Трансформиращата сила на ирландската границата

д-р Борислав Мавров

6 октомври 2017 г.

 

На предстоящото заседание на Европейския съвет на 19 и 20 октомври 2017 г. 27-те страни-членки се очаква да потвърдят, че в преговорите с Обединеното кралство липсва „достатъчен напредък“ по трите най-важни проблемни области и, следователно, да вземат решение, че не би могло да се пристъпи към втората им фаза, а именно договарянето на бъдещите взаимоотношения между Лондон и Брюксел. Особено комплексен, многопластов и деликатен  въпрос в този контекст е този за сухопътната граница между Ирландия и Обединеното кралство. В този смисъл, това не са преговори просто за права на гражданите, за търговски взаимоотношения или за транспортни връзки, това са преговори за мира и недопускането пламъкът на Северноирландския конфликт от близкото минало да бъде възпламенен отново[i].

Когато преди 5 години Европейският съюз получи Нобеловата награда за мир, норвежкият Нобелов комитет заяви, че решението му се основава на стабилизиращата роля, изиграна от ЕС при превръщането на по-голямата част от Европа от континент на войната в континент на мира. Всъщност, едно от най-конкретните, осезаеми и безспорни постижения на ЕС по отношението на трансформиращата му сила да превръща войната в мир е Северна Ирландия и спирането на близо 30-годишните кръвопролития в тази част от Европа. Подписването на споразумението от Разпети петък[ii] би било немислимо без приноса на ЕС и членството в него на Обединеното кралство и Ирландия.  Но тук става въпрос не толкова за принос към подписването на конкретен документ и предшестващите го преговори, а за систематична и добре управлявана дългогодишна подкрепа за постепенното превръщане на екстремно твърдата и милитаризирана границата между Ирландия и Северна Ирландия във въображаема такава. Всъщност, това е процес, който не би могъл да бъде ограничен само в 25-годишния период, който започва с приемането на Обединеното кралство и Република Ирландия в ЕС и мира от 1998 г., а остава и отворен до днес.

Границата между Ирландия и Северна Ирландия е уникална по своя характер, а нейната история много динамична и често конфликтна. Тя не е само териториална граница, тя в много голяма степен е и идеологическа, и политическа граница. Често през годините променя своята форма и характер, като в рамките на 20 в. преминава през различни форми  – от „твърда“, към „екстремно твърда“, до  „безшевна“ и имагинерна. В годините след 1993 г пък тя има смесен характер –  „твърда“ по отношение на проверките за сигурност и „мека“  по отношение на митническите проверки. Установеният със споразумението от 1998 г. формат на граница всъщност не само очертава разделителната линия между юрисдикциите на Република Ирландия и Обединеното кралство, но и олицетворява историческите различия между британския и ирландския национализъм. Смекчаването на ефектите на разделенията по различните измерения на конфликта и по оста британци/протестанти/юнионисти – ирландци/католици/националисти започва с едновременното приемане на страните в ЕС и последвалата пълноценна и многоизмерна интеграция. Практиката и моделът на сътрудничество между правителствата във формат  ЕС  допринася за ефективното заздравяване на британо-ирландските взаимоотношения в полза на мира в Северна Ирландия. Статутът на Република Ирландия като равноправен член на ЕС е от огромно значение за осигуряваното на достатъчна легитимност за приноса, който има ирландската държава в мирния процес. Може би най-силното въздействие на ЕС следва да се потърси в директното и индиректното влияние върху икономическите, транспортните и културни връзки между местните общностите от двете страни на границата. Всъщност характерът на северноирландския конфликт изисква установяването на мирен процес, който може да сработи на най-различни нива, така че да бъдат задоволени интересите на общностите чрез устойчиво политическо, социално и икономическо сътрудничество. В този смисъл, не толкова самият ЕС и неговите органи, а уникалната комбинация от процеси, които той насърчава, отговоря в най-висока степен на предизвикателствата и особеностите на конфликта в Ирландия. Следователно най-добрият лек срещу процесите, които започват в Ирландия още в края на 19 в. (биха могли да се направят своеобразни паралели с част от конфликтите/национализмите, които наблюдаваме на  Балканите през 20 в.), е  качествената и пълноценна интеграция, която улеснява трансграничното партньорство на различни нива, вкл. и чрез ключови инструменти като програмата за мир в Северна Ирландия PEACE[iii].

Сега, когато на дневен ред стои с пълна сила въпросът за поредната трансформация на тази граница и, съответно, превръщането ѝ във външна граница на ЕС, водещ не трябва да бъде единствено разговорът за икономика и търговия, а и този за мира, последвал дълбокото разделение, за нагласите на общностите около границата и безспорното желание на мнозинството от гражданите и в двете части на Ирландия да бъдат неизменна част от ЕС. С излизането на Обединеното кралство от ЕС не бива да се забравя, че предстои и преработване на Споразумението от Разпети петък, изтриването в него на текстовете, които реферират към ЕС и неговото повторно преподписване от всички страни. Представената английска официална позиция по отношение на Северна Ирландия, макар че формално демонстрира загриженост за границата с Ирландия, подсказва, че Лондон може би ще се опита да играе една много опасна игра, а именно да използва като разменна монета мира в Северна Ирландия в преговорите за бъдещите търговски взаимоотношения Обединено кралство–ЕС. Брюксел пък, на свой ред, е оставил предлагането на решение относно границата почти изцяло в ръцете на британското правителство и не проявява особена про-активност и гъвкавост за постигането на напредък.

А Ирландия, повече от всеки друг път, се нуждае от подкрепата на останалите страни-членки, за да защити не само своите икономически интереси, но и своите граждани.  Въпросът за един милион евро-паунда е колко твърд би бил мирът в Северна Ирландия при твърда граница? И възможен ли е някакъв нов иновативен формат на граница – като дигитална, например? Добрата новина е, че историческата памет е все още свежа и от двете страни на масата на преговорите, а тя, в крайна сметка, следва да е най-добрият съветник. Особено във времена като днешните, когато национализмите могат лесно да бъда разпалени както отвътре, така и отвън от „доброжелателите“  на ЕС.

 

——-

[i] Докато пиша този текст си спомням как по време на специализацията ми в Националния университет на Ирландия  през 2004 г. пътувах до границата със Северна Ирландия. 5-6 години след Споразумението във въздуха витаеше все още напрежение. Усетих колко е крехко всичко и сега, особено след Brexit референдума, нещата са все още чупливи и се подценяват и от двете страни.

[ii] Споразумението от Разпети петък, известно също като Белфасткото споразумение (на ирландски: Comhaontú Bhéal Feirste), е сключено на 10 април 1998 г. Това е мирно споразумение, предназначено да регламентира бъдещето на Северна Ирландия. Подписано е от представители на правителствата на Република Ирландия, на Обединеното кралство и Северна Ирландия. Прието е от повечето политически партии в Северна Ирландия, включително от Шин Фейн и от по-малки партии.

[iii] От 1995 г. до 2013 г. досега по линия на PEACE в трансграничните региони около границата са инвестирани на проектен принцип 2 милиарда евро. За програмния период 2014-2020 са предвидени още 230 милиона.