Ингрид Шикова
Попитали един българин какви са приоритетите на българското ротационно председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018г. Ремонтите – отговорил кратко българинът. Ще ремонтирате Европейския съюз! – възкликнал питащият, това е много амбициозна цел. О, не, Европейския съюз няма да го пипаме, отговорил българинът, ще ремонтираме НДК, резиденция „Бояна“ и зала „София“.
Но да оставим шегата на страна – ремонтите наистина са необходими за провеждане на председателството, но освен тях е наложително да поговорим и за същността на председателството и преди всичко за неговите приоритети.
Внимателният избор на приоритетите на ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз е една от предпоставките за постигане на добри резултати, тъй като неговият успех обикновено се оценява по това как председателството работи по приоритетите, залегнали в програмата. Анализът на досегашния опит на председателствата показва, че приоритетите трябва да се съобразени с актуалната икономическа и политическа обстановка и с необходимостта от разрешаване на важните в момента въпроси (дори и понякога те да не са най-важните от национална гледна точка). Преди включването на всеки отделен приоритет и цел на председателството би следвало да се направи предварителна оценка на възможностите за тяхното реално осъществяване, включително вероятна ли е подкрепата на останалите държави – членки, възможно ли е наистина да се постигне съгласие, при какви условия и т.н. В допълнение, осъществяването на ротационното председателство с обща програма за 18 месеца поставя изискването държавите от тройката (Естония-България-Австрия) да съвместят приоритетите си. Най-сложно е да се подберат приоритети, отговарящи на национални интереси, които могат да бъдат съчетани с интересите на целия Европейски съюз, при спазване на изискването за неутралност на председателството. Това изисква много умело да се намери балансът между националните интереси и интересите на интеграционната общност. Не по-маловажно е да се изберат приоритети, които ще допринесат за видимостта на председателството и на страната, която го осъществява – например, постигане на съгласие по чувствителен въпрос, начало на нова голяма инициатива или политика, които, макар и да не бъдат завършени по време на председателството на страната, го правят забележимо и запомнящо се.
Макар най-голямата част от приоритети да са диктувани от актуалната обстановка тоест от външната среда или да са наследени от предишните председателства и едва 5-10 % да могат да бъдат определяни от държавата, която председателства, все пак е важно да се подчертае, че приоритетите помагат да бъдат изпратени послания, да бъде изграден имиджа на председателството.
Приоритетите могат да бъдат класифицирани в четири основни категории: неизбежни приоритети, наследени приоритети, специфични приоритети, неочаквани приоритети.
Неизбежните приоритети са свързани с актуалната обстановка. За редица председателства неизбежен приоритет беше справянето с кризата и намаляване на безработицата, друг дългосрочен приоритет се очертава сигурността и миграцията. В момента като неизбежен приоритет се очертава работата по Брекзит, както и дискусията за бъдещето на Европейския съюз. Наследените приоритети са тези, които остават от предишните председателства – приоритетите неминуемо са свързани и зависят от законодателния и политическия цикъл в Европейския съюз. Някои от приоритетите, целите и задачите остават в наследство от предишните председателства, особено що се отнася до дългосрочния дневен ред на европейския проект. Например, разширяването на Европейския съюз със страните от Централна и Източна Европа е един от приоритетите на шест поредни председателства, финансовата перспектива 2007-2013г. – на три поредни председателства, Лисабонският договор – на седем председателства. Развитието на цифровия пазар е приоритет на девет председателства. Специфичните приоритети са тези, които дават облика на председателството, с които се запомня председателството. Не е задължително всяко председателство да включва в приоритетите си своя собствена инициатива, свой собствен проект, който да влезе в дневния ред на Европейския съюз, но всяко председателство поставя на преден план въпроси, на които би искало да бъде обърнато повече внимание.
Важен фактор за успеха на председателството е да бъдат подбрани специфични приоритети в области, които са добре познати от страната и в които тя се чувства сигурна при осъществяване на председателството. Не е подходящо да се избират приоритети, които са сравнително непознати за страната или да се експериментира в нови и непознати сфери. Специфичните приоритети трябва много грижливо да се обмислят и обсъдят. Те трябва не само да бъдат добре формулирани, но и да има пълна яснота какво точно целим и какво конкретно ще бъде направено по тези приоритети. Липсата на достатъчно яснота би могло да доведе до провал в тяхното осъществяване и в постигането на резултати. Например, ако за България това е инициатива, свързана със Западните Балкани, то трябва да имаме пълна яснота какво точно ще направим по време на председателството. Илюзия би било да се мисли, че може държава от Западните Балкани да приключи преговори по време на българското председателство, но би могло да се инициира неформален Европейски съвет с участието на лидерите от Западните Балкани, за да се препотвърди европейската перспектива. Много внимателно би следвало да се обмисли този евентуален приоритет и какво и как на практика бихме искали да постигнем.
Пример в това отношение е ротационното председателство на Гърция през 2014г. За разлика от предишното председателство през 2003г, чието най-важно постижение беше Програмата от Солун относно европейската интеграция на Западните Балкани, като повратна точка в този процес, Гърция не постави разширяването със Западните Балкани в своите приоритети през 2014г. В предварителния дневен ред за гръцкото председателство с дата 14 февруари 2011г. беше включено предложение за свикване на среща на върха ЕС – Западни Балкани (наречена Програма Солун II ), която да приеме политическа декларация с реалистична целева дата за завършване на процесите за присъединяване на страните от Западните Балкани. Програмата “Солун II” бе включена в продължение на месеци в програмата на гръцкото председателство и беше един от приоритетите за ускоряване на процеса на разширяване и повишаване на конкурентоспособността в региона. Според идеята, разработена от гръцкото правителство, програмата “Солун II” трябваше да активизира сътрудничеството между страните кандидатки на регионално ниво и да посочи конкретна дата за пълното присъединяване на страните от Западните Балкани, които са готови да се присъединят към ЕС. Впоследствие, Гърция предпочете предпазливостта и направи тактически избор да не включва този труден въпрос и го премахна от списъка на приоритетите на председателството.
