Ротационното председателство спешно се нуждае от вътрешнополитически консенсус

29 август 2017 г.

проф. Ингрид Шиксова

Всяко ротационно председателство на Съвета на Европейския съюз  се подготвя и осъществява в определени политически и икономически условия. Дори амбициите на страната да са големи по отношение на неговите резултати, ако икономическите и политическите условия са неблагоприятни, успехът на председателството би бил трудно постижим. Наличието на вътрешни икономически проблеми, предстоящи избори, силен натиск от страна на опозицията, нестабилност на правителството, големи политически напрежения и т.н. поражда необходимост от съсредоточаване върху решаването на вътрешните въпроси и отклоняват вниманието и усилията за осъществяване на успешно председателство. Стабилната и спокойна вътрешна обстановка в държавата, осъществяваща ротационното председателство, е много важна за концентриране на усилията през шестмесечния период на председателството върху постигане на желаните резултати.

Има редица примери, които са показателни за трудностите и проблемите на ротационното председателство при липсата на политическо съгласие и общ стремеж на всички политически сили за успешно осъществяване на председателството. Един типичен пример за това как вътрешният контекст може да навреди на успеха на председателството е чешкият случай.  Вътрешната обстановка в Чехия не бе благоприятна за провеждане на ротационното председателство. Несигурността на правителството и неговата оставка, въпреки опитите да бъде постигнато съгласие, и неспособността бързо да бъде съставено ново правителство се отрази отрицателно върху политическата тежест и доверието към чешкото председателство. Падането на правителството е най-лошият вариант за всяко ротационно председателство, но когато домакинството на страната е първо, положението се усложнява още повече. Съсредоточаването върху вътрешните проблеми измества фокуса и европейските въпроси стават по-периферни, тъй като политическите елити губят интерес към тях. Това пък води до минимизиране на амбициите на председателството и на възможностите му да предлага нови инициативи. „Падането на правителството причини смъртта на председателството. В Чехия опозицията пожертва репутацията на страната в Европейския съюз в името на краткосрочни вътрешни политически изгоди.“ – твърдят чешки изследователи.

Унгарското председателство също не протича в безпроблемна вътрешна обстановка. Едно от основните затруднения бе свързано със силните критики на опозицията по отношение на новия закон за медиите. По време на представянето на програмата на унгарското председателство пред Европейския парламент законът за медиите  е подложен на критика и от представители на някои политически групи. Тези критики извеждат на преден план несъгласия с някои вътрешни политики в Унгария и се отразяват негативно на самото ротационно председателство.

Въпреки големите амбиции на Полша и сериозната подкрепа на общественото мнение за членството на Полша в ЕС, подготовката и провеждането на председателството се осъществи в сложна вътрешна обстановка. Договореността на политическите партии относно подготовката и провеждането на полското председателство не получава одобрение от основната опозиционна консервативно-националистическата партия (PiS) на Ярослав Качински, която представя свое собствено виждане относно приоритетите на председателството. Неблагоприятна среда за провеждане на председателството създават и изборите на 9 октомври 2011 г. – точно по средата на председателството. Предварителните дискусии за изтегляне на изборите през пролетта на 2011 г., тоест преди началото на председателството, се провалят. Оказва се невъзможно и отлагането на изборите за период след приключване на председателството. Провеждане на избори в средата на ротационно председателство е една от най-нежеланите ситуации не само поради риска от смяна на правителството, но и поради вероятността и възможността  приоритетите на председателството и цялостното му провеждане да се политизират вътре в страната. Неблагоприятното отражение на изборите върху ротационното председателство в Полша бе ограничено до известна степен от изборните резултати, които създадоха добра обстановка за продължаване на председателството от същия министър-председател и от същите министри на външните работи, на финансите и на европейските въпроси. Въпреки тези резултати, вниманието в Полша за дълго е отклонено от ротационното председателство.

Кипър пое председателството в напрегната обстановка и сложна вътрешна ситуация, поради разразилата се банкова криза в страната. Допълнителен фактор за сериозните предизвикателства пред  организиране и осъществяване на председателството бяха президентските избори през февруари 2013г., предизборната кампания за които се проведе по време на председателството.

