Ще изсвири ли европейският оркестър „Мечтание“ от Жан-Клод Юнкер?
16 септември,
Проф. Ингрид Шикова
Всеки председател на Европейската комисия се стреми да остане в историята на европейската интеграция. Някои остават с осъществяването на мащабни проекти като изграждането на единния пазар и на икономическия и паричен съюз, други се записват в аналите като единствената Комисия, подала оставка, трети вероятно рядко ще бъдат споменавани от историците, защото лидерството им е било вяло и безлично. Жан-Клод Юнкер със сигурност ще остане в историята с това, че по време на неговото ръководство на Европейската комисия, Европейският съюз ще загуби един свой важен член и за първи път ще се „стесни“. Но едва ли това би го удовлетворило и вероятно би предпочел да бъде запомнен като председателя, който очерта бъдещия път на европейското обединение. Това е стремежът, който става ясен от годишната му реч пред Европейския парламент за състоянието на Съюза.[1] В свое интервю пред електронното издание „Политико“ Жан-Клод Юнкер споделя, че не е интеграционен фанатик, но е за задълбочаване на Съюза, като веднага прави уговорката, че това трябва да става с най-пълното зачитане на оправданите национални интереси на държавите-членки. Именно в този дух прозвуча и неговата реч за състоянието на Съюза – повече интеграция, но без да се отблъскват страните, които не са толкова ентусиазирани.
Критиките, които понесе за предишните си речи, бяха толкова остри, че го нарекоха „капитан на потъващ кораб“. Речта през 2015 година „Време за честност, единство и солидарност“ може да бъде характеризирана с една дума и тя е „бежанци“. Другите основни теми бяха Гърция и спасителната програма, международните конфликти – специално внимание беше отделено на Украйна, Либия, ИДИЛ. Речта на Юнкер през 2016г. „Към по-добра Европа – Европа, която закриля, предоставя възможности и защитава“ беше произнесена в шокова обстановка след резултата от референдума във Великобритания и беше насочена не толкова към евродепутатите, колко към предстоящата среща на върха на държавните и правителствени ръководители в Братислава – формат на Европейски съвет без Великобритания. Нейните основни послания бяха свързани с „екзистенциалната“ криза на ЕС, популизма, поемането на отговорност от националните лидери, които бяха призовани да отидат в Братислава подготвени с поне три причини, поради които ни е нужен Европейският съюз. Към това можем да добавим тревогата от предстоящите в онзи момент резултати от изборите в Холандия и особено във Франция, страха от домино ефект от Брекзит, но и използването на 60-та годишнина от подписването на Римските договори за укрепване на единството и реформиране на Съюза.
Сега, обаче, ситуацията в самия Европейски съюз е по-различна. Дори най-големите скептици признават, че корабът е в по-добро състояние – икономиката, макар и бавно, отбелязва растеж, безработицата в повечето страни намалява, гласът на популизма е заглушен от изборните резултати във Франция и Холандия, първоначалният шок от референдума в Обединеното кралство е преодолян и преговорите (поне за сега) са под контрол, общественото мнение е по-благоприятно. Разбира се, има много проблеми и противоречия, които очакват разрешаване – заздравяване на еврозоната, имиграционната политика, борбата с тероризма, защита на границите, общата отбрана и т.н.
В речта си от 2015 г. той изтъкна, че „Няма попътен вятър за този, който пътува безцелно — трябва да знаем накъде сме тръгнали“. Но сега попътен вятър има и не е случайно поетичното заглавие на тазгодишната реч на председателя на Европейската комисия “Sailing with the wind” – Да плаваме с попътен вятър“. Неговото звучене е много по-различно от това на миналогодишната му реч, която би могла да бъде наречена „Gone with the wind”- „Отнесени от вихъра“.
Жан-Клод Юнкер често подчертава две важни особености на Комисията, която оглави, наричайки я „политическа Комисия“ и „Комисия на последния шанс за Европа“. Управлението ѝ през неговия мандат, обаче, се оказа сложна задача. Тя се озова между чука и наковалнята – от една страна са очакванията на гражданите Европейският съюз да се справи със съществуващите проблеми и да вземе необходимите решения в трудните ситуации, а от друга – все по-голям стремеж (макар и все още завоалиран) на държавите-членки за превръщане на Комисията в секретариат и за ограничаване на нейната роля като наднационална институция. Да се ръководи Комисията в такава атмосфера са необходими акробатически умения за лавиране и баланс. Именно това се опитва да направи Юнкер – да намери „здравословния“ баланс за „шестия сценарий“ за бъдещето на ЕС, обобщавайки резултатите от общоевропейския дебат по петте сценария, предложени в началото на годината.
