Д-р Линка Тонева-Методиева
5 юли 2017 г.
За мнозина наблюдатели и изследователи Съветът на ЕС е най-непрозрачната структура в Брюксел. През последните години още по-съществени опасения буди прехвърлянето на важни законодателни решения към т. нар. неформални триалози – преговори между ЕК, ЕП и Съвета, наричани от някои наблюдатели законодателна „черна дупка“, в която се печелят и губят сериозни отстъпки и компромиси. Според някои наблюдатели от 2001 г. насам Съветът е създал или работил по над 117 000 документи с ограничен достъп, и едва малко над 13 000 документа са регистрирани в неговия публичен регистър[1]. Така той е създал „двустепенна система за непрозрачност“, за да държи хиляди документи встрани от публичния поглед. В този процес на непублично договаряне, ротационното председателство на Съвета става все по-сериозен обект както на наблюдение от страна на граждански и експертни организации, така и на натиск от лобистки характер – в обща посока към получаване на достъп до информация за преговорния процес.
От политическите и ценностни приоритети на страната-членка на ЕС, която поема председателския мандат, зависи доколко въпросите на отчетността и прозрачността ще бъдат определящи за подхода й към председателството. За скандинавските страни публичността и отчетността са традиционно много важни и тези държави-членки обикновено проявяват най-сериозни усилия за гарантиране на достъп до информация на всички заинтересовани до работата на председателството. Датското председателство (2012 г.) например създава специална секция „Прозрачност“ на интернет сайта си, в която публикува информация за това къде могат да бъдат намерени нормативни документи, онлайн архиви на проведени заседания, информация за гласуванията в Съвета и определя голям брой говорители и лица за контакт от страна на всички датски министерства. Интернет сайтът, блоговете, Twitter и Facebook профилите на Шведското председателство (2009) са ценен източник на информация за медиите, а често задаваните въпроси, включително за менюто по време на вечерите при срещите на европейските лидери, получават бързи отговори и дори стават основа за специални приложения и уебкастове на сайта на Председателството в интернет. Холандското председателство през първата половина на 2016 г. също прави сериозна заявка за работа по темата прозрачност, като поема ангажимент да публикува нормативни документи след обсъждането им в КОРЕПЕР и преди дебата в Европейския съвет.
Интернет присъствието на Българското председателство стартира официално в началото на 2016 г., но до момента остава твърде слабо. Интернет сайтът на наближаващото председателство все още съдържа множество празни секции, новините и съобщенията догонват развитието на събитията с повече от седмица, а инструментите за достигане до аудиторията като хаштага #BG2018EU например се използва твърде рядко в социалните мрежи. Това развитие за момента е естествено, предвид липсата на институционална традиция за работа в режим на публичност и на активна интернет комуникация, а и на липсата на публично очакване у нас за това председателството да информира проактивно и да търси обратна връзка от обществеността.
Този подход обаче много скоро ще се сблъска с високите очаквания на организираната гражданска и експертната общност в ЕС, за която наблюдението върху работата на ротационното председателство е основен инструмент за постигане на влияние и за натиск върху провежданите политики.
Transparency International, водеща неправителствена организация, която настоява за повишаване на прозрачността и отчетността на европейските политики, например често публикува „Антикорупционна карта за оценка на председателствата“. Чрез нея се наблюдава ротационния председател относно ангажирането му с конкретни мерки за прозрачност и почтеност, реалното влияние на председателството в договарянето на антикорупционния дневен ред на ЕС. Предмет на оценка е най-вече доколко председателството използва своето влияние за повишаване на прозрачността в ЕС и за защита на каузата на антикорупцията. Едно от основните политически досиета, които международната антикорупционна мрежа следи от години насам, е Регистърът за прозрачност на лобистките контакти с институциите на ЕС. Напредъкът по договаряне на междуинституционално споразумение за задължителен регистър ще бъде следен и оценяван зорко от антикорупционната мрежа.