Интересен пример е последното италианското председателство. Въпреки, че продължи традицията да бъде проевропейско и интеграционно, то бе силно използвано за „вътрешна“ употреба  и пропито с вътрешна политика.  За вътрешнополитическа употреба са напреженията между ротационното председателство и Европейската комисия в лицето на министър председателя на Италия Матео Ренци и председателя на Европейската   комисия Жан Клод Юнкер. По време на Европейския съвет през октомври 2014 г. Ренци атакува силно представители на Европейската комисия, наричайки ги „ брюкселски бюрократи и технократи“. Юнкер също отговари остро, че Европейската комисия  е институция, които заслужава уважение и че тя е не по-малко легитимна от правителствата на държавите членки.  Ренци отново бе остър :  „Аз не отивам в Брюксел, за да ми нареждат какво да правя….“ Изострените отношения с Европейската комисия и с някои от държавите членки, които са привърженички на политиката на строгост и ограничения, доведе до това, че противоречията за финансирането на плана  Юнкер не бяха превъзмогнати по време на Европейския съвет на 18 декември 2014. Италианското председателство не успя да предложи и да постигне компромисно решение и то беше отложено за следващото председателство.  Анализаторите на италианското председателство смятат, че то не е направило достатъчно, за да премахне различията между държавите членки и Европейската комисия, а по-скоро ги е използвало за вътрешнополитическа употреба в Италия.

Има и положителни примери. За да проведе успешно председателство, Словения осигурява политически консенсус и сътрудничество между политическите партии. За тази цел на 17 май 2007 г. парламентарните партии подписват “Споразумение за сътрудничество на политическите партии, групата на независимите и представителите на националните малцинства в Националното събрание на Република Славения за успешно осъществяване на подготовката и провеждане на председателството на ЕС”. Това споразумение, придобило гражданственост като “пакт за ненападение”, е подготвено по предложение на министър-председателя на Словения с цел осигуряване на спокойна и стабилна атмосфера за изпълнение на многобройните задачи по подготовката и осъществяването на председателството. Всички големи партии, включително и най-голямата опозиционна партия на социалдемократите, се съгласяват с това споразумение. Изключение правят партиите Словенска национална партия и Либерална демокрация на Словения.  Те обаче по-скоро се противопоставят на подписването на специалното споразумение с аргумента, че сътрудничество между партиите по време на председателството може да има и без да се подписва споразумение. Друг подобен пример идва от Литва. Политическите партии в Литва също подписват споразумение, в което изразяват своята подкрепа за успешно провеждане на председателството. В споразумението се заявява, че всички парламентарни политически партии  са обвързани с литовското председателство и се ангажират да осигурят стабилност за неговото успешно осъществяване.

От тези примери могат да бъдат извлечени важни поуки за отрицателното влияние на вътрешните политически ежби върху  успеха на ротационното председателство. Истина е, че всяка страна – членка се стреми да проведе възможно най-успешното председателство, но въпреки това резултатите са твърде различни. Вътрешната политическа ситуация оказва влияние върху председателството, като го прави по-ефективно или по-трудно за осъществяване.  Общият политически консенсус и обществената подкрепа при провеждане на председателство позволяват то да бъде приемано като обща задача и обща грижа. Това е особено важно за страните, които осъществяват за първи път председателството и  искат да докажат способността си да поемат отговорностите, произтичащи от членството в Европейския съюз.  Още повече, че обикновено очакванията за начина, по който тези страни ще осъществят председателството,   не са високи и предварително се смята, че те ще бъдат предпазливи и неопитни.  Поради това наистина е необходимо да се  положат големи усилия, за да се променят тези нагласи.

Парламентарно представените политически партии в България също биха могли да приемат провеждането на ротационното председателство като обща задача и обща грижа за постигане на положителни резултати и да докажат общата воля на политическата класа да действа в името на доброто представяне на България като държава, която може пълноценно да изпълнява отговорностите и задълженията, произтичащи от членството в ЕС. Това предполага политиците да познават добре естеството и ролята  на ротационното председателство, неговите функции,  взаимоотношенията с институциите на ЕС и ясно да разграничават  вътрешните проблеми от задачите на председателството.  Приемането (и изпълнението) на обща политическа декларация или споразумение за осигуряване на спокойна обстановка и стабилност в страната за провеждане на председателството през 2018г. би било разумен ход и доказателство, че партиите са загрижени за  повишаване репутацията на страната, а не само за собствените партийни  интереси.  Един от приоритетите на българското председателство е постигането на консенсус в Европейския съюз. Би било добре най-напред да постигнем необходимия консенсус в България.