Развитието на Европейския съюз и на неговите политики предоставя много теми за дискусии и полемика сред експертната и академичната общност. Но има една теза, около която изследователите почти единодушно се обединяват – тази за демократичния дефицит на Съюза, заради който става оспорима легитимността на неговите институции и политики. Различни са само „рецептите“ за преодоляване на този проблем. Но всяка от тези рецепти е свързана с по-значима роля на гражданското общество като важен участник на европейското управление в бъдеще. Как обаче е постижима тя, при наличието на 28 национални общества, с разнопосочни интереси и очаквания от европейския дневен ред? Парадоксално, но отговорът на този въпрос може би е даден от самите договори на Съюза чрез един инструмент, който някои наричат „първия в историята инструмент за транс-национална пряка демокрация”. Става дума за Европейската гражданска инициатива.
Повече за нея и актуалното предложение за нейна ревизия, вижте в анализа на д-р Линка Тонева.