добавено на: 2017-12-01
На 5 декември 2017г. от 9.30 в Дома на Европа се проведе симулационна игра на студентите от специалност „Европеистика“ – випуск „У.Шекспир“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Студентите обсъдиха предложението на Европейската комисия за реформа на европейската система за предоставяне на убежище и се опитаха да сближат позициите на държавите-членки на ЕС по Дъблинския регламент, да постигнат компромис и да вземат общо решение. Симулационната игра се проведе в рамките на проект по програма „Еразъм +“ – Жан Моне Център за високи постижения.
[...]
добавено на: 2017-11-27
В началото на Петото разширяване, в хода на подготовката и през процеса на реализацията му, за него често се говореше като за „Източното разширяване на ЕС“ – в единствено число. Независимо от обстоятелствата, че
а) в началния момент не е съществувала яснота колко страни-кандидатки ще бъдат приети (Балаш 1997, Смит 2003);
б) към групата на Страните от Централна и Източна Европа се очаква да се включи Кипър, но също и Малта;
в) пост-комунистическите страни от Вишеградската група упорито настояват да се третират като централно, а не източно европейски,
тази словоупотреба се наложи като общоприета. В литературата и досега с „Източно разширяване на ЕС“ се обозначава историческият процес, чрез който ЕС се разрасна до 27, а после и до 28 страни-членки.
Обаче в хода на този процес започнаха да се очертават непредвидени странности – първо, началните 12 страни-кандидатки се оказаха разделени на Люксембургска и Хелзинкиска група. Второ, България и Румъния не просто изостанаха с три години, но и спрямо тях бе приложена безпрецедентна в историята на ЕС след-присъединителна условност (Gateva 2015; Chiva/Phinnemore 20133), свидетелстваща за друго качество на тяхната евроинтеграция. Освен това през 2013г. към Съюза се присъедини и Хърватия, която се брои официално за Шесто разширяване на ЕС. Но условията за нейното включване към тогавашните 27 страни-членки е в рамките на условия и политически подход, които са еднакви за следващите кандидатки за членство от Западните Балкани и Турция, някои от които страни съществено напредват към покриване на критериите за членство в Съюза.
Всичко това означава, че разширяването на ЕС след 1995-та съдържа едновременно и качествени трансформации и форми на приемственост, които не позволяват да останем при някаква самоочевидност на деленията на етапи (или фази). Да говорим за „Източното разширяване“ в единствено число, което би означавало предварително да изберем като по-важно повтарящото се общо пред същественото различно. Основна цел на настоящето проучване е именно установяване на неочевидните съотношения между двете – еднаквото и различното в политиката за разширяване на ЕС.
добавено на: 2017-11-10
Интервюто на проф. Шикова за БНР можете да чуете тук:
добавено на: 2017-11-02
На 1 ноември 2017 г. се проведе научно обсъждане на Междинен доклад за резултатите от изследването 2016-2017, разработен от екип с ръководител проф. Г. Димитров. Междинният доклад можете да намерите тук. [...]
добавено на: 2017-10-23
Имаме удоволствието да ви поканим на публичен дебат на тема:
„В Европейския съюз – 10 години по-късно?”
Поводът е излезлият през лятото специален брой на сп. „Социологически проблеми”, съдържащ широк спектър от експертни анализи за резултата от десетилетието на членството на България в ЕС.
[...]
“Ротационното председателство на Съвета на ЕС – от Емпирични факти към Експертна оценка”
Сборник от конференция: „(Не)възможният Европейски съюз – време на решения за общото бъдеще“
Осма международна научна конференция „ Към повече Европа – амбиции и реалности“
„Европа – зелена, дигитална, глабална“
„Стратегическа автономия – новият проект на Европейския съюз“