Колко неустоима може да е една оферта?

Доц. дпн Калоян Симеонов

22  август 2017 г.

 

Запитвали ли сте се колко пъти в живота си сте получавали „неустоима оферта“? Оферта, която наистина не може да откажете.

 

И то за нещо, което поне официално декларирате, че много силно го желаете.[i]

 

И след като получите въпросната оферта да се чудите къде и какво е толкова „неустоимото“ в нея. Най-малкото защото не виждате пряка връзка между вашите желания и текста на реалната оферта.

 

Сигурно по този начин би следвало да са се почувствали и българските правителствени представители, които наистина желаят и се стремят страната ни максимално бързо и ефективно да се присъедини към еврозоната, да приеме еврото и да се интегрира още по-силно към структурите и политиките на ЕС.

 

Както и тези икономисти, анализатори и изследователи на тематиката за приемане на еврото в България, които също вярват, че след малко повече от десет години членство в ЕС и двайсет години след въвеждането на валутния борд с фиксиран курс към единната европейска валута (първата година и половина фиксираният курс е към съществуващата тогава германска марка), е време страната да осъществи по-решителни стъпки и да постигне реални резултати по пътя си към еврозоната.

 

А „неустоимата оферта“ дойде като анонс не от кой да е, а от Пиер Московиси, който е Комисарят по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз в настоящия състав на Европейската комисия. Неговото изказване, че държавите членки на ЕС извън еврозоната ще получат подобна неустоима оферта за приемане на еврото дойде няколко дни преди да бъде публикуван документът за размисъл за задълбочаването на Икономическия и паричен съюз.[ii] Целта на този документ бе да посочи постигнатото до момента и да начертае следващите мерки и действия до 2025 г., с които да бъде завършен Икономическия и паричен съюз. Този документ е един от петте документа за размисъл на Европейската комисия, които бяха публикувани малко след нейната Бяла книга за бъдещето на Европа. Бялата книга бе представена в началото на март 2017 г. и съдържаше размисли и пет сценария за развитието на ЕС-27 до 2025 г.[iii]

 

Преди публикуването на този документ за размисъл за задълбочаването на Икономическия и паричен съюз, Пиер Московиси каза още, че с него Европейската комисия ще представи предложение, което ще направи примамливо приемането на единната валута за всички страни от Съюза, които са все още извън еврозоната.

 

Тези изказвания за неустоима оферта и примамливо предложение към държавите членки на ЕС извън еврозоната бяха отправени в навечерието на едно събитие на банковата общност в България, на което участваха представителите на всички големи банки в страната, управителят на Българска народна банка, министърът на финансите, както и Питър Прат, който е член на Управителния съвет на Европейската централна банка. И тъй като бе планирано това събитие да бъде широко отразено от медиите в страната, те нямаше как да не попитат участниците в него какво знаят и какво мислят за това неустоимо предложение на Европейската комисия, което още не бе публикувано. Оказа се, че нито управляващите в страната, нито водещите банкери имат някаква яснота каква е тази оферта и колко неустоима може да е тя. И това е до голяма степен разбираемо, защото Европейската комисия е независима институция на ЕС и работният вариант на нейните документи, преди тяхното публикуване, обикновено не се изпраща официално до държавите членки.

 

Неустоимостта на офертата избледня още преди да бъде отправена, защото на посоченото събитие на българската банкова общност членът на Управителния съвет на Европейската централна банка, която има водеща роля за одобрението на нови членки в еврозоната, заяви в София, че страната трябва да покаже, че нейната икономика се е приближила към тези на по-богатите държави членки на ЕС, преди да започне присъединяването към еврозоната.

 

Няколко дена по-късно, в края на май 2017 г., Европейската комисия публикува документа за размисъл за задълбочаването на Икономическия и паричен съюз. И в него нямаше директно отправена оферта към държавите членки на ЕС, които още не са приели еврото, а още по-малко неустоима оферта. Друг е въпросът, че когато от София чуем, че ще получим оферта от Брюксел, обикновено си представяме допълнителни средства от структурни и инвестиционни фондове, а не би ни дошло и на ум, че може да става въпрос офертата да е в посока на поемането на повече отговорности и задължения, с които неминуемо е свързано присъединяването към еврозоната.

