Западните Балкани имат право да участват в дебата за бъдещето на Европейския съюз

20 септември, 2017 г.

Проф. Ингрид Шикова

Поставянето на интеграцията на Западните Балкани сред приоритетите на предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС изисква грижливо обмисляне и пълна яснота какво точно да бъде направено в тази толкова чувствителна сфера. Подписването на договора между България и Македония е една много положителна стъпка и председателството трябва да се възползва максимално от отзвука, който тя получи както в страните от Западните Балкани, така и в Европейския съюз. Провеждането на неформален Европейски съвет с участието на лидерите от Западните Балкани, за да се препотвърди европейската перспектива на страните е логично, но едва ли е достатъчно.

За разлика от предишни разширявания, преговарящите в момента страни не са обвързани от график и конкретни крайни срокове за присъединяване. Това създава усещане за проточване на преговорите и не дава импулс за извършване на необходимите реформи. Развитието на определени социалноикономически и политически процеси може да застраши необходимите реформи и да отложи за неопределено време, а дори и да зачеркне членството в Европейския съюз. Реакцията на Съюза за предотвратяване на тези процеси и предпазване на страните-кандидатки от Западните Балкани от вътрешна нестабилност е изключително важно, а адекватната комуникация с гражданите по европейски въпроси е необходима повече от всякога. В това отношение се налага  промяна на дипломатическата и политическата логика и тяхното синхронизиране с демократичната логика на разширяването. Общественото мнение в отделните държави-членки и в страните-кандидатки по отношение на разширяването на ЕС се различава, тъй като се влияе от различни фактори от икономическо и геополитическо естество и в голяма степен зависи от нивото на информираност относно преговорния процес и начина, по който той се представя от националните правителства и политическите партии. Ако между политическите и социалноикономически перспективи и посланията няма връзка, диалогът с обществеността не би могъл да бъде ефективен.

Процесът на присъединяване се представя предимно като „отваряне и затваряне на глави”, напредъкът на страните се измерва основно чрез периодични доклади на Европейската комисия, a основната цел е да се отговори на изложените в тях наблюдения и препоръки. Представянето на членството в Европейския съюз като стратегическа цел, а нейното постигане като пълноценна европейска интеграция на съответната страна, поражда грешни очаквания в обществото. В действителност на обществото трябва да е ясно, че членството в ЕС е единствено инструмент, който подпомага постигането на реалната цел – превръщането на страната в свободна, демократична и благоденстваща държава с установено върховенство на закона. В България, например, в предприсъединителния период почти липсваха сериозни дискусии на политическо ниво по важни европейски въпроси, включително за бъдещето на ЕС. Това предпоставя изграждането на определени специфични представи за Европейския съюз Обществената представа за „менторска“ Европа преобладава в страните кандидатки от Западните Балкани, поради наставническото отношение на ЕС към тях. Указанията на ЕС относно необходимите стъпки и промени трансформират страните в потребители на благата на една развита икономическа общност, но не и в активни участници. Освен това, изграждането на нагласа на „чакане и получаване” на указания от европейските институции не стимулира пълноценното участие в процеса на европейска интеграция дори и след приемането на съответните страни за пълноправни членове на ЕС.

Едновременно с това е необходимо  да не забравяме, че присъединителният процес в страните – кандидатки от Западните Балкани  протича в променена среда. Периодът, през който беше осъществено  разширяването на ЕС със страните от Централна и Източна Европа, беше време на надежди, очаквания и ентусиазъм. В това отношение влизането в ЕС беше достатъчен аргумент за извършването на болезнени реформи. За гражданите на страните в Централна и Източна Европа това бяха години на жертви и множество трудности. Същевременно общественото мнение в страните-кандидатки от този регион беше подчертано проевропейско, а гражданите не виждаха друга алтернатива за заздравяване на демокрацията, за стабилност и благоденствие освен членството в ЕС. Така бяха създадени високи очаквания, които след приемането в ЕС не бяха удовлетворени, пораждайки оправдано разочарование. Това важи в еднаква степен и за гражданите на Западна Европа, тъй като ЕС не разполагаше с ясна стратегия за разяснение на необходимостта от голямото разширяване пред обществеността. Може би Маргарет Тачър, в книгата си „Изкуството на държавника: стратегии за един променящ се свят” дава най-точното описание на този период: „Събитията се движеха със светкавична скорост, появиха се нови държави, темпото беше такова, че политиците все още не могат да си поемат дъх”.

