Ще успее ли усмивката на Макрон да реши спора за командированите работници?

21 август 2017 г.

проф. Ингрид Шикова

 

Ваканционният август е все още в разгара си, но френският президент Еманюел Макрон предвижда важни разговори в Австрия, Румъния и България. Вероятно той иска да демонстрира активизиране на отношенията на Франция със страните от Централна и Източна Европа и да обсъди  своите идеи за бъдещето на Европейския съюз. Не трябва да се пропуска и фактът, че и трите държави са бъдещи ротационни председатели на Съвета на Европейския съюз през следващите две години, които са решаващи за посоката на развитие на европейската интеграция.

Има обаче още един въпрос, който неминуемо ще бъде обсъждан по време на посещението на френския президент –  въпросът за директивата за командированите работници. Въпреки, че той изглежда по-маловажен и дори незначителен в сравнение с глобалните теми за бъдещето на Европа, неговото разискване е особено важно за Макрон и е силно свързано с предизборните му обещания за „Европа, която защитава“. И не само това – споровете, свързани с тази тема са ярко доказателство за трудностите, предизвикани от хетерогенността на Европейския съюз – или казано по-просто от наличието на бедни и богати държави с твърде различаващ се жизнен стандарт.

Фактите

Свободата на предоставяне на услуги във всички държави-членки на ЕС, е една  от четирите свободи на движение  в единния пазар. Фирмите могат да предоставят услуги в друга държава членка, без да е необходимо да се установяват в нея. Командированите работници се изпращат временно в друга държава-членка, за да предоставят дадена услуга, като запазват своите трудови правоотношения с изпращащия работодател. Те запазват и статута си на членове на социално осигурителната система на държавата, от която са изпратени. Правилата относно командироването на работници са установени от приетата още през 1996г.  директива 96/71/ЕО. В съответствие с тази директива командированите работници имат определени права в приемащата държава, отнасящи се до минимални ставки на възнаграждение, максимална продължителност на периодите на труд и минимална продължителност на периодите на почивка, минимален платен годишен отпуск, условия на наемане на работници чрез агенции за временна заетост, здраве, безопасност и хигиена на работното място, равно третиране на мъжете и жените. През 2014 г. беше приета още една директива (2014/67/ЕС т. нар. „Директива за осигуряване на изпълнението“), чиято цел е да засили практическото прилагане на правилата за командироване на работници, да предотврати измамите, заобикалянето на правилата и да насърчи обмена на информация между държавите-членки.

В своите политически насоки Европейската комисия пое ангажимент да направи преглед на директивата от 1996 г., за да гарантира, че социалният дъмпинг няма място в Европейския съюз. На  8 март 2016г. Европейската комисия предложи да бъде преразгледана директивата за командированите работници от 1996г. Тя обосновава своето предложение с необходимостта от предотвратяване на нелоялните практики, с промените в икономическото положение и в пазара на труда в Европейския съюз. Бяха предложени промени, свързани основно със ставките на възнаграждение, както и ограничаване на периода на командироване до две години.

Според Европейската комисия се наблюдават различия в заплащането на командированите и местните работници, особено в държави-членки със сравнително високи заплати (в някои сектори командированите работници получават до 50 % по-малко от местните работници). Факт е, че с разширяването на Европейския съюз разликите в заплащането на труда силно нараснаха.  По данни на Евростат, един работен час се заплаща средно с 40 евро в Дания, с 39 евро в Белгия, с 8,40 евро в Полша, с 4,60 евро в Румъния и с 3,80 евро в България.

Значителните разлики в заплащането създадоха стимули за фирмите да използват командироването като начин да се възползват от тези разлики. По данни на ЕС, между 2010 и 2014 г. броят на командированите работници в ЕС се е увеличил с близо 45 %. През 2014 г. в ЕС са организирани 1,9 млн. командировки — за сравнение, през 2010 г. техният брой е бил 1,3 млн,. а през 2013 г. — 1,7 млн. Средната продължителност на командировките е 4 месеца.

Като цяло, командированите работници представляват едва 0,7 % от общия брой на заетите в ЕС. Техният процент обаче е висок в определени сектори и държави членки. В сектора на строителството са извършени 43,7 % от общия брой командировки, въпреки че командироването е широко разпространено и в производствения сектор (21,8 %), в услугите в сферата на образованието, здравеопазването и социалната дейност (13,5 %) и бизнес услугите (10,3 %). Германия, Франция и Белгия приемат около 50 % от всички командировани работници.

 

 

Франция и командированите работници

Според последните налични статистически данни, през 2015г. във Франция са декларирани 285 000 командировани работници, които идват основно от 4 държави – от Полша – 48 800 души, от Португалия – 44 400 души, от Испания – 35200 души и от Румъния – 30600 души. Показателно за отношението на Франция към чуждестранните работници е въвеждането от редица местни власти в страната на „клаузата Молиер“, според която работниците на  строителните площадки трябва да говорят френски език или да имат на разположение преводач. Тази клауза беше  предложена за първи път от заместник кмета на Ангулем през май 2016г. Оттогава тя беше приета от няколко френски департамента. Тази клауза, според нейните поддръжници, се въвежда за борба с конкуренцията от чуждестранните фирми, считана за нелоялна, както и за сигурността на работниците, които трябва да разбират инструкциите за безопасност.  Правителството, обаче, обяви клаузата „Молиер“ за незаконна и противоречаща на европейското законодателство.

