Образът на надежден партньор и особеностите на турското огледало

доц. Мирела Велева

23. 08.2017

 

Огледалце, огледалце от стената,

коя е най-красива на земята?

 

На 17.08.2017г. на пресконференция в Анкара, Йомер Челик – турски министър по европейските въпроси отправи към Европейския съюз следната препоръка: Трябва да подчертаем, че никоя членка на ЕС не трябва да диктува на европейските институции или европейските процеси. Тези ситуации са много опасни, това са изявления, които накърняват образа на ЕС като партньор, на който може да се вярва.

Тази препоръка беше реакция на изявлението на германския канцлер А. Меркел, направено ден по-рано, че митническият съюз няма да се разширява и “няма да има никакво задълбочаване” на връзките между Турция и ЕС заради напрежението около отговора, който властите в Анкара дават на неуспелия опит за преврат миналата година, засягащ германски граждани и компании.

Независимо от привидната правдивост, тази препоръка е базирана върху факти, които не са достоверни.

Германия нито е първата, нито е единствената страна от ЕС, която заема подобна позиция.

През март 2017г. в интервю във в. “Велт ам зонтаг”, критикувайки арестуването на кореспондента на в. “Велт” Дениз Юджел и на много други журналисти, учени и държавни служители, австрийският канцлер К. Керн заяви, че прокарваните от партията на Ердоган реформи ще отслабят върховенството на закона в Турция, ще ограничат разделението на властите и ще нарушат ценностите на ЕС. Той призова Съюза да прекрати преговорите с Турция за членство и да премахне или ограничи помощта от 4,5 млрд евро, планирана за Анкара до 2020 г. Трябва да преориентираме отношенията с Турция без илюзията за членство в ЕС, каза Керн. Тази австрийска позиция беше препотвърдена през юли 2017г., когато австрийският канцлер отново заяви пред вестник „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ – Пълноправното членство на Турция е изключено. Що се отнася до митническия съюз, турците трябва да спазват стриктно всички правила,

Дипломатическият скандал между Холандия и Турция по повод отказа на холандските власти от 11 март 2017г.  да дадат разрешение за кацане в Холандия на самолета на турския външен министър Мевлют Чавушоглу, който искаше да говори на митинг пред турски избиратели в Ротердам – предизвика заемане на подобна позиция и от Амстердам. През същия месец, холандският премиер Марк Рюте заяви, че Холандия няма да води преговори под заплахи от Турция, след като Анкара заплаши да преразгледа сделката с ЕС за мигрантите.

Хронологично следвайки позициите на Австрия и Холандия по отношение на Турция, през втората половина на юли Германия официално изрази подобно становище. В следствие от решението на турските власти да оставят в ареста шестима активисти от правозащитни организации, сред които и германски гражданин, по подозрения за връзки с терористични организации, на 20 юли 2017г. германският външен министър Зигмар Габриел обяви “прекрояване” на германската политиката към Анкара и призова от името на кабинета за “връщане към европейските ценности”, от които по думите му Турция в момента се отдръпва.

Габриел обяви, че правителството ще реагира с три незабавни действия: Германия ще преразгледа издаването на държавните гаранции за базирани в Турция предприятия на германски фирми; правителството ще поведе консултации в рамките на Европейския съюз за предприсъединителните фондове, до които Турция има достъп; ще бъдат издадени нови, предупредителни указания за пътуване на германски граждани в страната. В този контекст, той заяви, че Берлин не може и да си представи разговори с Тулрция за разширяване на митническия съюз. По думите му докато турските власти преследват представители на четвъртата власт, въпросът за евентуалното разширяване на митническия съюз е безпредметен.

Дори, обаче да беше единствената страна членка на ЕС с позиция против турското членство в митническия съюз и безотносително дали трябва или не – Германия би имала нормативно основание да наложи тази позиция на всички останали. Според нормите за вземане на решения в областта на външната политика, от какъвто порядък са тези относно турското членство – всяка от страните членки разполага с възможност да наложи вето. Макар, че налагането на вето е рисковано и доста трудно начинание – има достатъчно примери за предприемане на такъв ход от страните членки на ЕС. Процесът на Източно разширяване е блокиран нееднократно заради налагане на вето – от Австрия заради стандартите за ядрена безопасност, от Испания – заради кохезионните фондове. Към настоящия момент – името на Македония е повод за вето от страна на Гърция на членството на съседната балканска държава.

Доколкото, непознаването на изложените факти от турска страна е малко вероятно, то е твърде възможно тяхното пренебрегване да е умишлено – с цел предприемане на пропаганден ход за предизвикване на напрежение между държавите членки. Може би, турските политици се опитват да продължат опитите за лансиране на политически дискурс свързващ днешната  германска държава с хитлеристката държава от миналия век, така че да опънат една чувствителна струна на европейската памет – тази за германската вина – евентуално възбуждайки негативни емоции сред германските партньори от ЕС.

През март 2017г. Ердоган обвини германското правителство в “нацистки практики” заради решението на германските власти да забранят агитационни митинги с участието на турски министри от съображения за сигурност. Сега, като че ли напомня за насилствено наложения германски диктат в Европа по време на Втората световна война.

Евентуалната употреба на темата за германската вина, обаче – е симптоматична за  неразбирането на дълбоката същност върху която са изградени отношенията между Германия и западноевропейските й партньори след Втората световна война. Тези отношения са базирани на прагматизъм и сложно балансиране на взаимни интереси, в което емоциите не са фактор. Именно поради това, неколкократното поставяне на германския въпрос пред западноевропейските държави след 1945г. – довежда до отговори, които съчетават по удовлетворителен начин интересите и на двете страни.

Независимо дали става въпрос за непознаване и/или неразбиране на фактите  – турската препоръка към ЕС може да бъде обърната към Анкара и трансформирана във въпрос, който във висока степен е реторичен. Дали пък Турция е „партньор на който може да се вярва“?

За да си отговори на този въпрос – за турската политическа класа би било полезно да погледне собствения си образ като използва огледалото по предназначение, а не като Красавицата-царица в приказката за Снежанка. Красавицата-царица използва огледалото не за да се оглежда, а за да получи потвърждение от него за ненадминатата си красота. В редките случаи, когато то не отговаря подобаващо, вместо да се погрижи за собствения си образ – царицата предприема вредителни действия спрямо друга хубавица, чието съществуване накърнява имиджа й на първа красавица.