 

Очевидно не само ние в София сме очаквали да получим предложение, което не можем да откажем. Защото на представянето в Брюксел на документа за размисъл за задълбочаването на Икономическия и паричен съюз, когато бил попитан какво точно е неустоимото предложение в него, Комисарят Пиер Московиси отговорил: „Аз, разбира се, се шегувах“. Но след това веднага добавил, че целта на този документ за размисъл е да направи така, че да бъде завършена структурата на еврозоната, за да стане тя привлекателна не само за страните, които сега са в нея, но и за тези, които са извън и имат съмнения за нейната стабилност.[iv]

 

И все пак пошегувал ли се е Пиер Московиси няколко дена преди публикуването на документа за размисъл? Или завършването на Икономическия и паричен съюз наистина представлява неустоима оферта за страните извън еврозоната?

 

За да отговорим на тези въпроси, е добре да разгърнем документа за размисъл от края на май 2017 г. В него има много малко директни препратки към държавите членки на ЕС извън еврозоната. И все пак такива не липсват напълно.

 

Единият от тези текстове е още в началото на документа, в уводните параграфи, където се посочва, че „функционирането и бъдещето на Икономическия и паричен съюз е въпрос от интерес на всички европейски граждани, независимо от държавата членка, от която те произхождат, в това число и тези, които ще се присъединят към еврозоната в бъдеще.“ След тези думи Европейската комисия може би отправя и най-директното послание към настоящите държави членки на ЕС, които не са приели единната европейска валута: „След излизането на Обединеното кралство от ЕС икономиките на държавите от еврозоната ще представляват 85% от общия БВП на ЕС. Това подчертава централната роля на еврото в бъдещия ЕС с 27 държави членки.“ Или казано по друг начин, осемте държави от ЕС-27, които още не са приели еврото, съставляват едва 15% от общия БВП на ЕС (без Обединеното кралство). Загубвайки като съюзник втората по големина икономика на ЕС, която понастоящем е и най-голямата икономика на ЕС извън еврозоната, тези осем държави ще имат много по-малка тежест не само по отношение на вземането на решения по въпроси, които пряко или косвено засягат еврозоната, но дори и по такива теми като развитието на вътрешния пазар и общите политики, които се отнасят до всички държави членки на Съюза.

 

Най-силният политически сигнал, че еврозоната остава отворена и за останалите държави членки на ЕС, които сега са извън нея, е в частта от документа за размисъл, където са изброени принципите, на базата на които ще се извършва по-нататъшното задълбочаване на Икономическия и паричен съюз. Един от четирите най-важни и приоритетни принципа за развитието на Икономическия и паричен съюз е следният:

 

„Икономическия и паричен съюз и неговото завършване трябва да останат отворени за участието на всички държави членки на ЕС. Трябва да се запази целостта на единния пазар. Това е от ключово значение и за доброто функциониране на единната валута. Съгласно Договора се очаква в крайна сметка всички държави членки на ЕС, да се присъединят към еврото, с изключение на Дания и Обединеното кралство.“

 

От двете страни, които нямат задължение да приемат еврото, както стана ясно Обединеното кралство вече е заявило своето желание да напусне ЕС, а Дания (заедно с Швеция) притежава на практика финансов сектор и икономика, които може би са най-тясно интегрирани с тези на еврозоната. Останалите държави извън еврозоната – Полша, Чехия, Унгария, Хърватия, България и Румъния, като част от ЕС имат известна конвергентност (сближаване) с държавите от еврозоната, но тя не е достатъчна за приемането на единната европейска валута.

 

Друг от текстовете в документа за размисъл, който пряко се обръща и към държавите извън еврозоната, е едно изречение в рамките на дебата за въвеждане на функция за макроикономическа стабилизация, която се очаква да е отворена приоритетно за държавите от еврозоната. Европейската комисия посоча, че тази функция „следва да бъде разработена в рамката на ЕС и може да бъде отворена за всички държави членки на ЕС“. Все пак това е представено само като една от възможните опции, като не е изключено една бъдеща функция (средства) за макроикономическа стабилизация да последват модела на Европейския стабилизационен механизъм, който на практика е междуправителствено споразумение, което е отворено за участие единствено за държавите от еврозоната.