В момента страните от Западните Балкани водят преговори в условия, различаващи се значително от тези при „голямото разширяване“. Кризата в Европейския съюз намали неговата привлекателност. Трудностите, които изпитва Гърция, резултатите от референдума във Великобритания и неуспехите на политиката за съседство промениха облика както на самия Европейски съюз, така и на възприемането му в страните-кандидатки като пространство на демокрация и споделени ценности, благоденствие и солидарност. Възникването на диференцирана интеграция във важни области по време на кризите обостри критиката срещу липсата на прозрачност и отчетност. Решенията, вземани извън европейските институции, повишиха сложността на институционалния модел. Разширяването на обхвата на политиките и/или тяхното задълбочаване доведоха до излизането на преден план на различни интереси и нееднопосочна политическа воля, които повлияха на способността на ЕС за единство и интеграция. В момента привлекателността на ЕС като пространство на икономическо благоденствие, политически модел и обещанието за членство, вече не са толкова силни. Съществуват други алтернативи със свои собствени ценности и модели, без изисквания и условия, които страните-кандидатки понякога не са в състояние да изпълнят. Променящият се контекст генерира нови приоритети. Необходимостта от справяне с редица наболели и неотложни проблеми са фактори, които влияят както върху процеса на интеграция, така и върху нагласите на гражданите. Натрупването на твърде много „умора от разширяването” в ЕС доведе до „умора от присъединяването“ в Западните Балкани.

И все пак не трябва да се отрича, че в последно време има известно активизиране на Европейския съюз по отношение на Западните Балкани. Опитите да се внушава, че Европейският съюз е отворен за държавите от този регион, (когато те са достатъчно подготвени), не намират очакваното въздействие. Дори многобройните планове и програми на ЕС и на отделни държави членки, (които безспорно имат важно социално-икономическо значение), не са достатъчни за да  може Европейският съюз да си осигури решаващо влияние в този нестабилен регион на Европа и да успее да предотврати острия апетит и агресивните интереси на други важни играчи като Русия и Турция. Това може да стане, ако наистина европейските ръководители съумеят да извлекат поуки от уроците на историята и да превърнат Западните Балкани в свой геополитически приоритет. Ето го основното послание, което българското председателство трябва да успее да предаде на партньорите си от Европейския съюз.

По време на българското председателство ще се състои най-съществената част от дискусията за бъдещето на ЕС. Необходима е ясна визия, която да отговори на въпроса към какъв Европейски съюз ще се присъединят страните-кандидатки, ако им бъде „препотвърдена“ европейската перспектива. Принос на българското председателство ще бъде, ако то успее да включи страните от Западните Балкани в дебата за бъдещето на Европейския съюз. Това би било едно ясно послание, че Европейският съюз ще се реформира, отчитайки и мнението на страните, които ще членуват в него след известен период от време.  Предстои провеждането на граждански конвенти – предложение на френския президент Еманюел Макрон, подкрепено от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер в годишната му реч за състоянието на Съюза. Защо да не бъдат положени усилия такива конвенти да бъдат проведени  и в страните от Западните Балкани? Препотвърждавайки европейската перспектива,  лидерите на държавите от ЕС биха могли да осъществят ползотворен диалог и да се запознаят с мнението на ръководителите на страните от Западните Балкани за бъдещето на ЕС, както и да излязат с обща декларация по въпросите, по които има съгласие. Приобщаването към процеса  на предстоящите дискусии по петте сценария в Бялата книга за бъдещето на ЕС, по документите за размисъл, представени от Европейската комисия, по шестия сценарий, изложен в речта на Жан-Клод Юнкер, както и по пътната карта за ЕС, обещана от френския президент Еманюел Макрон ще създаде нагласи в страните от Западните Балкани за това, че са включени пълноценно в изграждането на реформирания европейски дом, в който те също ще живеят. Активизиране на посещенията на български политици, дипломати, представители на академични среди и неправителствени организации, на авторитетните членове на създадения Консултативен съвет на председателството, в страните от Западните Балкани и осъществяване на дискусии с гражданите в тази посока, обобщаването и представянето на резултатите от тях на балкански форум в България биха имали съществени практически резултати и преди всичко биха дали своя принос за преодоляване на недоверието, скептицизма и несигурността на Балканите.  Жан-Клод Юнкер предложи на 30 март 2019г. в Сибиу да се проведе среща на върха, за да се вземат важни решения за по-обединен, по-силен и по-демократичен съюз. Гражданите на Западните Балкани трябва да се почувстват съпричастни към тези решения и към усилията за обновяване на бъдещия ни общ дом.