Санкциите срещу Русия – върховенство на правото vs. интересите

6.02.20178

доц. Мирела Велева

 

Европа не може да очаква да се отнасят сериозно към нея, когато в кризи реагира като ято подгонени кокошки.

Г. Ферхойген

На 25 януари 2017г. Съдът на ЕС публикува отсъждане, с което легитимира санкциите на ЕС срещу Русия, обосновавайки ги с правни аргументи. Присъдата е по повод иск на компанията производител на противовъздушни комплекси „Бук“  – „Алмаз Антей“ – за размразяване на блокирани сметки и активи.  Макар, че решението на съда е по конкретен фирмен казус, изброените за него основания ясно препращат към по-глобално заключение. Санкциите срещу конкретната руска компания са легитимни, тъй като тя е проводник на осъдителната държавна политика на Русия.

Съдът мотивира решението си по следния начин – Алмаз Антей е руска държавна компания. Тя произвежда зенитни оръжия, включително ракети земя-въздух за руската армия. Руските власти снабдяват с тежко въоръжение сепаратистите в Източна Украйна, с което допринасят за дестабилизирането на Украйна. Тези оръжия са използвани от сепаратистите, включително за сваляне на самолети. Следователно като притежавана от държавата Алмаз Антей допринася за дестабилизирането на Украйна. Съдът намира, че Съветът на ЕС „не е действал непропорционално вземайки решение за замразяване на активите на обект, подкрепящ финансово или материално действията на руското правителство, които подкопават и заплашват териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна.“ Съдът потвърждава оценката на Съвета, че Алмаз Антей е руска държавна фирма, притежавана и контролирана от руската държава с много ограничена свобода на действие…“ Потвърждава и становището на Съвета, че Русия „снабдява с оръжия сепаратистите в Източна Украйна“. Следователно „произвеждайки оръжия и военно оборудване и снабдявайки с тях руската държава, която от своя страна предоставя оръжията на сепаратистите в Източна Украйна, Алмаз Антей материално подкрепя действия, които подкопават и заплашват териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна.“http://curia.europa.eu/jcms/upload/docs/application/pdf/2017-01/cp170006en.pdf.

Мотивите за решението на Съда на ЕС оставят малко място за съмнение, че те всъщност легитимират санкциите срещу Русия изобщо, а не само тези – насочени към една руска оръжейна компания.

На пръв поглед изглежда, че това решение илюстрира институционалната съгласуваност на ЕС в политиката спрямо Русия – решението на Съвета за удължаване на санкциите, подкрепата на ЕК на това решение, резолюцията на ЕП за противодейстие срещу руската пропаганда. При по-внимателно вглеждане, обаче, което в случая е буквално (през лупа) – картината изглежда по по-различен начин. В решението на Съда публикувано за пресата фигурира един текст с дребен шрифт, чийто ефект напомня на този от телевизионните реклами. Буквите са достатъчно дребни, за да бъдат лесно пропуснати, но в тях се крие обратно пропорционално на големината на шрифта послание. Текстът оказва, че „всяко действие за анулиране (на решението на Съда) изисква анулиране от страна на институциите на ЕС, което ще противоречи на законите на ЕС. Страните членки, европейските институции и отделни граждани могат при определени обстоятелства да предприемат действие за анулиране пред Съда и ако това действие е добре обосновано, съдебният акт ще бъде анулиран.“

Дребният текст променя хармоничната на пръв поглед картина, разкривайки някои сериозни бъдещи рискове пред ЕС. Първо, текстът напомня за възможността от раздалечаване на външнополитическите позиции на страните членки като съставни части на Съюза – традиционно разбягващи се като ято подгонени кокошки при кризисни ситуации. Публичните изявления на ключови политически фигури в държавите от ЕС потвърждават наличието на подобен риск. Дни преди публикуването на решението на Съда на ЕС, френският кандидат президент Ф. Фийон и бившият председател на ЕК Р. Проди призоваха за прекратяване на санкциите, определяйки ги като „безсмислени“. http://inews.bg/. Два дни след това унгарският външен министър П. Сиярто преповтори критичната унгарска позиция спрямо санкциите – също окачествявайки ги като „безсмислени“. http://www.blitz.bg/ На 29 януари и премиерът на Бавария и председател на Християн-социалния съюз (ХСС) Хорст Зеехофер – коалиционен партньор на Ангела Меркел – призова за сваляне на санкциите. http://bepnews.com/horst-seehofer-premahvane-na-sankciite-sreshtu-rusiq/. Макар да не разполага със солова роля в групата оспорваща санкциите срещу Русия – българският президент Р. Радев заяви ясна позиция за тяхното отменяне, добавяйки специфичен (мистериозен) български глас с аргумента, че Крим хем е украински хем не е – Крим е украински, на украинската карта, но де факто е руски. http://www.blitz.bg/goreshtite-novini/rumen-radev-pred-france24. Тази българска позиция едва ли звучи нелепо за немалко български уши, доколкото е аналогична с положението на българската държава в близкото минало, отразена брилянтно в – редактираната руска пословица Курица не птица, България не зад граница (курица не птица – баба не человек в оригинал). Същевременно, санкциите срещу Русия са активно подкрепени от трите балтийски членки на ЕС, Полша и Великобритания. В съвместно изявление от септември 2016 полският и британският външни министри заявяват, че санкциите трябва да бъдат поддържани, докато Русия не изпълни ангажиментите си по споразумението от Минск. http://bgr.news-front.info/2016/09/04/polsha-i-velikobritaniya-iskat-zapazvaneto-na-sanktsiite-sreshhu-rusiya/.

Освен традиционните разногласия между страните от ЕС по външнополитически въпроси, вторият и по-съществен риск, който решението на Съда на ЕС отваря пред ЕС възможността от разминаване между декларирани принципи на действие и реалните основания за политически решения. Всички изброени изявления за отменяне на санкциите срещу Русия са аргументирани не от промяна на руската политика спрямо Украйна в съответствие с международното право, а от накърняване на интереси – национални и/или европейски (в стилистиката на Ферхойген – реакцията е кокошкарска – на дребно). Според, Фийон, Проди, но и Радев – евентуално сближаване между САЩ и Русия при продължаващи европейски санкции срещу Москва – ще ерозира глобалната роля на ЕС. Нещо повече, моментът на евентуално американско колебание след поемането на президентския пост от Д. Тръмп трябва да се използва градивно от ЕС – „Дайте да изпреварим събитията и да изземем от САЩ привилегированата им роля спрямо Русия” (чрез отменяне на санкциите б.а.), призова Проди. Заедно с накърняването на геополитически интереси стоят и икономическите загуби, които за разлика от първите не са конюнктурно определени, а постоянна величина. Сиярту и Радев обръщат внимание на щетите, които санкциите носят на националните икономики, както и рисковете за енергийните доставки.

Базисна ценност на ЕС е тази за спазването на върховенството на правото. Налагането на санкции срещу държава нарушаваща международното право съответства на водещия наратив за Съюза – за неговите ценности и норми. Отменянето на тези санкции под влияние на аргументи отвъд правните – геополитически и/или икономически – би означавало неспазване на декларираните от самия Съюз принципи на действие. Такова лицемерно поведение вероятно би имало много по-разрушителен ефект с оглед неговото отложено във времето, но трайно ерозиращо действие – от икономическите или стратегически щети, понасяни към момента. Именно, и точно защото настоящият момент е илюстративен относно ролите в глобалната ферма (по Оруел) – ЕС би трябвало категорично да се придържа към спазване принципа за върховенство на правото като негов основополагащ интерес.