Публикации

„Европа – зелена, дигитална, глабална“

На 1 юни 2021г. в Аулата на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ се проведе годишната студентска научна конференция на тема „Европа – зелена, дигитална, глобална“ на випуск „Леонардо да Винчи“, специалност Европеистика. [...]

„Стратегическа автономия – новият проект на Европейския съюз“

В  списание „Дипломация“ – брой 25/2021г. е публикувана статията на проф. Ингрид Шикова „Стратегическа автономия – новият проект на Европейския съюз“. Статията е посветена на концепцията за стратегическа икономическа автономия, която се превръща във все по-голяма необходимост за ЕС вследствие на поуките от кризата, причинена от Ковид-19. [...]

„Европейският съюз и новото нормално – от социална изолация към гражданска осъзнатост“

Публикуван е сборникът с доклади от петата съвместна докторантска конферения Катедра „Европеистика“ , Катедра „Политология“ и Катедра „Публична администрация“ на тема „Европейският съюз и новото нормално – от социална изолация към гражданска осъзнатост“. Тя се проведе на 21 ноември 2020 г. [...]

Статията “The political initiatives of the Rotating Presidency of the Council of the EU – from empirical facts to expert evaluation”

Статията “The political initiatives of the Rotating Presidency of the Council of the EU – from empirical facts to expert evaluation” –  автори Мирела Велева-Ефтимова и Калоян Харалампиев представя нов инструмент за експертна оценка на политическите инициативи на Ротационното председателство на Съвета на ЕС. По този начин създава възможност за остойностяване представянето на председателството като политически лидер - ключов механизъм за прилагане на  интеграционните политики на ЕС. [...]

„Следващите седем на Европейския съюз“

Публикуван е сборникът „Следващите седем на Европейския съюз“ с доклади от международната конференция на катедра „Европеистика“. Готови ли сме за следващите седем години на ЕС? Какви амбиции и какви реформи трябва да оформят бъдещето на Европейския съюз, как ще се отрази кризата върху еврозоната, по кой път ще тръгне икономиката на Европейския съюз ? [...]

Медийно отразяване

Интервю на проф. Ингрид Шикова по повод 10-годишнината на членството на България и Румъния

Интервю на проф. Ингрид Шикова по повод 10-годишнината на членството на България и Румъния. Интервюто е  публикувано от ИЦ „Европа Директно“ – Ботошани, Румъния и е излъчено като аудио запис по радио Франс Ентернасионал в Румъния. Повече чуйте във видео файла тук.

Конференция посветена на 10-годишнината на членството на България и Румъния

На 20-22 юни 2017 г. се състоя конференция, посветена на 10-годишнината на членството на България и Румъния, на която проф. Ингрид Шикова изнесе лекция на тема " 60 години заедно - тържества,избори, размисъл....." Организатор на конференцията е  Представителството на  Европейската комисия в България с участието на Представителството на Европейската комисия в Румъния. [...]

ЧАСТ ВТОРА – ИЗСЛЕДВАНА НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ И СТРАНИТЕ КАНДИДАТКИ ЗА ЧЛЕНСТВО В ЕС ВЪЗ ОСНОВА НА СПОМЕНИТЕ НА КЛЮЧОВИ УЧАСТНИЦИ В ПРОЦЕСА НА ПОДГОТОВКА

Резюме Получените изследователски резултати от провеждането на проекта през първата година относно решаващата зависимост на инструментариума за провеждане на разширителната политика на ЕС (в частност – мониторинга на ЕК върху страните кандидатки) от политически съображения (Велева 2018) наложиха фундаментална преориентация на изследователския замисъл в съдържателно и методологическо отношение. Предмет на изследване следва да стане тъкмо сложността на многоравнищното взаимодействие между множество субекти, които се променят в хода на процеса – институциите на ЕС, страните членки на ЕС, лидери на национални и европейски партии, личностите, взимащи решения в хода на процеса – от страна на ЕС, както и от страна на конкретната страна-кандидат – правителствени институции, работни групи, политически партии и дейци, администратори, като и двата вида субекти са подложени на въздействието на „силовото поле“ на специфични исторически, международни и глобални процеси, проблеми и идеи, трансформации на обществените нагласи, включително. Тъй като голямата част от тези взаимодействия протичат далече от, (а понякога и в разрез с), писаните правила на интеграцията в ЕС, само спомените на участниците в тези събития може да свидетелства за станалото. Това налага преориентация на нашето изследване от количествена към качествена методология. Тя би трябвало да достигне отвъд дискурсивните практики до социалната реалност, която е представена чрез тях, но в идеологически изопачен вид, понякога дори скриващ едни или други аспекти на случилото се. Отчитайки факта, че респондентите ни са били въвлечени в евроинтеграционния процес на различни негови етапи в различни професионални и институционални качества, изследователският екип реши да събере емпиричната информация чрез дълбочинно полу-стандартизирано интервю, за да минимизира различието на тези персонални различия. Въпросите във въпросника на интервюто се отнасят до ключови събития и аспекти на процеса на присъединяването на България към ЕС с подчертан фокус върху онези, които са предмет на академични спорове в научната литература. (Въпросникът е представен в Приложение 2 тук). . Интервютата траеха, като правило, между половин час и час и половина. Петима респонденти предпочетоха да ни изпратят писмените си отговори на въпросите.. Изследването започна с предварителен списък от 50 личности, които са имали пряко и решаващо участие в процеса на подготовката на България за членство в ЕС. Това са министър-председатели, заместник министър-председатели, министри и техни заместници, директори и завеждащ отдели на институционални звена в държавната администрация, ангажирана в процеса, главни преговарящи и дипломати, ръководители на работни групи по преговорните глави. Дванадесет души от първоначалния списък на бяха намерени по едни или други причини. Тринадесет души отклониха нашата покана да дадат интервюта. В хода на работата си обаче ние получавахме препоръки от интервюираните за следващи ключово важни експерти, които могат да са важни със спомените си. Търсихме онези, за които имаше поне три препоръки от интервюирани личности. Събирането на информацията продължи от октомври 2017 до септември 2018 г. В крайна сметка направихме 47 интервюта със следните категории участници в процеса:  

