Присъди или похвали за разкриващите корупция – днес европейските граждани решават

Д-р Линка Тонева

11 април 2017 г.

Когато през есента на 2010 година французинът Антоан Делтур, тогава служител на международния консултантски гигант PricewaterhouseCoopers, открива преференциално данъчно третиране на мултинационални компании от страна на правителството на Люксембург, той със сигурно си е давал сметка за правните и финансовите рискове, които ще поеме, ако сигнализира пред медиите и обществеността за разкритията си. Това, което обаче едва ли е подозирал е, че работата му ще бъде един от основните стимули европейските институции спешно да започнат консултации за създаване на европейски нормативен документ, който да регламентира защитата на лицата, сигнализиращи за корупция.

След продължителни контакти и проучване, през есента на 2014 г. Делтур, заедно с колегата му Рафаел Але и със съдействието на Международния консорциум на разследващите журналисти, разкриват публично стотици тайни данъчни споразумения между Люксембург и международни корпорации, някои от които са си гарантирали неприлично ниската данъчна ставка от 1%. В стремежа си да запази ценния си статут на „данъчно убежище“ в сърцето на Европа, Люксембург повежда тежка юридическа офанзива срещу информаторите. Прокуратурата настоява двамата консултанти да бъдат осъдени на 18 месеца затвор за кражба и разкриване на поверителна информация и търговски тайни, а основният съдействал журналист Едуар Перен също е обвиняем и застрашен от глоба.

Делата по скандалните разкрития, станали известни като ЛуксЛийкс, завършиха през месец март тази година с условна присъда от 6-месеца за Делтур и глобa от 1500 евро, глоба от 1000 евро за Але, и оправдателно решение за журналиста Перен. По време на процеса с петиции и демонстрации в големите европейски градове много европейски граждани изразяваха своята благодарност към участвалите в разкритията, които ясно показаха как големите компании си спестяват милиони от данъчни облекчения, докато гражданите понасят икономии и ограничаване на социални придобивки в условията на финансова и икономическа криза.

ЛуксЛийкс може и да е затворено дело, но отгласът от подобни скандални разкрития като този, а и като Панама Пейпърс от 2015 година, ще остане да звучи, докато европейските институции не въведат ясна регламентация относно това какво представлява разкриването на информация за нередности и злоупотреби в името на обществения интерес и с каква защита могат да се ползват лицата, които сигнализират.

Именно в този контекст е разположена инициираната от Европейската комисия през месец март тази година обществена консултация относно защитата на лицата, сигнализиращи за нередности (на англ.  whistleblowers, „онези, които задействат алармата“ при случаи на корупция или нередност)[1]. Консултацията е инструмент, който позволява на ЕК да се ориентира в нагласите на европейските граждани и организации по отношение на конкретна област на политиките, преди да даде ход на разработването на законодателна инициатива в съответната сфера.

Основен аргумент на ЕК за стартиране на обществената консултация по темата защита на сигнализиращите за увреждане на обществения интерес е необходимостта от гарантиране на финансовите интереси на ЕС и на европейските данъкоплатци чрез разкриване на случаи на измама, избягване на данъци или други злоупотреби с публични средства. Действащите в момента норми от правото на ЕС въвеждат частични правила за защита от репресивни мерки в различни области, вкл. одит и изпиране на пари, търговски тайни, пазарни злоупотреби. Някои от страните-членки разполагат с национална регламентация на защитата на whistleblowers (например Франция, Ирландия). В други страни – като България, но не само – обаче този въпрос почти изцяло остава извън дневния ред на политиците и институциите и само частично е засегнат в някои общи разпоредби в Административно-процесуалния кодекс и Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Тези разпоредби обаче не предлагат ефективни механизми за защита на подаващите сигнали, а това от своя страна продължава да се отразява негативно в докладите за напредъка по приложение на редица международни конвенции, по които България е страна (Конвенция на ООН за борба с корупцията, Конвенция на ОИСР за борба с подкупването на чуждестранни длъжностни лица и др.)[2].

Подобни разминавания в правната рамка в ЕС засягат съвсем реално правата и свободите на европейските граждани (включително право на свободно изразяване), особено в качеството им на работещи в условията на единен европейски пазар. Ето защо Европейската комисия се обръща към гражданите и заинтересованите организации с въпроси относно това кои според тях са основните причини едно лице да реши да не сигнализира, ако стане свидетел на нарушения или злоупотреби, кои биха били ползите от това да има ясни правила за защита на сигнализиращите в публичния и в частния сектор, а също така и кои биха били основните недостатъци на подобно бъдещо законодателство. Темата е свързана с много спорни виждания – допустимо ли е докладването да е продиктувано от пряк личен интерес, трябва ли да има европейски фонд за подкрепа на сигнализиращите, да получават ли сигнализиращите финансово поощрение за добросъвестността си?

В рамките на консултативния механизъм ЕК дава възможност на гражданите и изрично да посочат какъв искат да бъде обхватът на една бъдеща европейска правна рамка по темата – хоризонтална или по сектори, комбинация от двете или дори комбинация от европейски и национални норми. Източници в Брюксел твърдят, че към момента европейска директива за защита на сигнализиращите изглежда като най-подходящ вариант[3]. Представители на европейските профсъюзни обединения също са изразили подкрепа за повишаване защитата на онези служители, които разкриват злоупотреби[4]. Граждански организации, работещи в сферата на прозрачността, също са сред застъпниците за хоризонтални мерки на ниво ЕС. Същевременно опозиция на строгия наднационален подход по темата може да се очаква от големите работодателски и индустриални организации, особено ако законодателството ще наложи задължителни изисквания за компаниите в частния сектор (например да разработят вътрешни механизми за докладване, консултации и обезщетяване на служители и др.). Именно заради тази остра поляризация на мненията е важно повече граждани да се включат в попълването на консултативния въпросник, който е леснодостъпен на всички официални езици на ЕС на адрес: https://ec.europa.eu/eusurvey/runner/d20e80a1-fa7d-41a4-9f9e-2725261636b8?draftid=21d9f441-0109-4397-8030-7171a9a6bc3f&surveylanguage=BG.

Финансовите ефекти от неразкриването на публични нередности, когато служителите се опасяват от репресии като уволнение или дори съдебно преследване, са ясни. През 2016 г. изследване на над 2400 случаи на разкрития в 114 държави показва, че 40% от случаите на финансови злоупотреби в публичния и частния сектор са станали обществено достояние благодарение смелостта на сигнализиращи за нередности служители. Дали тези служители да получават похвали или присъди – това днес могат да решат европейските граждани чрез активно участие в европейската обществена консултация до 29 май 2017 г.

—–

[1] http://ec.europa.eu/newsroom/just/item-detail.cfm?item_id=54254

 

[2] Вж. например http://www.justice.government.bg/121/ и

http://transparency.bg/wp-content/files/Legal_report_UNCAC_2014_BG_fin.pdf

 

[3] https://www.theparliamentmagazine.eu/articles/news/eu-commission-looking-legal-protection-whistleblowers

 

[4] http://www.eurocadres.eu/news-category/whistleblowing/