг, измерен като процентно отношение спрямо БВП (с най-нисък дълг в ЕС са Естония и Люксембург), а немалко други страни, включително от Балканския полуостров, се борят да се справят със своите много тежки дългови проблеми. И добрите примери не са само в икономическата област. За съжаление, все повече забравяме и не отдаваме заслуженото на това, че в периода на прехода бе запазен етническия мир в страната, а предпоставки за неговото нарушаване не липсваха.

Ако има нещо, с което България може да бъде ценна за страните от Западните Балкани, то това е нейният скорошен опит в процесите на асоцииране и подготовка за членство в ЕС. Този опит би могъл да бъде полезен не само на правителствено ниво, но и поради човешкият фактор. Не са малко българските експерти, които са работили в процеса на европейска интеграция на България, а сега предоставят своят опит в страните от Западните Балкани. Не е за подценяване и друга важна особеност при предоставянето на този опит. Не само като манталитет, но и като начин и методи на работа, българските експерти са много по-близо до проблемите на страните от Западните Балкани и могат по-лесно да ги разберат и да предложат успешни решения.  Експертите от повечето други държави членки на ЕС (страните основателки и северните страни, например) в редица случаи се опитват да копират пряко моделите от техните държави в Западните Балкани, което не винаги може да води до работещи и успешни решения за региона.

България може да предаде опит на Западните Балкани и с друго. Необходимо е да подчертаем, че присъединяването на България към ЕС е не само най-важното стратегическо решение за страната през последните десетилетия, но и като цяло то бе осъществено по план. Още от началото на преговорния процес си поставихме за цел, заедно с партньорите от ЕС, страната ни да се присъедини към ЕС на 1 януари 2007 г. И колкото и трудно или невъзможно да изглеждаше това в определени моменти по време на преговорния процес, ние успяхме да постигнем тази най-приоритетна за държавата цел по план, макар и не напълно подготвени във всички области. Не трябва да се подценява политическият и обществен консенсус в България за процеса на европейска интеграция, особено в периода преди членството в ЕС. Страните от Западните Балкани могат да се поучат от този опит.

Не е тайна, че процесите на разширяване на ЕС са се случвали до голяма степен, защото кандидатстващите страни са намирали своите „адвокати“ сред държавите членки на Европейските общности или по-късно на ЕС. И към настоящия момент, за да може да се реализира подобно членство, е необходима движещата сила на страни като Германия и Франция например. Тази публична тайна не противоречи на правилото, че присъединяването на нови членове към ЕС е една от малките области, в които все още е необходимо единодушие на всички държави членки на Съюза и всяка една от тях може да упражни право на вето за присъединяването на която и да е нова държава към него. В същото време, ако България започне също да играе по-активно ролята на „адвокат“ и да защитава необходимостта от продължаването на процеса на разширяване на ЕС в посока към Западните Балкани, това би имало по-скоро положителен ефект за този процес.

За да може България да изиграе по-смело подобна лидерска позиция, тя трябва много по-силно да постави въпроса за присъединяването на Западните Балкани в дневния ред на ЕС, както и да предприеме много по-решителни дипломатически усилия, за да убеди държавите членки на ЕС в необходимостта от приобщаването на този регион към Съюза. Прекрасна възможност за това страната има именно с наближаващото председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 г.

Известно е, че по време на шестмесечното председателство на Съвета на ЕС всяка държава членка, която го поема на ротационен принцип, има много малки възможности да включи в дневния му ред въпроси, които пряко се отнасят до нея. На първо място, приоритетите в дневния ред на ЕС се определят на по-глобално ниво и зависят от много други фактори. Няма как, например, в момента да не са приоритет общоевропейски теми като устойчив икономически растеж и конкурентоспособност, развиването на дигиталния пазар, мерките в борбата срещу тероризма и нелегалната миграция, справяне с бежанския проблем, обсъждането на въпросите за дебата за бъдещото развитие на ЕС или оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза.  На второ място, шестмесечният период на едно председателство е много кратък, за да може да се прокара нова инициатива. Не на последно място, всеки един приоритет на въпросното председателство не би следвало да защитава само национални интереси, а трябва да има общоевропейско измерение.