Позиция брой
Премиер-министър 2
Вице премиер-министър, отговарящ за евроинтегацията 5
Министър 6
Главен преговарящ 2
Заместник-министър 9
Директор на дирекция Европейска интеграция 6
Ръководител на отдел/звено Европейска интеграция 3
Дипломат 7
Експерт 7
Общо 47
  Пряк резултат от този изследователски процес е създаването на публично достъпен за широката общественост и за изследователи Национален архив от спомени за процеса на присъединяването на България към ЕС, който е представен, както на сайта на проект Жан Моне Център за високи постижения (тук), така и на сайта на Дипломатически институт към Министерство на външните работи (http://bdi.mfa.government.bg/). Дипломатически институт и най-вече г-жа Биляна Дечева взе активно, добронамерено и даже ентусиазирано участие в подготовката и провеждането на изследването, особено в неговата логистична част. Предвижда се публикация на архива като двутомник като част от кампанията по честване 130-годишнината от създаването на българската дипломация. Архивът представлява информационна база от над 1200 страници със спомените, придружени от други документи, снимки и др. Цялостната редакция на текстовете е на проф. Георги Димитров. Анализът на събраната информация ще бъде осъществен през следващите месеци, (основно, но не само) под формата на дисертационно проучване на докторант Любомира Попова. Изследователски колектив: проф. дсн Георги Димитров, (ръководител), участници: доц. дпн Мирела Велева, Биляна Дечева (Дипломатически институт), докторант Любомира Попова, студенти – Димитър Мичев, Мила Венова, Мария Йорданова. Публикации: Dimitrov, G., 2019. -  How and Why Did the Laggards Turn Out to Be the Forerunners of a Major Transformation in the EU’s Integration? (Bulgaria’s and Romania’s Peculiar Role in Redefining of the EU Integration Strategy), South East Europe, Brill, 2019 issue 1. Димитров, Г., 2019. - „Присъединяването на България към ЕС в спомените на участници – тайни и изненади“, в: Юбилеен сборник за 20-годишнината на специалност Европеистика в СУ, София, Издателство на СУ „Св. Кл. Охридски“, 2019, въз основа на изказване на едноименната публична академична дискусия по повод представянето на Националния архив от спомени за подготовката на България за членство в ЕС, СУ „Св. Кл. Охридски“, 17.10.2018. Попова, Л. – “Post-communist transition through deep societal reforms or technocratic preparation for EU membership: How has the latter substituted the former in CEE?” Трета Международна конференция по Публична администрация на тема: „30 години реформи на публичното управление в Централна и Източна Европа: следващият хоризонт", София, СУ „Св. Климент Охридски“, 11-12 април 2019 г. “The end goal of the post-communist transition: Societal transformation or EU membership?” International Conference on "Transformation in Central-Eastern Europe 1989-2019: Success & Failures", Faculty of Political Science and International Studies (University of Warsaw), 24th and 25th of October, 2019. 9 -  -   “Възприятието за българския евроинтеграционен процес като личен и колективен успех: Резултат от постигната 'европоеизация' на страната или от особения политически характер на подготовката за членство в ЕС?” Докторантски четения, Философски факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, 19-20 септември 2019 г. „Изследователският ми опит от работата по създаване на архива от спомени“, изказване на едноименната публична академична дискусия по повод представянето на Националния архив от спомени за подготовката на България за членство в ЕС, СУ „Св. Кл. Охридски“, 17.10.2018. Приложения: Снимков материал