Проф. дсн Георги Димитров
2.11.2016
Като правило винаги, когато в българското публично пространство дойдат новини от Европейския съюз, става актуален вицът за износът на нашите компютри за Япония – не били компютри, а компоти, и не сме ги изнесли, а са ни ги върнали, защото са брак.
Особено уместен става вицът, когато иде реч за опитите на ЕС за подпомагане на крехките тукашни усилия в борбата за върховенство на право, които от 2007 година приемат формата на Механизъм за сътрудничество и проверка. Тогава вероятността за пълна подмяна на смисъла на новината е максимална.
Заинтересованото партийно-политическо „неразбиране” какво представлява този механизъм и настойчивото желание той да бъде премахнат не са от вчера. Още в книгата „Механизмът за сътрудничество и проверка: споделена политическа безотговорност” от 2014-та се съдържа следния пасаж:
„ […]отношението към докладите [по МСП] се изчерпва с неофициалните позиции на управляващи, за които свидетелстват редица колеги, постоянно ползвани за експерти в съответните институции. Тяхното общо и повтарящо се мнение е, че единственият въпрос, по който се иска мнението им, е „как да прекратим мониторинга?”, а никога – „какво да направим, за да изпълним очакванията към страната?”.”
Трябва само да се поясни, че не става дума само за настоящите или предходните управляващи, а за всички представители на политическата класа у нас (а също и в Румъния), за които политическото поведение, отвъд всякакви правила и закони в защита на егоистични и корпоративистки интереси, е проста естествена нагласа. За тези политици, но също магистрати и високопоставени държавни служители, за които „политики в защита на всеобщия интерес” е празнословие, самото съществуване на МСП е изключително дразнеща подробност. Нещо като огледалото за Мащехата, което й напомня, че тя не е най-красива на света. Защото самите ежегодни доклади на Европейската комисия са така пределно любезни към власт-държащите, че в образа, който те рисуват, управляващите изглеждат като да имат само тук-там някоя бръчка. Но огледалото на докладите по МСП е изключително дразнещо, казвайки общоизвестните истини. Защото оглеждащите се в него иначе си знаят, че са безалтернативни – който и да дойде след тях, все същото ще си бъде.
„Долу огледалото!”.
Самото публично напомняне – защото докладите по МСП друго не могат да направят – не се ограничава с това, че има повсеместна, политически покровителствена корупция, че няма реформа в съдебната система. Още по-важното е, че обещаните при приемането ни в ЕС ангажименти към изпълнение на отговорностите, произтичащи от него (на първо място: защита на фундаменталните ценности на Съюза – демокрация, върховенство на правото, човешки права), са все още неизпълнени. Поради което напомнянето на всичко това е вбесяващо носителите на тази социална патология.
В този смисъл, когато на 25 и 26 октомври 2016 година от всички медии, най-вече близки до управляващите ни, заваляха заглавия, обявяващи края на мониторинга над рутинната злоупотреба с властта, облечена в съдебни практики, а понякога и под формата на (полицейски) организирана престъпност, нещата изглеждаха привични, включително – едрия шрифт на тези заглавия:
„От 2017 година отпада мониторингът на България и Румъния” – Дарикнюз, 25 октомври 2016” http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1617196
“Европейският парламент: Отпада мониторингът на България и Румъния” 25.10.2016 18:12; – 24 часа онлайн
https://www.24chasa.bg/novini/article/5833623
„ЕК реши: Отпада мониторингът на България и Румъния” – Frognews|,
|25.10.2016, http://frognews.bg/news_121650/EK-reshi-Otpada-monitoringat-na-Balgariia-i-Rumaniia/
„Мониторингът на Брюксел спрямо България и Румъния отпада догодина” – news.bg, 25.10.2016 19:06:54, https://news.bg/politics/monitoringat-na-bryuksel-spryamo-balgariya-i-rumaniya-otpada-dogodina.html
„ОТПАДА МОНИТОРИНГЪТ НАД БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ” – Bulgaria-news, 26.10.2016 15:59, http://www.bulgaria-news.bg/category/world/europe/article/post90827.html
Същото твърдяха в новинарските си емисии даже от BTV.