Това е най-важната реч на Юнкер, тъй като 2018г. е последната пълна година от неговия мандат, а вероятно и от неговата дългогодишна политическа кариера. Следващото представяне на състоянието на Съюза през септември 2018г. ще бъде по-скоро отчетно, отколкото програмно, тъй като през пролетта на 2019г. предстоят избори за Европейски парламент и нова Комисия. Вероятно точно затова Юнкер реши да изложи своите собствени виждания за бъдещето на европейския проект. Това наистина е неговият последен шанс да затвори все още „кървящата рана“ от напускането на Обединеното кралство като посочи пътя за бъдещия реформиран Европейския съюз. Въпреки че сондира мнението на редица правителствени ръководители, на неправителствени организации, на национални парламенти и на членовете на Европейската комисия, Юнкер твърди, че е изкушен да представи своите собствени виждания и дори нарича речта си „личен манифест“, рискувайки отново да понесе критики.
Ако трябва с една дума да бъде определена тазгодишната реч на Юнкер – тя е баланс. Той не се цели нито твърде високо, нито твърде ниско. Прекалено амбициозни предложения биха останали само на хартия, поради предпазливостта на някои държави-членки, пълната липса на амбиция пък би била още по-неблагоприятна за оценката на мандата на Комисията Юнкер. Къде в същност е балансът, който предлага Юнкер? От една страна, активизиране на вземането на общи решения в сфери, в които наистина е необходима и желана по-задълбочена интеграция, а от друга страна съхраняване на националния суверенитет в области, които държавите-членки са прави да настояват да го запазят. Юнкер се опитва да използва благоприятния момент и попътния вятър за осъществяване на ход „пълен напред“, но едновременно с това е наясно, че по пътя са и опасните подводни скали на националните интереси. Особено опасно е разделението Изток-Запад или между „стари“ и вече не толкова „нови“ държави-членки. В свое интервю Юнкер казва, че винаги, преди да направи предложение, преценява дали то би предизвикало противоречия между западните и източните държави-членки.
Наистина в своята реч Юнкер направи реверанси и се опита да се хареса на всички – на Европейския парламент, на държавите-членки – на тези от тях, които очакват членство в Шенгенското пространство и в еврозоната; на тези, които недоволстват от двойните стандарти за храните; на Италия, която „спасява честта на Европа“; на Франция, чрез подкрепата на редица предложения на френския президент; на Германия, произнасяйки най-важната част от речта на немски език; на гражданското общество; на страните от Западните Балкани; на бизнеса…. и така изброяванията биха могли да продължат много дълго, защото и речта на Юнкер засегна, макар и вкратце, много сфери – от търговията, вътрешния пазар, индустриалната политика и еврозоната до европейския социален стълб, отбраната и невъзможното членство на Турция. Точно поради това е трудно да се направи аналитичен коментар на цялата реч. Тепърва предстои „разнищването“ на предложенията, които бяха представени в „шестия сценарий“.
Това, което не може да се отрече, е че в речта има позиции – „не“ на нови договори, на отделен Парламент за еврозоната, на разделянето на първокласни и второкласни граждани, на елитните клубове за избрани държави; „да“ на достъпа до еврозоната и Шенгенското пространство на страните, изпълнили критериите, на европейски социален стълб, на повече прозрачност при търговските преговори. Ясно прозвуча и позицията на Юнкер, която може да бъде обобщена като „Една скорост, една валута, един президент“.
Има и идеи – някои от тях са нови, други – позабравени стари. Например, идеята за обединяване на длъжностите на Председателя на Европейската комисия и на Председателя на Европейския съвет беше лансирана от Жан-Люк Деан по време на Конвента за Конституция на Европа. По-новаторска е идеята за бързо вземане на решения в областта на външната политика с квалифицирано мнозинство. Положително е, че е направен опит „шестият сценарий“ да почива на основните европейски ценности – свобода, равенство и върховенство на правото – малко позабравени от някои държави в ЕС. В речта има музика както за ушите на федералистите, така и за суверенистите, както за поетично настроените, така и за прагматиците. Може би тя спечели и с това, че наистина прозвуча твърде „искрено и лично“ с изявления за трудна, но вечна любов към Европа, за дълъг и нелек политически път. (Вероятно поради поуките от междуправителствените конференции за договорите от Маастрихт, Амстердам, Ница и Лисабон, в които е участвал, Юнкер е категорично против започване на преговори за нов договор.) Излагайки своето виждане за бъдещето на Европейския съюз, Юнкер композира своето лично произведение – „Мечтание“ от Жан-Клод Юнкер. Друг може да го нарече „Напразни усилия на любовта“, защото в същност е всеобщо известно, че решенията по тези предложения ще се вземат от националните правителства.
