Дали ЕС и Великобритания гледат в една и съща посока в „задънената улица“ на преговорите?

Мирела Велева

25.09.2017

“Великобритания е с, но не е в Европа“

У. Чърчил

 

Речта на Тереза Мей от 22 септември 2017г. , произнесена във Флоренция напомня на британската позиция от преди близо седем десетилетия за неучастие в европейския проект. Основно послание в речта на Мей беше ясно заявеното в самото й начало – Великобритания излиза от ЕС, но не излиза от Европа. Това послание силно напомня на формулираната от Чърчил фраза – Британия е с, но не е в Европа, отразяваща отношението на Лондон към европейския проект след края на Втората световна война. Тази формула от една страна обосновава отказа на Обединеното кралство да се включи в този проект, от позицията на глобална сила, чийто ранг многократно надхвърля този на континенталните държави, а от друга – очертава отношенията между Обединеното кралство и Европейската общност още при първите опити за нейното създаване. Тя е отразена в речта на Чърчил в Цюрих през 1946г., която е посветена на необходимостта от създаване на Съединени Европейки Щати.

Тогава, британският министър председател ясно заявява желанието на страната си да бъде приятел на общността на обединените европейски нации – от позицията на глобална велика сила управляваща собствена общност от нации – Британската общност.  Сега, Мей декларира желанието на страната си да бъде най-стабилен приятел и партньор на ЕС.

Тогава, Чърчил предлага активна подкрепа за европейската сигурност и отбрана въз основа на разбирането, че Великобритания има статут на водеща сила в международните отношения, която има глобални отговорности, така че е един от стълбовете на мира заедно със САЩ, с които поддържа „специални отношения“. Сега, Мей предложи подкрепата на Лондон за сигурността на ЕС, подчертавайки мощния отбранителен капацитет и широката дипломатическа мрежа, с които страната разполага.

Към тези акценти в речта на Чърчил тогава, могат да бъде добавени и специфичните следвоенни настроения в британското общество, които са резултат от различната военновременна история на страната. Великобритания е победителка във Втората световна война, която при това никога през многовековната си история, не е губила националния си суверенитет. Британците не изглеждат склонни да приемат такава загуба, за разлика от политическите елити на континенталните държави. Сега, Мей като че ли напомни за тези исторически обусловени различия заявявайки, че Великобритания не се е чувствала като у дома си в ЕС, а британците не са възприемали Съюза като част от историята си.

Само около десетилетие след речта на Чърчил, Великобритания е принудена да преосмисли отношението си към европейския проект и да кандидатства за членство през 1961г. След като е принудена да понесе унижението от два отказа молбата й да бъде удовлетворена (1963, 1967), страната се съгласява и с неблагоприятни (според британското виждане) условия за членство. Тогава, повечето от членовете на консервативното правителство, начело с Е. Хиит, приема цената за закъснението за „европейския автобус“. Те нямат илюзията, че ще разполагат с големи възможности да контролират неговото движение от позицията на догонващ и понасят ударите от скачането в движение. Великобритания се съгласява с общата селскостопанска политика, която не съответства на нейния икономически профил, както и с плащането на непропорционално висока вноска в общностния бюджет. И едва след това Лондон си осигурява изключения  като британската бюджетна отстъпка или неучастие в еврозоната

Сега, след повече от четири десетилетия членство, след като мнозинството от британските граждани преди 15 месеца гласуваха за напускане на Съюза, преговорите за условията по излизането са навлезли в „задънена улица“. Във висока степен това се състояние се дължи не само на отказа на консервативното правителство начело с Мей да приеме плащането на дължимите бюджетни вноски и да обсъди инструментите за гарантиране правата на европейските граждани след напускането, но и на упоритите опити договарянето на условията за напускане да бъдат придружени от договарянето на тези за отношенията между Обединеното кралство и ЕС след напускането. Докато позицията на Съюза беше недвусмислено заявена от самото начало на преговорите – отношенията между Великобритания и ЕС след напускането няма да бъдат обсъждани преди договарянето на условията за напускане.

Речта на Мей във Флоренция във висока степен продължи тази стратегия. Тя увери, че страната й ще изплати цялата дължима сума към бюджета на Съюза и ще гарантира правата на европейските граждани. Същевременно, връщайки се назад към европейското минало, призова европейските си партньори за повече „креативност и амбиция“ в преговорите, което вероятно означава отделяне на повече внимание на бъдещето на отношенията между Великобритания и ЕС. Освен, че очерта желанието на страната си да бъде приятел и стратегически партньор в стила на Чърчил, тя припомни британската позиция за оформяне на специални търговски отношения, които евентуално да представляват някакво изключение, спрямо тези, които Съюзът има с Канада и Норвегия.

Това пакетиране на британските позиции по условията за напускане с тези – отнасящи се до периода след това (или изключенията да вървят заедно с цената за напускането) подсказва, че правителството на Мей допуска съществуването на възможност за контрол върху начина по който ще протекат преговорите. Казано с други думи, че е възможно мястото за скачане от европейския автобус да е предварително избрано така че скокът навън да не е не е „скок в неизвестното“.

Макар този британски подход да напомня за времето след Втората световна война, настоящата ситуация е коренно различна. Британската империя е останала в миналото, нещо повече на напрежение е поставен интегритетът на самото Обединено кралство след като Шотландия заяви намерения за провеждане на повторен референдум за независимост. При управлението на Тръмп специалните отношения със САЩ са с трудно предвидими ефекти. В контекста на историческият опит с присъединяването на Великобритания към Европейската общност, както и с често напрегнатите отношения между  Острова и останалите страни от ЕС и заради британските изключения, както и на категоричната позиция на Съюза – тази стратегия изглежда неадекватна и не вдъхва оптимизъм за скорошно излизане от „задънената улица“ на преговорите. Дори създава впечатление, че макар да се намират в една и съща улица двете страни не гледат в една и съща посока…