Ето какво заяви Еманюел Макрон по време на своята предизборна кампания:  „Командированият работник трябва да работи по френските условия. Не бива да има командирован работник, който да  получава по-малко от минималната работна заплата на Франция (т.нар. smic)“. Неговото становище е, че предложението на Европейската комисия трябва да бъде втвърдено – например, да се ограничи срокът за командироване на 1 година (вместо 2 години, както предвижда предложението на Европейската комисия) и да се предвидят по-строги мерки за предотвратяване на измами.

Факт е, че през юни т.г. Макрон отхвърли компромисния текст на директивата, предложен от малтийското председателство на Съвета, определяйки го като твърде мек. В свое интервю той каза, че системата за командированите работници не работи правилно и че води да смешни ситуации, изтъквайки невъзможността да обясни на французите, че строителният сектор наема поляци, защото им плаща по-малко.  Това изказване на Макрон предизвика реакции особено в Полша – полската министър председателка Беата Шидло обвини Макрон в „антипатия“ към страните от Централна и Източна Европа.

Упрекът, че за командированите работници се плащат много по-ниски осигуровки в техните страни и по този начин се осъществява нелоялна конкуренция не е особено убедителен. Според статистическите данни 83% от командированите във Франция са работници, които получават минималната работна заплата. Във Франция социалните осигуровки върху минималната работна заплата също са много ниски. Правени са конкретни изчисления (по искане на депутатката Валери Рабо), според които командированият работник струва по-скъпо от френския, защото трябва да се финансира транспорт и жилище. Силно преувеличено звучи и твърдението, че командированите работници отнемат работата на французите – във Франция средният период на работа на командированите работници е 47 дни. Едва ли командированите работници, които представляват по-малко от 1% от активното население във Франция са „виновни“ за безработицата в страната. Не трябва да се пропуска и фактът, че те помагат за преодоляване на липсата на достатъчно работна ръка в сектори като строителството, сезонната селскостопанска работа, предоставянето на услуги, свързани с грижи за деца и възрастни хора. Ако командированите работници са причината за безработицата във Франция, защо Германия, която приема най-много командировани работници има най-ниското равнище на безработица? Не трябва да се забравя също, че Франция освен, че приема командировани работници, е на трето място по изпращане на командировани работници в страните от ЕС след Германия и Полша.  Не би било честно, обаче, да не се посочат и справедливите критики. На първо място, това са измамите, осъществявани от „фирми – пощенски кутии“, които действат в страните от Централна и Източна Европа с единствена цел да командироват работници.  Те не спазват изискванията на директивата за командированите работници  – например, за работно време, за осигуряване на подходящи жилищни условия и т.н. Често пъти командированите работници получават минималната работна заплата за дейности, които би трябвало да бъдат по-високо заплатени.

Недоволството на държавите-членки от Централна и Източна Европа

На предложението на Европейската комисия за промяна на директивата за командированите работници се противопоставиха парламентите на 11 държави членки – България, Дания, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Чешката република и Хърватия. Според тези парламенти, предложеният текст нарушава принципа на субсидиарност и създава усещането, че определянето на възнаграждението няма да бъде в националните компетенции на отделните държави. (Именно поради този аргумент към 10-те страни от Централна и Източна Европа се присъедини и Дания). Европейската комисия не се съобрази с мотивираните становища на 11-те парламента и не промени предложението, представено на 8 март 2016г. Словашкото председателство не успя (а и като че ли нямаше желание) да придвижи законодателния процес по предложението и то остана в наследство на малтийското председателство. Малта положи усилия да намери компромис и имаше намерение и очакване промените да бъдат одобрени до края на нейното председателство. Това обаче не се случи, тъй като Макрон не прие компромисния текст. Макрон заяви, че преговорите за предложението „ще се забавят, за да бъде направена истинска реформа“ на правилата за командированите работници, с цел  да се осигури наистина временното естество на работата. Междувременно Европейската комисия направи още едно противоречиво предложение, отнасящо се до условията на работа и заплащане на шофьорите на камиони, което още повече нагнети политическите напрежения между държавите-членки. Така  директивата за командированите работници се превърна в „един от ключовите файлове за естонското председателство“ (по думите на говорителката на естонското председателство Аники Ламп).

Страните от Централна и Източна Европа виждат в предложенията на Макрон протекционизъм и нарушаване на принципите на свободно движение на работна сила и на услуги.  В своето мотивирано становище, българското Народно събрание дипломатично приветства желанието на Европейската комисия  да бъде въведено равно заплащане за извършването на един и същи труд на едно и също място, изразявайки същевременно убеждението, че това не може да бъде постигнато по административен път, а следва да почива на икономическа логика. Беше изказано и опасение, че стремежът да се изравни заплащането между командированите и местните работници ще премахне съществуващи конкурентни предимства между различните доставчици на услуги в Европейския съюз и ще доведе до ограничаване на достъпа до единния пазар за стопанските субекти от по-слабо развитите икономики в рамките на Европейския съюз.

Всъщност, Макрон се опитва да убеди противопоставящите се държави, че не цели протекционизъм, а само премахване на нарушенията и злоупотребите. Ще постигне ли това е въпрос, на който все още е трудно да се отговори. През октомври т.г. ще се проведе среща на министрите на труда на държавите-членки на Европейския съюз, които ще се опитат да достигнат до общо решение. Ако това не се случи по време на естонското председателство, „горещият картоф“ за командированите работници  ще премине в български ръце.