Шестият сценарий и еврозоната

Доц. дпн Калоян Симеонов

20 септември 2017 г.

 

Ако искаш да построиш кораб, не започвай да караш хората да събират дъски, да разпределяш работата и да даваш заповеди. Вместо това ги научи да копнеят за огромното и безкрайно море.

Антоан дьо Сент-Екзюпери

 

В годишната си реч за състоянието на Съюза председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер призова да използваме хубавото време – растежа в европейската икономика и намаляването на безработицата, за да опънем платната и да отплаваме от пристанището. Пътуването в случая е и символ на реформите, които ЕС следва да извърши, за да може при следващата буря (икономическа, финансова, мигрантска или друга криза) да се окаже много по-подготвен.

Не са малко критиците на настоящия председател на Европейската комисия. Някои го определят като прекалено голям федералист, други обръщат внимание на това, че идеите му са нереалистични и не отговарят на интересите на държавите членки. Някои дори казват, че той е мечтател, който няма достатъчно представа за настроенията, страховете и противопоставянето в Европа. Но ако има нещо, заради което го харесвам е, че той е мечтател и мечтае за Европа.

На Европа и на ЕС им липсват именно такива мечтатели като Юнкер. В ЕС има прекалено много технократи, които виждат ограниченията и кръпките в платната. Затова си мисля, че ЕС точно в този момент има един добър капитан на кораба, който не се притеснява от огромното и безкрайното море, както и от това да назовава проблемите с истинските им имена, като тези за двойните стандарти в Европа, за разделението между Изток и Запад, за отношенията с Турция и т.н.

Този кратък анализ ще се фокусира, обаче, на един друг проблемен и дискусионен въпрос в ЕС, засегнат пряко в речта на Юнкер – на необходимостта от реформи и разширяване на еврозоната.

Когато Европейската комисия публикува в началото на март 2017 г. своята Бяла книга за бъдещето на Европа, на повечето анализатори им бе ясно, че едва ли ЕС ще продължи да се движи точно по някой от предложените за дискусии пет сценария в нея. Самата Бяла книга посочваше, че тези сценарии не са затворени и че е възможно ЕС да продължи да се развива на базата на комбинация от характеристиките на два или повече сценария. Въпросът е кой е този шести сценарий, на базата на който ЕС и зоната на единната европейска валута ще продължат да се развиват. В речта си за състоянието на Съюза Юнкер представи своят шести сценарий, като в областта на еврозоната той е не само детайлно представен, но и много по-амбициозен от настоящите позиции на редица държави членки на Съюза.

Най-силната теза на Юнкер по отношение на еврозоната е неговата защита на идеята, че еврото трябва да бъде валутата не само на определени държави членки на Съюза, но де факто единната валута на целия ЕС. Именно в тази си част Юнкер не оставя никакви съмнения за своите тези: „Ако ние искаме еврото по-скоро да обединява, а не да  разединява нашия континент,  тогава то следва да бъде повече от валутата на избрана група от страни. Еврото е било замислено като единната валута на целия Европейски съюз“. Юнкер припомня също, че за всички държави членки на ЕС, с изключение на две, е налице изискване да приемат единната валута. Разбира се, за това няма краен срок, като най-важното е страната извън еврозоната да бъде подготвена и да изпълнява съответните критерии.

Ако към горното прибавим и факта кои са тези две държави, за които няма изрично изискване за приемане на единната валута (т.е. съществува т.нар. „opt-out клауза“, съгласно която те имат дерогация от подобно задължение), то тогава картината става още по-ясна и изчистена. Едната е Дания, която на практика и сега е една от най-интегрираните държави с еврозоната, както от гледна точка на реална икономика, така и по отношение на своите финансови пазари. В допълнение, сега Дания е и единствената държава, която е член на Валутнокурсовия механизъм на ЕС (който неправилно се нарича „чакалня за еврозоната“) и то с граници на колебания на националната валута спрямо еврото от +/-2.25%, които са много по-тесни от максималните граници от +/-15%, които са разрешени от механизма. Другата държава е Обединеното кралство, понастоящем втората по големина икономика в ЕС. Обединеното кралство избра, обаче, възможността да се оттегли от ЕС, нещо което най-вероятно би следвало да се случи съвсем скоро – през март 2019 г. Значение има и обстоятелството, че след оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС, оставащите 8 държави членки (включително и Дания), които към момента не са членове на еврозоната, ще съставляват едва 15% от БВП на ЕС-27. Ако искаме да имаме наистина единна валута в ЕС, икономиките и финансовите пазари на тези 8 държави би следвало да се присъединят възможно най-скоро към еврозоната.