И тук възниква най-същественият въпрос – ще изсвири ли европейският оркестър „Мечтание“ от Жан-Клод Юнкер? Без волята и съгласието на държавите-членки, ще останат само партитурите. Първите реакции на речта на Юнкер в залата на Европейския парламент бяха положителни, тя често беше прекъсвана от ръкопляскания. Коментарите, пристигащи от националните столици, обаче, не са така възторжени, а някои дори са повече от хладни. Холандският министър председател Марк Руте нарече Юнкер „романтик“ и отхвърли голяма част от основните му идеи. Австрийският канцлер Кристиан Керн не приема разширяването на Шенгенското пространство и еврозоната преди да се решат въпросите за данъчните измами, командированите работници и нарушаването на изискванията за ограничаване на държавните дългове. Датският министър председател Ларс Расмусен се съсредоточи върху предложението за „един капитан, който да води кораба“ и призова да не се смесват ролите и компетенциите на Европейската комисия и на Европейския съвет. Неговото мнение се споделя и от други европейски ръководители, чиито стремеж е да се противопоставят на лидерската роля на Европейската комисия именно чрез фигурата на председателя на Европейския съвет.
Въпреки това, положителни отзиви за идеите на Юнкер не липсват. Германският министър финансите Волфганг Шойбле сподели, че разширяването на еврозоната съвпада с визията на Германия, но не пропусна да подчертае, че това трябва да става, когато критериите за присъединяване са изпълнени. От френското президентство също дойдоха положителни отзиви за „амбициозни предложения“, съответстващи на френските идеи, особено за контрола над чуждестранните инвестиции в стратегически сектори на европейската икономика и за провеждането на граждански конвенти за бъдещето на ЕС. Най-много положителни първи реакции за речта на Юнкер дойдоха от страните от Централна и Източна Европа. Словенският министър председател хареса подчертаването на необходимостта от спазване на върховенството на закона в ЕС. А чешкият премиер остана много доволен от отхвърлянето на двойния стандарт за храните, като изтъкна, че за това основна заслуга имат Чехия и Словакия, и похвали Юнкер за сближаването на Изтока и Запада. Словашкият държавен секретар по европейските въпроси подчерта, че Словакия ще подкрепи инициативите за напредък на европейския проект и за запазване на европейското единство. Единствено унгарският министър на външните работи нарече подхода на Юнкер „улица без изход“, но пък подкрепи общата отбрана. Най-възторжена е реакцията от Румъния – както за призива на Юнкер за приемане на България и Румъния в Шенгенското пространство, така и за предложението му за организиране на среща на върха в Сибиу на 30 март 2019г. за бъдещия Европейски съюз (вече без Обединеното кралство). Българският министър председател изрази мнението си в Туитър чрез думите на Юнкер „Крайно време е България и Румъния да бъдат приети в Шенген“.
Този кратък преглед на първите реакции на речта за състоянието на Съюза на Жан-Клод Юнкер дава съвсем бегла представа за предстоящите дискусии и за това, че не е лесно направените предложения да се превърнат в реалност. Някои от тях със сигурност няма да се случат, други ще бъдат променени, трети може би ще видят бял свят, но в по-далечно бъдеще. Само след броени дни (26-ти септември т.г.) се очаква и френската пътна карта за Европейския съюз, която обеща Еманюел Макрон (която може би ще стане немско-френска, ако моторът заработи веднага след изборите.) Това неминуемо ще даде отражение върху идеите за бъдещето на европейския проект. И въпреки всички условности, положителното е, че речта на Юнкер предизвика интерес и реакции, а след тях идва и размисълът. Защото всяко от предложенията трябва да бъде грижливо анализирано, да бъде помислено за практическото му осъществяване и за последиците за всяка една страна от Европейския съюз. В края на своята реч Юнкер спомена, че се е учил от Жак Делор. Ако наистина е научил неговите уроци, трябва да направи следващата стъпка – неуморно да работи с националните лидери, да обяснява и да ги убеждава. Така правеше Жак Делор, когото наричаха непоправим мечтател, но и разумен прагматик. Точно затова самата Маргарет Тачър го призна в своите мемоари за голям актьор на европейската сцена.
[1]В съответствие с член 295 от Договора за функциониране на ЕС и със сключеното междуинституционално рамково споразумение между Европейския парламент и Европейската комисия (от 20.10.2010г.)[1], всяка година през първата сесия на Европейския парламент се провежда дебат за състоянието на Съюза. Председателят на Европейската комисия произнася реч, в която прави оценка на текущото състояние на ЕС, очертава приоритетите за следващите години и представя писмен документ, съдържащ основните елементи на подготовката на Работната програма на Комисията за следващата година. Първата реч за състоянието на Съюза е изнесена от председателя Романо Проди на 7 септември 2010 е концентрирана основно върху икономическото положение и безработицата.