За ротационното председателство с разбиране

31 юли 2017 г.

проф. Ингрид Шикова

 

В разгорещената дискусия относно проблемите по подготовката на логистиката за ротационното председателство (ремонта на НДК) има и нещо, което можем да наречем „всяко зло за добро“. „Злото“ е, че общественото внимание се насочи предимно към този проблем, който безспорно вреди на образа на страната ни и отклонява  дискусията за председателството в неплодотворна посока. Какво тогава е „доброто“? „Доброто“ е, че цялото българско общество научи, че България ще бъде ротационен председател.  Това, обаче, не е успокоително, защото не е достатъчно. Ако вече всички знаят, че нещо ще се случва, не са много тези, които разбират какво точно ще се случва по време на председателството. Твърдя това съвсем убедено, следейки изказвания на политици и коментари в някои медии и дискусионни форуми.

Първият въпрос, по който би следвало да има яснота е какво точно ще председателства България. Някои твърдят, че ще председателстваме Европейския съюз, други заявяват, че ще председателстваме Европейския съвет. (Доналд Туск вероятно няма да е щастлив от подобно изказване). И двете твърдения са неверни. В същност България ще бъде ротационен председател на една от институциите на Европейския съюз, а именно на Съвета (познат като Съвета на министрите). Защо това е важно? Важно е, за да бъде разбрана ролята на председателството, за да не се създават свръхочаквания, че то може да направи невъзможното в Европейския съюз. А това предполага елементарно разбиране на процеса на вземане на решения в ЕС: Европейската комисия е тази, която прави предложенията за законодателни актове, а Съветът работи по тези предложения. Статистиката е най-доброто доказателство за активната законодателна роля на Съвета – годишно Съветът одобрява средно около 200 регламента, 50 директиви, 50 решения. В този смисъл ротационното председателство е „зависимо“ от потока на законодателни предложения от страна на Европейската комисия и от степента на съгласие по тези предложения в Съвета. Търсенето на консенсус по законодателните предложения е една от най-важните задачи на ротационния председател. Съществува дори твърдение, че ротационното председателство е стегнато в „институционален корсет“ тоест неговата основна дейност е силно зависима от предложеното законодателство и етапа на неговото обсъждане. На практика, около 80% от дневния ред на ротационното председателство е зададен предварително, особено що се отнася до законодателството.

Администрирането и координацията са една от най-съществените и най- трудоемките функции на всяко ротационно председателство. Председателството отговаря за подготовката и координацията на работата на Съвета чрез разработването, оформянето и  разпространението на съответните документи, своевременна подготовка, свикване и ръководене на многобройните срещи в различен формат (средно по време на едно ротационно председателство се провеждат около 2000 срещи на различни нива и около 80 формални и неформални заседания на различните конфигурации на Съвета на министерско равнище). Председателството трябва да осигури доброто протичане на тези заседания, както чрез определяне на приоритетите в дневния ред, така и чрез проявяване на нужните умения за разрешаването на възникнали проблеми или напрежения, чрез формулиране на подходящи предложения за решаването им. Това изисква активна предварителна работа по подготовката на заседанията.  Координацията и администрирането са важни и от гледна точка на взаимоотношенията в институционалния триъгълник Европейска  комисия – Съвет – Европейски парламент. Ротационното председателство трябва да поддържа непрекъсната връзка с Комисията и Парламента, за да може да осигури безпроблемното и навременно придвижване на всички документи и подготовката на съответните срещи.

Оттук логично произтича следващият въпрос, по който трябва да има разбиране – защо ротационното председателство ще получи „наследени“ задачи от предшестващото председателство. Наследените задачи са в резултат от процеса на вземане на решения в ЕС – приемането на законодателни актове в ЕС е сравнително дълъг процес, изискващ съвместяване на интереси и постигане на трудни компромиси. Не е възможно в рамките на шест месеца, колкото трае ротационното председателство да бъде приключена една законодателна процедура. Не е и случайно, че от 2006г. се въвежда осъществяването на ротационните председателства в «тройка» .  Идеята за групирането на председателстващите държави в «тройка» е свързана с необходимостта от приемственост и по-голяма свързаност на приоритетите.  Подготовката на  18-месечната програма е обща отговорност на трите държави, но всяка държава от тройката подготвя своя 6-месечна програма, която е в съответствие с общата програма и с политическия дневен ред на Европейския съюз. Приоритетите на общата програма обхващат по-широк кръг области на европейската интеграция. По този начин се дава възможност на всяка от трите страни да акцентира върху своите специфични приоритети, но едновременно с това да бъде осигурена приемственост.  През целия период на 18-месечното председателство държавите от „тройката“ поддържат интензивни взаимоотношения. Яснотата по този въпрос би допринесла за избягване на твърдения от рода на „ защо трябва да се съобразяваме с приоритети на естонците“.

Друг въпрос, по който много се спекулира е, че България ще „изнесе председателството си“ в Брюксел, защото не се е подготвила. Истината е, че всяка държава избира своя организационен модел на председателство – някои страни предпочитат модела, в който Постоянното им представителство в Брюксел играе ключовата роля в координацията по време на председателството /т.нар. Brussels based model/, други запазват най-важната роля за институциите в столицата си /Capital based model/. При избора на модела на председателство, базирано в Брюксел, се разчита главно на личните контакти на дипломатите от Постоянното представителство на страната към Европейския съюз с колегите им от представителствата на другите държави – членки и от Европейската комисия, както и на уменията им да ръководят срещи и да участват в работни групи, като търсят общи взаимноприемливи решения. Политическите насоки, изборът на приоритетите, мандатите за преговори, контролът се осъществяват в столицата, докато вертикалната координация се извършва в много по-голяма степен между експертите и дипломатите в Постоянното представителство и в по-малка степен между министерствата в столицата. Характерно е, че по време на председателството експертите и дипломатите от Постоянното представителство получават по-широки правомощия за осъществяване на преговори. Този по-широк мандат се налага, тъй като необходимостта от бързо извършване на консултации или важността на спешното докладване по редица въпроси изисква да се действа на момента, без да се спазват стриктните правила на йерархията, които действат през периода на “нормалното” членство, тоест извън председателството. Това е по-гъвкавият модел на провеждане на председателството и повечето малки държави,  залагат на него.

Друг въпрос, по който се спекулира е, че „Европейският съюз ще отнеме председателството от България“.  И по тази тема е необходимо повече разбиране и повече знания за начина на функциониране на Европейския съюз. Дори да има трудности, ротационното председателство винаги е подпомагано от Генералния секретариат на Съвета и от Европейската комисия, а при необходимост от партньорите в „тройката“. Отрицателен е отговорът и на въпрос, може ли България да се откаже от председателството, за да не харчи средства. Не, членството в Европейския съюз обхваща както права, така и задължения и отговорности. Така всяка държава-членка на Европейския съюз – независимо дали е малка или голяма,  има своите «звездни шест месеца», в които е ротационен председател на Съвета. Това е право, но и задължение и отговорност.

            Това са само част от въпросите, които изискват повече внимание, за да не се създават неверни представи в обществото за ролята на ротационното председателство и неговото конкретно осъществяване. Поради това е необходимо много по-активно провеждане на комуникационна стратегия вътре в страната още преди началото на председателството. Не бива да се пропуска възможността да се обяснява компетентно как функционира Европейският съюз и какво точно трябва да извърши страната ни като ротационен председател на Съвета. Това би помогнало за по-добро разбиране и за недопускане «фалшивите» новини да завладяват дискусиите по ротационното председателство.