Възможно най-скоро не означава в следващите една-две години. Това няма да е правно, икономически и технологично реализуемо. Но съвсем реалистично е да се очаква, че и останалите настоящи държави членки на ЕС извън еврозоната биха могли да се подготвят за членство в нея преди началото на по-следващата многогодишна финансова рамка, която най-вероятно ще бъде за периода 2028-2034 г. А това има значение, особено ако постепенно се реализират плановете за бюджет на еврозоната и ако бъде приета идеята на Юнкер, че той не следва да е отделен бюджет, а една съществена бюджетна линия от общия бюджет на ЕС. И това е една от другите по-скоро революционни идеи в речта на Юнкер по отношение на еврозоната. Вярно е, че идеи за бюджет на еврозоната са в обръщение в публичното пространство от много години. Но повечето политици и анализатори досега са си представяли отделен бюджет, който да е само за страните от еврозоната и да е подчинен на различни правила и механизми, а дори и на различни собствени приходи от тези, които се прилагат от години за бюджета на Съюза.

На фона на тези основни идеи в речта на Юнкер, не е учудващ призива в нея за необходимостта всички държави членки на ЕС да се присъединят в най-скоро време и към банковия съюз. Основен елемент на банковия съюз е Единният надзорен механизъм, съгласно който Европейската централна банка има водещата роля по надзора на банките в рамките на този съюз. Участието в банковия съюз е задължително за държавите членки от еврозоната, но за държавите извън нея това е само възможност, до която все още не е прибягнала нито една от страните, които все още не са приели еврото. Причините за това са много, но в същото време е любопитно, че именно държавата с “opt-out клауза“ за присъединяване към еврозоната – Дания, е тази, която е направила и най-задълбочени анализи за възможността да се присъедини към банковия съюз преди евентуално да приеме еврото.

Призивът на Юнкер всички държави членки на ЕС да се присъединят към банковия съюз е съвсем логичен и той дава един от основните аргументи за него – банките в ЕС следва да оперират не само съгласно единни и хармонизирани правила, но те следва да бъдат обект и на един и същи надзор в целия ЕС. Случилото се в България с кризата в Корпоративна търговска банка през 2014 г. е само едно от многото потвърждения за достоверността на една подобна теза. Да не забравяме, че банковият съюз в ЕС бе създаден именно с тази цел, опериращите в целия вътрешен пазар на ЕС банки да бъдат предмет на единен надзор. Поради съпротивата на Обединеното кралство да бъде част от този банков съюз, той бе замислен като задължителен за държавите от еврозоната, с опцията и държави извън нея да могат да станат част от него. Днес в ЕС все по-малко са аргументите за продължаващо разделение между държавите, които са и или не предмет на подобен общ и единен надзор от страна на Европейската централна банка. Това прави още по-малко състоятелно твърдението за необходимост от продължаване на разделението между държавите членки на ЕС на такива, които са приели или не единната европейска валута.

Една от малкото теми в областта на финансите, където Юнкер не включва нови идеи, това е нуждата в сферата на банките да има баланс между мерките, които са свързани с намаляването на рисковете в банковия сектор и тези, които имат за задача по-задълбочено бъдещо споделяне на тези рискове в рамките на банковия съюз. Бъдещо засилване на споделянето на рисковете в банковия сектор в ЕС се планира да се осъществи с приемането на предложението на Европейската комисия за създаване на Единна схема за гарантиране на влоговете в банките. Подобна единна гаранция в целия банков съюз е съвсем логична, но държави като Германия не са готови тя да бъде предоставена, ако преди това не бъдат намалени в достатъчна степен рисковете в банковия сектор, които все още остават на сравнително високо ниво.

Ако има нещо наистина изненадващо в шестия сценарий на Юнкер, свързано с еврозоната, което досега не е обсъждано официално от представител на институция на ЕС на такова високо ниво, то е неговото предложение за предприсъединителен инструмент за подготовката за членство в еврозоната. Досега подобни предприсъединителни инструменти ЕС прилагаше единствено за страните кандидатки за членство в Съюза. Юнкер предлага предприсъединителният инструмент за еврозоната да подпомага държавите членки на ЕС, които се стремят да приемат еврото, като предоставя техническа, но също така и финансова помощ за подобни държави.

До голяма степен останалите идеи за създаването на Европейски валутен фонд, който да поеме и да разшири функциите на настоящия Европейски стабилизационен механизъм; за създаването на позицията на министър на икономиката и финансите, която да бъде поета от заместник-председател на ЕК и която да съвместява председателството на Еврогрупата; за необходимостта този министър да се отчита пред Европейския парламент и други, са вече до една или друга степен обсъждани в публичното пространство в Европа. Но с речта на Юнкер те отново се извеждат на преден план като възможни бъдещи мерки в тази област.