Както при всеки нов председателски мандат, така и в началото на Българското председателство друга много влиятелна международна организация – Амнести Интернешънъл – ще публикува Препоръки към Ротационното председателство. Те обикновено са свързани с призив за действие по конкретни теми от интерес за организацията като миграция, антидискриминация, човешки права, защита на борещите се за човешки права, законодателство във връзка с т.нар. „конфликтни минерали“, добивани в различни части на света. Амнести придружава всяка от препоръките с конкретни показатели за изпълнение и в края на мандата на България ще бъде направена оценка за напредъка. От своя страна международната мрежа Eurochild активно ще следи работата на Българското председателство от гледна точка на инициативите за защита правата на децата. Сред оценяваните показатели ще бъдат включването на децата в процеса на вземане на решения, които касаят важните за тях въпроси; промотирането на правата на децата; борбата с детската бедност и грижата за интересите на децата в рамките на европейската и глобална политика.
За да отговори на тези граждански и експертни очаквания, за България няма да бъде достатъчно да бъде добър медиатор на преговорната маса в Брюксел. Особено в контекста на наследството от предходните амбициозни и открити председателства като Холандското, а и започващото Естонско, Българското председателство не би могло да постигне много в сферата на прозрачността и отчетността без нарочни усилия и специална политика. Това не би могло да стане, без да използва иновативни идеи и възможности за връзка с гражданите на ЕС като колаборации, ко-дизайн, хакатони, краудсорсинг, отворени данни. Бедата е в това, че до момента тези идеи (за чието приложение в други държави са създадени цели центрове) у нас са разбираеми само за много тесен кръг професионалисти, основно от сферата на креативните индустрии и информационните технологии. Една от малкото наши, смятани за успешни инициативи в тази посока е Порталът за отворени данни на Министерски съвет. Той действително нарежда България на челни места в процеса на отваряне на данни. Въпреки призивите на единични организации у нас за публикуване на бюджети и обществени поръчки по подготовката в отворен формат, обаче, цялостната подготовка на Българското председателство за момента остава извън този процес.
Нашето председателство през първата половина на 2018 г. ще е едно от най-съществените дипломатически и административни предизвикателства пред България след присъединяването към ЕС. То потенциално може да бъде и възможност за фокусиране на публичната дискусия върху европейската политика, върху дневния ред на обединяваща се Европа. Тази възможност обаче не може да бъде оползотворена, ако още на етапа на подготовката прозрачността и отчетността не бъдат водещи принципи. България е първата страна-членка, поемаща председателството, докато се намира в условия на европейско наблюдение заради корупция и липса на върховенство на правото, затова и всяко корупционно съмнение слага тежък печат върху доверието в председателството (на европейските институции, а и на европейските граждани, но още по-важно – в това число българските). Това от своя страна още повече утежнява ефекта от закъснението/пропуска на българските институции да ангажират широка експертна и обществена дискусия върху приоритетите на председателството и, в по-общ план, върху това чрез кои приоритетни сектори страната да засили своята евроинтеграция.
А това закъснение на свой ред е отражение на факта, че през изминалите 3-4 години на подготовка само отделни експертни организации в страната се ангажираха с темата за подготовката и приоритетите на председателството на България. Едва в началото на 2017 г. бяха направени известни опити за консолидация на неправителствения сектор около процеса на подготовка[2], като в първоначалната инициатива се включиха около 50 експертни и граждански организации. Обединението им обаче поне на този етап изглежда продиктувано по-скоро от проактивността на няколко водещи участници между тях. Все още не е доказано доколко то е резултат от автентично общосподелено разбиране за необходимостта от спешна политическа и гражданска ангажираност, която произтича от важността и уникалността на шанса пред България в следващите месеци. В подкрепа на това съмнение е и фактът, че в последните седмици – в условия на забавяния в подготовката, а и корупционни скандали около организацията на председателството, гражданското наблюдение и натиск от експертните среди практически липсва. Да би имало гражданска прозрачност, вероятността за избухване на подобни скандали би била значително по-малка. А колкото повече наближава 1 януари 2018 г., толкова по-малко ще остават възможностите за фокусиране на вниманието върху въпросите за прозрачността и отчетността поради натиска на времето и на събитията. Така Българското председателство рискува да се окаже под лупата на европейския граждански и експертен мониторинг без да е инвестирало предварително необходимите усилия в подготовка да отговори на очакванията на европейското гражданство.
[1] Bunyan, T. 2014. Constructing the secret EU state: “Restricted” and “Limite” documents hidden from view by the Council, Statewatch, http://www.statewatch.org/analyses/no-240-restricted-documents.pdf
[2]НПО Форум за Българското председателство на ЕС – 2018, вж. https://www.ngobg.info/bg/calendar.html от 9 февруари 2017 г.