Но именно поради тези причини, пред България стои отличната възможност да постави отново по един по-ясен и категоричен начин в дневния ред на Съюза въпросът за европейската перспектива на Западните Балкани. Тази политика не е нова и има силно общоевропейско измерение. И преди тя е била сред водещите политики на ЕС, като поредицата от кризи през последните години го накараха той да остави на по-заден план темата за разширяването на ЕС към Западните Балкани. Затова и България има донякъде не само правото, но и задължението да постави въпроса за европейската перспектива на този регион при обсъжданията между държавите членки на ЕС. Друга важна особеност е, че след България ротационното председателство се поема от Австрия, която не само е последната страна от „нашето“ трио председателства (Естония-България-Австрия), но е една от държавите членки на ЕС, които и преди е играела много важна положителна роля за процесите на разширяване, както към Централна и Източна Европа, така и днес към Западните Балкани.

България вече ясно декларира, че именно въпросът за европейската перспектива на Западните Балкани ще бъде сред основните приоритети по време на нейното председателство на Съвета на ЕС. Първата стъпка в тази посока е направена, като тази тема е залегнала включително в програмата на триото председателства. На този етап, обаче, остава по-трудната задача – как намеренията да бъдат „облечени“ в конкретна форма и да дадат непосредствен резултат.

Не е достатъчно темата за Западните Балкани да бъде обсъдена на някое от заседанията на Европейския съвет през първата половина на 2018 г. или по време на някои от неформалните заседания на Съвета на ЕС, които се очаква да се проведат в София. Необходимо е България да излезе с по-конкретни предложения, които да дадат стимул за европейската перспектива на Западните Балкани, да са консенсусни и за останалите държави членки на ЕС и не на последно място – да бъдат припознати и от страните от региона на Западните Балкани.

Една подобна инициатива би могла да бъде създаването на специален фонд за Западните Балкани (подобно на Плана Маршал), който да има много повече средства от настоящите предприсъединителни финансови инструменти, да финансира повече политики, които имат отношение към процеса на модернизиране на държавата, икономиката и обществата в тези страни, но и да е по-пряко обвързан с резултатите, които те постигат в посока тяхното приобщаване към принципите и стандартите на Съюза. Подобни планове и преди са били анонсирани, но досега все още не се реализирани. Друга инициатива би била създаването на специализирано обучение в областта на началното образование, което да предава знания за историята на Съюза, причини за неговото създаване и разширяване, както и данни за неговите държави членки, а във висшето образование подобно обучение да е насочено към предоставянето на знания за ценностите и политиките на ЕС, за възможностите, които са свързани с единния пазар и общата валута и т.н. Подобни инициативи би следвало да бъдат финансово и методологически подкрепяни от Европейската комисия, която има опит в комуникационни кампании за ЕС, но тези кампании следва да влязат във всяко училище, а след това университетите да имат също достъп до по-сериозна подкрепа в тази сфера.

Майка Тереза е една от малкото личности, родени на Балканския полуостров, които служат за пример далеч извън границите на Европа и които обединяват, а не разединяват обществата на Балканите. Както казва тя, „най-голямата заблуда е, че друг е виновен за неуспехите ти, … а най-трудното нещо – да постигнеш мечтите си“.

България има уникален шанс да заиграе по-видима и успешна роля в региона на Западните Балкани, в т.ч. и във връзка с европейската перспектива на неговите страни. Навремето помечтахме да станем член на ЕС и макар трудно, но осъществихме тази мечта. Сега нищо не ни пречи да помечтаем България да има значима роля на Балканския полуостров и тя да успее да я реализира. Европейският проект е доказал, че мирът и свободите на движение са най-добрият път към обединението и просперитета. Страната ни също може да даде пример в тази посока, като увеличи значително влиянието си на Балканите чрез дипломацията, като убеди своите съседи, че падането на границите, а не тяхното прекрояване, че въвеждането на правилата на вътрешния пазар и свободната конкуренция са вратата към бъдещия успех и развитието на региона.

[1] Една от причините за това е, че Европейската комисия се убеди, че този механизъм не е ефективен, но и Хърватия в същото време предприе някои по-решителни стъпки в областите, които са предмет на механизма в България и Румъния, с което избегна неговото въвеждане и за нея.