Надежда за Европа – ще заработи ли френско-немският мотор?

4 септември 2017 г.

проф. Ингрид Шикова

Надежда за Европа – тези думи биха могли да изразят най-точно френско-немските отношения след избирането на Еманюел Макрон за президент на Франция.  Нееднократно и в своята предизборна кампания , и в книгата си „Революция: битката ни за Франция“, Макрон недвусмислено и категорично заявява, че ще работи в близко сътрудничество с Германия за реформиране на Европейския съюз. Вярно е, че изборите в Германия предстоят в края на септември, но какъвто и да е изборът на германците, сигурно е, че той ще бъде про-европейски.

Макрон и Меркел вече направиха редица стъпки, които демонстрираха „запалването“ на немско-френския мотор – взаимни посещения в Берлин и Париж, обща пресконференция след Европейския съвет през юни т.г. в Брюксел. Ангела Меркел, подчертавайки, че Европа трябва да вземе съдбата в собствените си ръце, също обеща близко сътрудничество с Франция за реформиране на Европейския съюз.  Преминаването на „по-висока скорост“ се очаква след изборите в Германия, когато двете най-големи държави в ЕС ще представят вижданията си за неговото развитие в бъдеще, вероятно в общ документ. Дали обаче всичко е толкова гладко, както изглежда?  Какви са различията и възможно ли е да бъдат изгладени?

Ако от Франция с нейния нов и реформистки настроен президент може да се очакват „революционни“ виждания (явно е, че президентът Макрон харесва думата „революция“, тъй като я е избрал за заглавие на цитираната вече книга), то едва ли  Германия би променила „революционно“ своите възгледи. Естествено, първата грижа на двамата лидери е еврозоната. Още при конструирането на еврозоната, Германия, страхувайки се по понятни причини от повишаване на инфлацията,  успя да защити своето виждане за независима централна банка, чиято първа задача е да пази стабилността на цените. В тази посока беше и приемането на Пакта за стабилност и растеж, както и критериите за ограничаване на бюджетните дефицити и публичните дългове на страните, участващи в еврозоната. С всички изпитания, на които беше подложена еврозоната, особено по време на кризата, Германия продължава да поддържа своето схващане за строги правила за бюджетните дефицити и стабилни цени.  Обстоятелствата, обаче, се промениха. Понастоящем равнището на инфлацията е по-ниско от желаното. Основният проблем е финансовата стабилност. Положителното е това, че и двете държави виждат финансовата стабилност като важен фактор за укрепване на еврозоната и за нейното бъдещо безпроблемно съществуване. Различават се, обаче, вижданията на Германия и Франция относно начините за постигане на финансова стабилност, защото интересите и икономическото им състояние са различни. Германия държи на строги правила, защото е кредитор. Франция е с доста по-слаба икономика в сравнение с Германия  и с все още твърде висока безработица. Поради това предпочита държавата да може да се намесва в кризисни моменти, пренебрегвайки правилата за бюджетен дефицит и публичен дълг. Вярно е, че Макрон при своето посещение в Берлин направи максимални усилия за да увери Германия, че Франция ще направи всичко необходимо за намаляване на бюджетния дефицит и публичния дълг, но това няма да е лесна задача във вътрешен план.

От друга страна,  сега условията за френско-немско сътрудничество за завършване на банковия съюз са много по-благоприятни – повишаване на икономическия растеж, намаляване на безработицата, сравнително спокойни финансови пазари, в сравнение с кризисния период, през който беше необходимо да се „гасят пожари“.  Тази по-спокойна обстановка може да има и негативно въздействие за отлагане на вземането на важни и „революционни“ решения. Макрон настоява да се стимулира търсенето в еврозоната, предлага бюджет на еврозоната с основни функции  инвестиции, спешна финансова помощ, реакции при икономически кризи,   докато Германия не вижда особена необходимост от това и е по-въздържана. Но не трябва да се пренебрегва възможността от „пакетна сделка“ –  Германия да подкрепи създаване на бюджет на еврозоната главно с инвестиционни цели срещу ангажимента на Франция да осигури стабилност на публичните си финанси. Меркел официално заяви, че подкрепя идеите за европейски министър на финансите и за създаване на бюджет на еврозоната, напомняйки, че тя е предлагала същото още през 2012г. Тук остава, обаче, въпросът как и кой ще „напълни“ този бюджет, ще бъде ли той достатъчно голям, за да осигури наистина такива инвестиционни възможности, които биха имали значителен икономически ефект.

Друга тема, по която позициите трябва да се сближават е търговската защита. Макрон предлага засилването на антидъмпинговите инструменти, които трябва да възпират и да се противопоставят по-ефективно на нелоялната конкуренция на страни като Китай и Индия. Друго предложение е приемането на специален документ „Купувайте европейското“ (“Buy European Act”), който да дава достъп до европейските публични пазари само на предприятия, които осъществяват поне половината от своето производство в Европейския съюз. Има и идея за създаването на европейски инструмент за контрол на чуждестранните инвестиции в Европейския съюз с цел да са защитят европейските интереси и стратегическите сектори. Традиционно Франция е протекционистично настроена страна, а и в момента икономиката й е в незавидно състояние, докато Германия с нейната силна икономика се възползва най-добре от глобалната търговия и поради това  не е особено заинтересована от предлаганите защитни мерки.  Настояването на Франция за включване на изисквания за спазване на екологични и социални стандарти в търговските споразумения с трети страни не е неин приоритет. Въпреки това, обаче, не трябва да пропускаме и факта, че германското общество е силно настроено срещу сключването на споразумение за търговия и инвестиции със САЩ и общественото мнение може да окаже въздействие за приемане на предложенията на Франция за повече защита на европейските производители.

