Къде е мястото на България в бъдещата европейска конструкция на „все по-диференциран“ Европейски съюз?

проф. Ингрид Шикова

1 март 2017 г.

През предприсъединителния период, българският дебат за Европейския съюз беше съсредоточен почти единствено върху ползите и разходите, които са свързани с пълноправното членство в Европейския съюз. Сериозни дискусии за бъдещето на Европейския съюз на политическо ниво почти отсъстваха. Съществуващият политически консенсус относно членството в Европейския съюз и съсредоточаването основно върху преговорния процес не създадоха подходящи условия за задълбочено обсъждане на важни европейски въпроси. Поради закъснялото членство, България нямаше възможността да участва активно в подготовката на текста на Лисабонския договор, за разлика от държавите, които се присъединиха през 2004 г. и той беше ратифициран от Народното събрание след много кратко обсъждане.  След 10 години членство в Европейския съюз, все още европейските теми в България не са приоритетни и дискусиите по тях или отсъстват или протичат вяло. Ако можем да резюмираме някаква най-обща позиция, то тя би могла да звучи така: България предпочита Европейски съюз със силни институции, в  който решенията се вземат чрез общностния метод. Тъй като българският глас трудно може да бъде доминиращ на европейската сцена, то по-безопасно е да се поддържа схващането за повече интеграция, повече правомощия на европейските институции, а диференцираната интеграция да се обявява за нежелана.  Но дори и да не я желаем, диференцираната интеграция изглежда  неизбежна и до известна степен вече се приема и от нейните противници като „необходимо зло”.

Пред България съществува опасността да се озове дългосрочно в най-външната (периферна) част в диференцирания Европейски съюз. Това не е в интерес на България като пълноправен член на Европейския съюз и не би следвало страната да се задоволи с този вид членство. При риска от „тихото (мълчаливото) разделение на Европейския съюз“ на център и периферия, България следва да положи максимални усилия, за да избегне дългосрочното оставане в периферията.

Стратегическият интерес на България е интеграция в еврозоната – в случая става дума не само за икономически решения, а и за  геополитически решения с дълготрайни последици. Ако България продължава да отлага това членство за неопределено време, трудно би могла да се надява да бъде активен участник във вземането на решения, особено на тези, отнасящи се до еврозоната и задълбочаването на интеграцията. До този момент страните, които са извън еврозоната не могат да бъдат единни в постигане на своите интереси, поради техните чувствителни различия.

България все още е фокусирана предимно върху вътрешните проблеми и не демонстрира голям интерес да постави свои отпечатък върху вътрешното институционално развитие на Европейския съюз. През 10-те години на членството страната е по-скоро в групата на държавите членки, които се задоволяват с това да бъдат в конформистка позиция на „приемащи политики“ (policy-takers), а не в активната позиция на „създатели на политики“ (policy-makers).  Усилията на България все още са насочени предимно към преодоляване на  предразсъдъците към способността й да се интегрира напълно, включително в Шенгенското пространство. Оправданите съмнения за прилагането на върховенството на закона и за справяне с корупцията допринасят за това на България все още да се гледа като на маргинален играч  в ЕС, особено що се отнася до новата институционална архитектура на еврозоната като ядро на Европейския съюз.

Най-вероятно е бъдещето да бъде  тясно свързано с разумното прилагане на диференцираната интеграция, а членуването в Европейския съюз да става по-сложна задача, която изисква полагането на все по-големи усилия. Мястото на България в  „един все по-диференциран съюз“ зависи не само от изпълнение на конкретни критерии и изисквания, но в много голяма степен от способността да се провежда политика на интелигентна интеграция. Това обаче не може да стане без решителното преодоляване на проблемите в съдебната система и справянето с корупцията. От решаването на тези въпроси зависи дали някога ще станем част от ядрото или ще се задоволим с постоянно място в периферията на диференцирания  Европейски съюз.