Не е изненада, че източник на тази интерпретация е основно евродепутатът Емил Радев, от управляващата в момента партия ГЕРБ, който е използвал конкретния случай да привиди желаното за действително.
Ако обаче българските журналисти си направеха труда да вземат за източник на информация съобщението за пресата на ЕП или още по-надълбоко – резюмето от решението на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, внесено от холандския евродепутат София Инет Фелт, или самата резолюция на ЕП, приета с огромна подкрепа от евродепутати от всички партийни фракции, новината би била съвършено друга.
За първи път от възникването на ЕС ключова негова политическа институция, каквато е ЕП, признава, че върховните ценности, върху които е построен съюза, не са защитени вътре в страните членки. Поради това е необходимо да се създаде изключително сложен, но съдържащ в себе си гаранции за обективност, компетентност и продуктивност, институционален инструмент за провеждане на рутинни политики в защита на нашите човешки права, в защита на възможността по правов път да получаваме справедливи присъди в разумни срокове, а и отговорна за резултатите си демокрация.
Нещо повече. Отчита се, че това е спешна задача за целия ЕС. Поради това Парламентът възлага на Европейската комисия в рамките само на една година да създаде цялостен всеобхватен механизъм, ангажиращ всички институции, за защитата на основополагащите европейски ценности. Поддържането му ще е постоянен ангажимент на националните парламенти, които в партньорство с гражданските общества и с Комисията, по един – публично открит и основан на експертност – начин, ще гарантират, че постоянният обществен дебат ще упражнява устойчив натиск върху управляващите да решават конкретните откроени в европейския дебат проблеми.
Това, разбира се, не означава, че МСП отпада за България. Напротив, единствената връзка на новината с този механизъм е само косвена. Поучени от провала на МСП в България и Румъния, евродепутатите с огромно мнозинство настояват разработения нов „Пакт на ЕС за демокрация, върховенство на правото и фундаментални (човешки) права” да съдържа в себе си именно институционални механизми, които да гарантират, че той ще дава резултат в битката с всички, които се надяват, че МСП отпада.
Покрай поредния епизод от сагата за подмяна в информационното пространство на японските компютри с бракувани компоти, научихме и една много добра новина. Макар и като изключение от общия медиен хор, в публичното пространство у нас можеха да се намерят и мнения на действителни експерти по проблема за защитата на човешките ни и граждански права, експерти по защита върховенство на правото, които правилно се ориентираха в знаковия характер на това ключово европейско събитие и направиха много полезни коментари[1].
Следователно, предстоящата битка е тези и такива мнения от маргинални да станат определящи за общественото мнение у нас. Смятаме да водим тази битка постоянно!
[1] В-к „Капитал” публикува материал „Не, мониторингът върху българското правосъдие не отпада” (http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/10/26/2851311), основан на становището на есперт Иванка Иванова от Институт Отворено Общество; портал „Медиапул”, препечати анализ на Христо Иванов (Христо Иванов: Мониторингът на ЕК не отпада, а върви към задълбочаване, http://www.mediapool.bg/hristo-ivanov-monitoringat-na-ek-ne-otpada-a-varvi-kam-zadalbochavane-news255790.html), в-к „Сега” още на 26 октомври публикува аналитичен материал под заглавие „ЕП предложи мониторинг за всички страни от ЕС” (http://www.segabg.com/article.php?id=828183), заради чиято информативност можем да простим подмяната на институционалния механизъм за общоевропейски натиск за решаване на проблемите с прост „мониторинг”. Александрина Генкова публикува в „Дневник” коректен анализ с много полезни връзки и допълнителна информация в материал със заглавие „Европейският мониторинг над България и Румъния няма да отпадне скоро” (http://www.dnevnik.bg/evropa/2016/10/26/2850972_evropeiskiiat_monitoring_nad_bulgariia_i_rumuniia/).