Публикации

“Ротационното председателство на Съвета на ЕС – от Емпирични факти към Експертна оценка”

Неуспешно ротационно председателство на Съвета на Европейския съюз няма - тази широко разпространена сред академични и политически експерти по европейски въпроси шеговита максима съдържа потенциал да обезкуражи всеки опит за оценка на председателството. [...]

Сборник от конференция: „(Не)възможният Европейски съюз – време на решения за общото бъдеще“

Публикуван е сборникът от шестата докторантска конференция в областта на политически науки в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, проведена на 20-21 ноември 2021г. [...]

Осма международна научна конференция „ Към повече Европа – амбиции и реалности“

На 14 и 15 октомври 2021 г. катедра Европеистика проведе своята Осма международна научна конференция, на тема „ Към повече Европа – амбиции и реалности“. [...]

„Европа – зелена, дигитална, глабална“

На 1 юни 2021г. в Аулата на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ се проведе годишната студентска научна конференция на тема „Европа – зелена, дигитална, глобална“ на випуск „Леонардо да Винчи“, специалност Европеистика. [...]

„Стратегическа автономия – новият проект на Европейския съюз“

В  списание „Дипломация“ – брой 25/2021г. е публикувана статията на проф. Ингрид Шикова „Стратегическа автономия – новият проект на Европейския съюз“. Статията е посветена на концепцията за стратегическа икономическа автономия, която се превръща във все по-голяма необходимост за ЕС вследствие на поуките от кризата, причинена от Ковид-19. [...]

Медийно отразяване

Симулационна игра на студентите от специалност „Европеистика“ – випуск „У.Шекспир“

На 5 декември 2017г. от 9.30 в Дома на Европа се проведе симулационна игра на студентите от специалност „Европеистика“ – випуск „У.Шекспир“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Студентите обсъдиха предложението на Европейската комисия  за реформа на европейската система за предоставяне на убежище и се опитаха да сближат позициите на държавите-членки на ЕС  по Дъблинския регламент, да постигнат компромис и да вземат общо решение. Симулационната игра се проведе в рамките на проект по програма „Еразъм +“ – Жан Моне Център за високи постижения.       [...]

ОБОСНОВКА НА АКТУАЛНОСТТА НА ПРОУЧВАНЕТО

В началото на Петото разширяване, в хода на подготовката и през процеса на реализацията му, за него често се говореше като за „Източното разширяване на ЕС“ – в единствено число. Независимо от обстоятелствата, че а) в началния момент не е съществувала яснота колко страни-кандидатки ще бъдат приети (Балаш 1997, Смит 2003); б) към групата на Страните от Централна и Източна Европа се очаква да се включи Кипър, но също и Малта; в) пост-комунистическите страни от Вишеградската група упорито настояват да се третират като централно, а не източно европейски, тази словоупотреба се наложи като общоприета. В литературата и досега с „Източно разширяване на ЕС“ се обозначава историческият процес, чрез който ЕС се разрасна до 27, а после и до 28 страни-членки. Обаче в хода на този процес започнаха да се очертават непредвидени странности – първо, началните 12 страни-кандидатки се оказаха разделени на Люксембургска и Хелзинкиска група. Второ, България и Румъния не просто изостанаха с три години, но и спрямо тях бе приложена безпрецедентна в историята на ЕС след-присъединителна условност (Gateva 2015; Chiva/Phinnemore 20133), свидетелстваща за друго качество на тяхната евроинтеграция. Освен това през 2013г. към Съюза се присъедини и Хърватия, която се брои официално за Шесто разширяване на ЕС. Но условията за нейното включване към тогавашните 27 страни-членки е в рамките на условия и политически подход, които са еднакви за следващите кандидатки за членство от Западните Балкани и Турция, някои от които страни съществено напредват към покриване на критериите за членство в Съюза. Всичко това означава, че разширяването на ЕС след 1995-та съдържа едновременно и качествени трансформации и форми на приемственост, които не позволяват да останем при някаква самоочевидност на деленията на етапи (или фази). Да говорим за „Източното разширяване“ в единствено число, което би означавало предварително да изберем като по-важно повтарящото се общо пред същественото различно. Основна цел на настоящето проучване е именно установяване на неочевидните съотношения между двете – еднаквото и различното в политиката за разширяване на ЕС.

Научно обсъждане на Междинен доклад за резултатите от изследването 2016-2017, разработен от екип с ръководител проф. Г. Димитров.

  На 1 ноември  2017 г. се проведе научно обсъждане на Междинен доклад за резултатите от изследването 2016-2017, разработен от екип с ръководител проф. Г. Димитров. Междинният доклад можете да намерите тук. [...]

Публичен дебат на тема: „В Европейския съюз – 10 години по-късно?”

Имаме удоволствието да ви поканим на публичен дебат на тема: „В Европейския съюз – 10 години по-късно?” Поводът е излезлият през лятото специален брой на сп. „Социологически проблеми”, съдържащ широк спектър от експертни анализи за резултата от десетилетието на членството на България в ЕС. [...]