 

Eвропейската комисия прави и още една препратка към държавите, които понастоящем са извън еврозоната:

 

„Някои участници твърдят, че трябва да се създадат механизми, които да дадат възможност на държавите членки от еврозоната да вземат решения помежду си, с укрепване на Еврогрупата, както и в Европейския парламент. Този политически въпрос може да се окаже по-малък проблем, след като повечето държави членки се присъединят към еврото с течение на времето. Междувременно, от голямо значение е да се осигури прозрачност спрямо държавите членки, които понастоящем са извън еврозоната, във връзка с бъдещите стъпки за задълбочаване на Икономическия и паричен съюз.“

 

От тези текстове, макар и сравнително малко на брой в детайлния и обхващащ различни аспекти на задълбочаването на Икономическия и паричен съюз документ за размисъл, стават ясни няколко важни неща.

 

На първо място, еврозоната остава отворена за останалите държави членки, които понастоящем са извън нея. На второ място, промените за завършването на Икономическия и паричен съюз няма как да не засегнат и държавите, които още не са приели еврото.

 

И не на последно място, дори и държавите членки като България, които не са част от еврозоната, още дълго да останат извън нея, останалите няма да чакат да бъде завършено разширяването на еврозоната, за да бъде задълбочен и укрепен Икономическия и паричен съюз на ЕС. Именно в този смисъл е и неустоимостта на офертата на Европейската комисия към настоящите държави извън еврозоната. И тя трябва да се търси не в текстовете, в които се реферира към тези държави, а в предложенията, които пряко засягат задълбочаването на Икономическия и паричен съюз и които, в случай че бъдат приети и въведени, ще се отнасят до държавите, които вече са приели единната европейска валута. Някои от тези предложения, които имат пряко отношение към държавите членки от еврозоната[v] и които се съдържат в документа за размисъл на Европейската комисия, са:

·         Изграждането на Единна схема за гарантиране на влоговете в банките, която да създаде по-добра гаранция за дребните вложители в банковия съюз;

·         Създаването на фискален предпазен механизъм към Единния фонд за преструктуриране (също част от мерките за завършване на банковия съюз);

·         Отварянето на дебат за издаване на „Европейски сигурен актив“ (на практика дългови инструменти за еврозоната, които да са сходни на обсъжданите до момента еврооблигации или евробондове само за държавите от еврозоната);

·         Приемането на правнообвързващи и задължителни стандарти, от чието изпълнение да зависи достъпа до структурните и инвестиционни средства от бюджета на ЕС или до средствата от евентуален общ бюджет на еврозоната;

·         Създаването на евентуален общ бюджет на еврозоната. Това е и едно от най-примамливите предложения в документа за размисъл на Европейската комисия, особено за държави с по-слаба конвергенция, каквато е и България.

·         Все още не е ясно дали и каква форма би придобил подобен бюджет на еврозоната, но се обсъжда и изграждането на посочената по-горе функция за макроикономическа стабилизация. Тя може да приеме формата на европейска схема за защита на инвестициите, европейска презастрахователна схема за обезщетение при безработица или дори на „фонд за черни дни“ (“rainy day fund”);

·         Предвижда се създаването на финансова служба (министерство на финансите) за еврозоната.

·         Финансовата служба би следвало да се ръководи от министър на финансите на ЕС, който едновременно с това да е председател на Еврогрупата или на Съвета по икономически и финансови въпроси.

·         Възможно е създаването на специален формат на Съвета на ЕС, който да е отворен за участие само на министрите на финансите от еврозоната.

·         Настоящият Европейски стабилизационен механизъм, който е отворен за участие само за държавите от еврозоната, е възможно да бъде преобразуван в Европейски валутен фонд и неговите правомощия по решаване на кризисни ситуации да бъдат разширени.

·         Обсъжда се също създаването на специална комисия в Европейския парламент, която да се занимава с въпросите на еврозоната.

·         В бъдеще целта е да се осигури по-единно представителство на еврозоната в международните финансови институции, в т.ч. и в Международния валутен фонд.

·         Възможно е още по-засилено координиране на икономическите политики на държавите членки от еврозоната.

·         Възможни са и много други нови инициативи за завършването на Икономическия и паричен съюз, който все още не са поставени за дискусии или на масата за преговори.

 

Изводът, който можем да направим е, че Пиер Московиси не се е шегувал, когато е казал, че офертата ще е неустоима за държавите членки на ЕС, които понастоящем са извън еврозоната. Защото те не биха могли да се възползват от тези нововъведения, когато бъдат приети и приложени. Завършването на Икономическия и паричен съюз би следвало да направи еврозоната още по-привлекателно място за държавите членки като България, които още не са приели единната валута.

