Как да не заприличаме на тези, на които искаме да се противопоставим – Резолюция на ЕП за противодействие срещу пропагандата (на Русия)

Доц. д-р Мирела Велева

 12.12. 2016

 През февруари 1946 г. американският посланик в Москва Джордж Кенън пише емблематичната Дълга телеграма до Вашингтон. Документът съдържа препоръки, които се превръщат в основни насоки на американската външнополитическа стратегия за противопоставяне на СССР по време на Студената война. Кенън формулира ясно и недвусмислено целите и инструментите на съветската „пропагандна машина” – „да подриват общия политически и стратегически потенциал на най-големите западни държави…да стимулират всички форми на разделение“ чрез  разпространяване на съветския мироглед от „профсъюзи, младежки лиги, женски организации, расови и религиозни общества, социални организации, културни групи, либерални списания, издателства, източната православна църква, панславянското движение…“

През ноември 2016 Европейският парламент прие аналогичен документ – резолюция „относно стратегическата комуникация от ЕС за противодействие на пропагандата насочена срещу него от трети страни.“ Документът адресира и назовава ясно важен проблем – разпространяване на враждебна пропаганда и дезинформация с цел предизвикване на разделение между държавите членуващи в ЕС, парализиране на процеса на вземане на решения, насаждане на страх и несигурност сред европейските граждани чрез употреба на традиционни медии, социални мрежи, учебни програми, политически партии.

Документът конкретизира като „трети страни“ провеждащи враждебна спрямо Съюза пропаганда – Русия и ИДИЛ. Акцентът е поставен върху Русия – мястото на мерките срещу Русия, техния брой, както и обемът на препоръките, сравнено с тези посветени на ИДИЛ оставят малко място за съмнение относно ударението. Този акцент изглежда съвсем основателен в светлината на коментара направен от С. Станишев в качеството му на лидер на една от основните европейски партии. По повод приемането на резолюцията, председателят на ПЕС заявява  – Днес станахме свидетели на абсурд… ЕП прие резолюция, с която определя Русия и Ислямска държава като най-големите заплахи за демократичното развитие на ЕС…Въпреки сложните отношения между западните страни и Русия и наложените санкции, Руската федерация остава важен и необходим партньор за решаването на всички глобални проблеми. Враждебната пропаганда идваща от Русия може да се окаже особено опасна заради двойствения подход на ЕС спрямо Москва – тя хем е идеологически враг, хем е стратегически партньор. Наличието на такъв подход е потвърдено и от съдържанието на резолюцията. ЕП „подчертава, че въпреки че против насочените срещу ЕС пропаганда и дезинформация от трети държави трябва да се води борба, това не трябва да поставя под съмнение…превръщането им (на третите държави б.а.) в стратегически партньори“. Очевидно е, че тази препоръка се отнася до Русия, доколкото ИДИЛ не е призната за държава по смисъла на международното право.

За разлика от телеграмата на Кенън, която оказва съществено влияние върху стратегическото целеполагане на американската външна политика след Втората световна война – резолюцията на ЕП едва ли ще произведе подобен ефект. Както повечето от парламентарните инициативи – тя има препоръчителен, а не задължителен характер. Освен това, съдържанието на документа поражда някои съмнения относно търсения ефект на препоръките – дори при положение, че то придобие задължителен характер. В него, са изброени поредица от стратегически препоръки, които евентуално биха довели до адекватно противодействие.  Те са в няколко основни посоки – повишаване на финансирането за гарантиране на свободата на медиите и стимулиране на медийния плурализъм, подобряване на масовата осведоменост на гражданите на Съюза и стимулиране на активно гражданското участие, поемане на отговорността от страните членки за активно, превантивно и основано на сътрудничество противодействие на враждебната пропаганда. Наред с изброените препоръки, в документа присъстват и други, които не могат да бъдат тълкувани еднозначно – поставяне под съмнение на надеждността на остри критики спрямо ЕС, предоставяне на аудиторията на подходяща и интересна информация за ЕС, в унисон с наратива за ЕС (за успехите, ценностите и принципите на Съюза). Степенуването на една критика само по себе си е трудна задача, но по-същественият проблем тук е поставянето на критичното мнение под подозрение, което не съответства на  принципите на интелектуалния плурализъм. Филтрирането на предназначена за широката аудитория информация за ЕС, напомня за инструментариума на комунистическия режим, който се опитваше да манипулира съзнанието на няколко поколения уверявайки ги в предстоящото светло бъдеще. Този подход не просто би подкопал възможността за ефективно противопоставяне на вражеската пропаганда, но съдържа висок „морален риск“, който би имал по-широк негативен ефект. Неотдавна (май 2016) председателят на Европейския съвет Д. Туск заяви по време на дебат за бъдещето на Европа, че ако Европа бъде прекалено идеализирана…то това би било опустошително за бъдещето й.

Евентуалната реализация на предвидените в резолюцията на ЕП мерки също възбужда немалко въпроси, доколкото разчита на желанието на страните членки да противодействат на вражеската руска пропаганда. Не-безизвестен факт е, че немалко държави от ЕС разглеждат Москва като важен стратегически партньор – Унгария, Италия, Словакия. Освен на желание, обаче документът базира препоръките си и върху допускането, че държавите от ЕС са способни да разпознаят пропагандните атаки. В българския случай, обаче, руската пропаганда има вековна традиция, така че отдавна се е превърнала в норма на обществения живот. Този нормативен характер не само силно ограничава способността за идентифициране на проблема, но всеки спорадичен опит за неговото ясно назоваване провокира обществена криза – показателни в тази посока са обществените реакциите на руския пропаганден филм „Братозамещение“.

Преди повече от 70 години Кенън формулира няколко практически съвета за ефективно противодействие на руската пропаганда. Мисля, че някои от тях звучат особено актуално. Кенън препоръчва предприемането на смели и остри мерки за решаването на вътрешните проблеми на американското общество, вместо безразличие пред лицето на недостатъците, формулиране на ясни съвети към народите, които биха желали да възпроизведат демократичния модел, вместо призиви за реализация на абстрактни ценности и накрая „ние трябва да имаме смелостта и самочувствието да отстояваме нашите методи и концепции“, защото „най-голямата опасност, с която можем да се сблъскаме…е тази да си позволим да станем като тези, на които искаме да се противопоставим“.