Има и четвърта група приоритети – можем да ги наречем неочаквани приоритети. Страната трябва да бъде подготвена за промяна на приоритетите, ако международната ситуация наложи това и да предприеме допълнителни действия, които не са предварително планирани в програмата на председателството. Оценява се, например, че финландското председателство през 2006 г. е посветило 65% от времето на неочаквани събития и само 35% – на планираните дейности. Когато един млад журналист попитал Харолд Макмилън какво може да разстрои изпълнението на правителствената програма, той отговорил „Събитията, мило момче, събитията!“. Ето за това трябва да сме готови – да посрещнем предизвикателствата и рисковете на съвременния свят.
Общите приоритети на тройката Естония – България -Австрия вече са известни: Работни места и конкурентоспособност; Съюз, който оправомощава и защитава своите граждани; Енергиен съюз; Съюз на свобода, правосъдие и сигурност; ЕС като мощен фактор на световната сцена.
Вече са обявени и приоритетите на Естония, която поема ротационното председателство на 1 юли 2017г. Четирите приоритета на естонското председателство са:
Отворена и новаторска европейска икономика; Безопасна и сигурна Европа; Цифрова Европа и свободният поток на данни; Приобщаваща и устойчива Европа. Естония иска да изпрати послание за афинитет към природата и иновативно дигитализирано общество.
Тези теми представят историята и същността на естонците чрез два много важни въпроса: взаимоотношенията на хората с природната среда и предизвикателствата и възможностите, които съпътстват новите технологии. Естонското председателство ще се проведе под мотото „Единство чрез баланс“ („Unity through Balance“). Основната цел на естонското председателство на Съвета на ЕС е да гарантира, че ЕС остава единен и решителен. Естония поставя баланса като най-точно отражение на председателството – идеята е, че днес повече от всичко, Европа се нуждае от единство и постигане на баланс между различните мнения, интереси и визии на всички държави-членки.
Предстои формулирането и на приоритетите на българското председателство. То ще трябва да работи по неизбежни приоритетни въпроси като сигурност и миграция, Брекзит, бъдещето на Европейския съюз. Ще имаме и наследени приоритети. На практика вероятно ще получим в наследство работа по всеки от четирите естонски приоритета, но е добре да поставим българския почерк върху приоритетите. Твърдения от типа, че би било абсурдно да продължим приоритети, които си е поставила Естония, издават непознаване на естеството на ротационното председателство, на механизма, по който то се осъществява от тройката държави и на законодателния процес в Европейския съюз. В това отношение наистина е необходимо тези, които ще вземат решения по отношение на важни въпроси, свързани с осъществяване на ротационното председателство, да бъдат добре запознати с цялостното функциониране на Европейския съюз и конкретно със задачите на председателството.
Голямо внимание би следвало да обърнем на специфичните приоритети, тъй като те дават в голяма степен облика на председателството и го отличават от останалите. Ясно е, че България ще трябва да работи по широк спектър от теми, но е важно как ще бъдат формулирани приоритетите така че да са запомнящи се, да изпращат ясни послания на гражданите, да спомагат за активното комуникиране на председателството, да поставят български отпечатък.
Ето и едно предложение за формулиране на приоритетите на България, което може да бъде наречено „Трите К“:
1. Конкурентоспособност – в този приоритет могат да бъдат включени въпросите, свързани с енергетика, иновации, дигитален пазар, образование, наука, екология.
2. Кохезия – този приоритет трябва да поставя въпросите на икономическото и социалното сближаване между страните и регионите (финансова рамка 2020-2027г.), на кохезията в европейското общество – социални въпроси, солидарност между поколенията, демография, сближаване със Западните Балкани.
3. Култура – Това може да бъде специфичният български приоритет, който да обхваща въпроси на културното наследство, културната дипломация на ЕС в света, културния туризъм, културната индустрия, европейските ценности, защита на европейския начин на живот, приближаване на гражданите чрез културата. Чрез този приоритет България може наистина да постави своя силен отпечатък върху председателството, да покаже не само своята привързаност към европейските ценности, но и да запълни една празнина в дискусията за бъдещето на Европейския съюз. 24-ти май може да бъде отличен повод за редица събития, които да направят този приоритет забележим за целия Европейски съюз.
Тези три лесно запомнящи се приоритета обхващат трите най-важни сфери, от които зависи бъдещето на Европейския съюз. Конкурентоспособността е определяща за икономическия просперитет на гражданите, кохезията е предпоставка за социално стабилен Европейски съюз, а културата е тази, която отличава Европа като мярка за цивилизация.
Бих препоръчала през трите приоритета Конкурентоспособност – Кохезия – Култура да преминава един хоризонтален приоритет, посветен на младежта. Предстои подготовка на нова стратегия на ЕС за младежта, което е добър повод да се обърне внимание на младежката безработица, образованието, демографията и още редица други.
Всяко председателство има мото, което изразява най-добре неговата цел и неговите приоритети. Ето и една идея за мото: „Европа за всички, всички за Европа“. Мотото показва стремежа на България за Европа, която да достигне до всички граждани, да защитава всички граждани, както и необходимостта да сме обединени, за да защитим нашата Европа, да защитим това, което сме постигнали и което искаме да предадем на децата си.