 

И за да завършим, ще използваме метафората за сградата, към която Европейската комисия много често препраща, когато напоследък коментира необходимостта от завършване на Икономическия и паричен съюз.[vi] Може да си представим, че Икономическият и паричен съюз е сграда, която сега се завършва и за която се е оказало, че след бурята (икономическата и финансова криза) пропуска вода от покрива и нейната конструкция е нестабилна.

 

Ако сега се вземат мерките за завършването на тази архитектурна конструкция, дали трябва по български обичай да гледаме отстрани как другите завършват и укрепват сградата, от време на време да даваме по малко акъл как това да стане (и сега държавите извън еврозоната участват във вземането на решения, които се отнасят предимно до страните в нея[vii]), а след това да поискаме не просто да отидем на гости в завършената сграда, а направо да се нанесем за постоянно да живеем в нея?

 

Отговорът е очевиден и риторичен.

 

Колкото по-рано България се присъедини към еврозоната, толкова по-добре. Ще можем не само да участваме в завършването на сградата спрямо собствените си интереси и виждания. Но ще можем и повече да я усещаме като общ дом, в който и ние живеем. Съответно и да се грижим за неговото общо бъдеще не само преди, но и след 2025 г.

 

 

[i] Българските правителства, които управляват страната след присъединяването към ЕС, са декларирали като приоритет присъединяването към еврозоната, но до този момент все още малко е направено за реалното икономическото догонване на развитието на страните от тази валутна зона.
[ii] Европейска комисия (2017), „Документ за размисъл относно задълбочаването на Икономическия и паричен съюз“, СОМ(2017) 291, Брюксел, 31 май 2017 г.
[iii] За текста на Бялата книга на Европейската комисия от 1 март 2017 г., виж: Европейска комисия (2017), Бяла книга за бъдещето на Европа. Размисли и сценарии за ЕС-27 до 2025 г., Брюксел, 1 март 2017 г. За коментари във връзка с Бялата книга на Европейската комисия, виж: проф. Ингрид Шикова (2017), „Бялата книга за бъдещето на Европа – всичко и нищо“,  6 март 2017 г. и проф. Георги Димитров (2017), „Участвайте! Важно е…“, 7 март 2017 г. Тези коментарни текстове са публикувани в архива от анализи на „Жан Моне“ Център за високи постижения към Катедра Европеистика на Софийски университет “Св. Климент Охридски“, 1 юли 2017 г.: http://jeanmonnetexcellence.bg/.
[iv] Виж: Илин Станев (2017), „Летвата за влизане в еврозоната се вдига“, в-к Капитал, 2-8 юни 2017 г., стр. 20-21.
[v] Необходимо е да посочим, че някои от въпросите, които се разглеждат в документа за размисъл на Европейската комисия за задълбочаването на Икономическия и паричен съюз, се отнасят не само за държавите от еврозоната, но и до тези, които са извън нея. Подобни са текстовете за укрепването на процедурите по Европейския семестър, намаляването на рисковете в банковите системи, изпълнението на стратегия за намаляване на необслужваните кредити в банките, изграждането на Съюза на капиталовите пазари и други. Независимо от това, повечето от инициативите в документа за размисъл и в дебата за завършването на Икономическия и паричен съюз се отнасят преимуществено за държавите членки от еврозоната.
[vi] Подобна метафора се съдържа и в документа за размисъл от края на май 2017 за завършването на Икономическия и паричен съюз. В предговора към документа се посочва, че „еврозоната не се нуждае само от пожарникари, а за нея трябват също строители и архитекти в дългосрочен план“. Реферирането към пожарникарите е с оглед на мерките през последните години, които бяха приети в ЕС  по спешност и „на пожар“, веднага след разгара на последната световна икономическа и финансова криза, която засегна дълбоко и еврозоната. Идеята е, че сградата на Икономическия и паричен съюз следва да бъде завършена не само заради кризисната ситуация, но и заради бъдещото ефективно и дългосрочно функциониране на Икономическия и паричен съюз и еврозоната.
[vii] Какъвто бе например случая с необходимостта от единодушие на държавите от ЕС-28, което трябваше да бъде постигнато, за да се създаде Единния надзорен механизъм в рамките на банковия съюз и да се предоставят правомощията на Европейската централна банка да отговоря за надзора над банките в еврозоната.