Сигурността е сфера, в която също се очаква Франция и Германия да работят съвместно и да се опитат да активизират политиката на Европейския съюз за сигурност и отбрана. Съществуват редица фактори, които стимулират това сътрудничество:  нестабилност на геополитическата среда – напреженията с Русия, украинската криза, масовата миграция, тероризма. Към това можем да добавим оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз и поведението на Доналд Тръмп като президент на САЩ.  По думите на Урсула фон дер Лейен – министър на отбраната на Германия, „Референдумът за Брекзит и изборите в САЩ ни отвориха очите. Европейците трябва да поемат повече отговорност за собствената си сигурност“. Още по време на своята предизборна кампания Макрон заяви, че един от важните му приоритети е отбраната на Европа. Според него трябва да се променят стереотипите –  Франция да бъде активна в международните отношения, но да е блокирана от вътрешните си проблеми, а Германия, която е икономически мощна, да е наивна пред глобалните заплахи.  Явно е, че между двете големи държави има основа за съгласие по въпроса за отбраната. Важно е обаче политическото съгласие да бъде подплатено с конкретното приложение и изпълнение. Анализаторите на френско-германските отношения твърдят[1], че бързата интеграция в отбраната, макар и възможна в съответствие с Лисабонския договор и без да се налага той да бъде променян, се възпрепятства от различните нагласи и различните стратегическите култури. Изграждането на обща европейска отбрана във френския случай се сблъсква със суверенистката национална стратегическа автономия, а в германския случай – с политическа и военна сдържаност и самоограничаване. Социологическо проучване показва, че германската общественост не е склонна да приеме по-съществен военен ангажимент на страната. Допълнителни проблеми вероятно ще предизвикат и разходите за отбрана. В предизборната си кампания Макрон беше обещал да увеличи разходите за отбрана от 1,79% на 2% от БВП до 2025 г., но в края на юни 2017 г. се наложи бюджетът за отбрана да бъде съкратен, за да може Франция да намали бюджетния си дефицит до 3%. Това предизвика недоволството и оставката на генерал Пиер де Вилиер, според когото след тези съкращения френската армия не може да бъде достатъчно силна, за да  гарантира защитата на Франция.  Не трябва също да забравяме, че  Европейският съюз се състои от 28 (през 2019г. – от 27) държави-членки, всяка от които също има свои (различаващи се) виждания за политиката за сигурност и обща отбрана. Задачата на Франция и Германия ще бъде да убедят останалите държави в необходимостта от обща отбрана и да предложат най-приемливия начин за нейното осъществяване. Доказателство за това е срещата във Франция на Макрон, Меркел, Рахой и Джентилони на 28 август т.г., по време на която „Четворката на големите“ – Франция, Германия, Испания и Италия обсъди политиката за отбрана и миграцията.

Друг важен въпрос, към  който Франция и Германия ще трябва да подходят конструктивно е въпросът за бежанците и политиката за предоставяне на убежище. В тази сфера двете страни имат сходни виждания относно процедурите за убежище и депортиране, борба с трафикантите, постигане на договорености със страните, от които идват мигрантите и предоставяне на повече средства за подпомагане и развитие. Единни са и двете страни по въпроса за заздравяване защитата на външните граници на Европейския съюз. Има, обаче, един съществен въпрос, по който мненията са противоположни – Макрон смята, че трябва да бъдат налагани санкции срещу държавите-членки на ЕС, които отказват да бъдат солидарни и да изпълняват задълженията си за справедливо разпределение на бежанците, докато Меркел се обяви категорично срещу всякакви наказателни инициативи и глоби за тези държави.

Краткият преглед на възможностите за по-близко сътрудничество между Франция и Германия  с цел реформиране на Европейския съюз показва, че  има редица важни сфери, в които те имат обща визия и съгласие. Разбира се, има и редица различия, по чието преодоляване ще трябва да работят двете най-големи държави в Европейския съюз, за да подготвят и предложат съвместна пътна карта за развитието на Съюза в бъдеще. Но както отбелязва Жан-Доминик Джулиани – президент на Фондация „Робер Шуман“:  „Не става дума двете страни да са съгласни по всичко, става дума да могат да си говорят за всичко.“ Всеобщо известно е, че европейският проект се осъществява успешно само, когато Франция и Германия постигат съгласие и действат заедно. А наистина сега е моментът Франция и Германия да си говорят за всичко, да се опитат да постигнат съгласие, да избегнат допускането на грешки, които биха могли да се отразят отрицателно на целия Европейски съюз. Дълг на Франция и Германия е да дадат положителен пример за близко и ползотворно сътрудничество и да помогнат за възраждане на европейската интеграция. Това, което, обаче, не трябва да се пропуска е, че френско-немският мотор ще заработи ефективно и на бързи обороти, само ако Франция  в лицето на президента Макрон успее да направи необходимите, но изключително трудни реформи и да застане до Германия като икономически силен партньор. А това наистина означава осъществяването на  „революция“ във Франция!

 

[1] FRANCE AND GERMANY: SPEARHEADING A EUROPEAN SECURITY AND DEFENCE UNION? Jacques Delors Institut – Berlin, POLICY PAPER 202 19 JULY 2017