Жан-Клод Юнкер в своята реч за състоянието на Съюза се противопоставя не само на идеята за самостоятелен бюджет за еврозоната, но и на идеята за самостоятелен парламент за нея. Неговата теза е, че парламентът за еврото е Европейския парламент, както и че не е необходимо да се изграждат паралелни структури.

Или казано накратко, председателят на Европейската комисия защити по отношение на еврозоната необходимостта от единно евро за целия ЕС, което да се базира на настоящите, но реформирани бюджет и институции на Съюза. Предложените идеи за развитие на еврозоната дори надминаха заложеното в петия сценарий от Бялата книга – „правим много повече заедно“. По този начин Юнкер до голяма степен се разграничи от идеята за Европа на две скорости. Две скорости, за които разделителната линия към днешна дата съвсем естествено изглежда единната европейска валута. Но едно от нещата, в които Юнкер е напълно прав е, че еврото по-скоро трябва да ни обединява, а не да ни разделя.

Шестият сценарий на Юнкер за еврозоната се доближава в значителна степен до желаният и от мен сценарий за развитието на еврозоната и участието на България в нея. В допълнение, приемането на единната валута е не само финансов и паричен въпрос, но също така и политически избор за страна ни.

В медиите в България има много критики по отношение членството на страната в еврозоната. Едната е, че България не е готова да се присъедини към еврозоната, защото още не отговаря на всички критерии и изисквания.  В същото време, понастоящем страната ни изпълнява по-добре някои от критериите за приемане на еврото, като тези за държавен дълг и бюджетен дефицит, дори от настоящите държави членки на еврозоната.

Втора и може би най-важна критика е, че страната ни икономически не е готова да се присъедини към еврозоната, включително заради по-ниския стандарт на живот и икономическо развитие. А нима страната ни бе напълно готова да се присъедини към ЕС преди малко повече от десет години? Някои анализатори споделят, че затова и нашето членство в ЕС не е достатъчно ефективно, защото не сме си написали добре домашното още преди да станем членове на Съюза. Но възниква и въпроса, можеш ли да се научиш на плуваш в морето, ако го наблюдаваш само от брега и правиш единствено сухи тренировки.

Трета критика за възможността България скоро да стане член на еврозоната, която бе допълнително защитена след речта на Юнкер, бе тази, че присъединяването към еврозоната не зависи от Комисията, а от становището на държавите членки от тази зона, както и от водещото мнение на самата Европейска централна банка. Високопоставени правителствени ръководители от страни като Германия и Австрия побързаха да се противопоставят на бързо разширяване на еврозоната още в деня на произнасянето на речта на председателя на Европейската комисия.

Вярно е, че приемането на еврото от България зависи до голяма степен от държавите членки на еврозоната. Вярно е, че то не може да се осъществи без за това да даде зелена светлина и Европейската централна банка. Вярно е също и че България има да извърви дълъг път, за да се подготви в достатъчна степен за единната европейска валута.

Но е също така вярно и че страната ни вече двайсет години поддържа стабилно паричен съвет с фиксиран курс на лева към еврото (първоначално към германската марка). Както и е вярно, че фискалната дисциплина и макроикономическата стабилност са на нива, към които някои от настоящите държави от еврозоната могат само да се стремят да се доближат.

Най-трудно би било за страната ни да изпълни не номиналните и правни критерии за присъединяване към еврозоната, а да постигне реална и социална конвергентност с тази зона. Но именно стремежа за постигане на подобна конвергентност и реформите, които следва да се осъществят затова, са пътят който е необходимо да бъде следван от България, със или без политическата задача за приемане на единната европейска валута.

Председателят на Европейската комисия няма решаваща роля за присъединяването на България и други страни към еврозоната. Но той направи нещо много важно – пусна духа от бутилката. И сега вече темата за това кога и как България и други държави да приемат единната валута вече не е само национален, а европейски въпрос.

Поставянето на един въпрос в политическия дневен ред не означава, че той може и ще бъде лесно решен. За неговото решаване няма да помогнат мечтите и желанието да разпънем платната. А ще е необходимо и много прагматизъм и осъществяването на точно определени реформи.

Вярвам, че България трябва да се присъедини към банковия съюз и да приеме еврото възможно най-скоро. Не само защото попътният вятър може един ден да утихне. А защото това пътуване наистина си заслужава.