Публикации

„Европа – зелена, дигитална, глабална“

На 1 юни 2021г. в Аулата на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ се проведе годишната студентска научна конференция на тема „Европа – зелена, дигитална, глобална“ на випуск „Леонардо да Винчи“, специалност Европеистика. [...]

„Стратегическа автономия – новият проект на Европейския съюз“

В  списание „Дипломация“ – брой 25/2021г. е публикувана статията на проф. Ингрид Шикова „Стратегическа автономия – новият проект на Европейския съюз“. Статията е посветена на концепцията за стратегическа икономическа автономия, която се превръща във все по-голяма необходимост за ЕС вследствие на поуките от кризата, причинена от Ковид-19. [...]

„Европейският съюз и новото нормално – от социална изолация към гражданска осъзнатост“

Публикуван е сборникът с доклади от петата съвместна докторантска конферения Катедра „Европеистика“ , Катедра „Политология“ и Катедра „Публична администрация“ на тема „Европейският съюз и новото нормално – от социална изолация към гражданска осъзнатост“. Тя се проведе на 21 ноември 2020 г. [...]

Статията “The political initiatives of the Rotating Presidency of the Council of the EU – from empirical facts to expert evaluation”

Статията “The political initiatives of the Rotating Presidency of the Council of the EU – from empirical facts to expert evaluation” –  автори Мирела Велева-Ефтимова и Калоян Харалампиев представя нов инструмент за експертна оценка на политическите инициативи на Ротационното председателство на Съвета на ЕС. По този начин създава възможност за остойностяване представянето на председателството като политически лидер - ключов механизъм за прилагане на  интеграционните политики на ЕС. [...]

„Следващите седем на Европейския съюз“

Публикуван е сборникът „Следващите седем на Европейския съюз“ с доклади от международната конференция на катедра „Европеистика“. Готови ли сме за следващите седем години на ЕС? Какви амбиции и какви реформи трябва да оформят бъдещето на Европейския съюз, как ще се отрази кризата върху еврозоната, по кой път ще тръгне икономиката на Европейския съюз ? [...]

Публикации

Източното разширяване на ЕС

          Източното разширяване на ЕС е изключително европейско постижение. То става възможно благодарение на поредица от компромиси между страните членки, основани на националните им интереси. Тяхната съвкупност, макар и важна сама по себе си, оформя една непоследователна политика на разширяване.

Да преосмислим Европейския съюз?

        Сборник с доклади от  Четвъртата международна научна конференция на катедра „Европеистика“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“.  Свалете тук.   

Перспективи за приемане на еврото в Западните Балкани

автори:  доц. дпн Калоян Симеонов, Анна Печева, Лилиан Никифорова и Славея Бижева Цялата книга можета да видите тук: Страните от Западните Балкани, с изключение на Хърватия, която се присъедини към ЕС на 1 юли 2013 г., изглеждат далеч от своето членство в Европейския съюз. Независимо, че перспективата за тяхното присъединяване към ЕС е напълно реална, кризите и проблемите, пред които Европейският съюз бе изправен през последните години, започналият дебат за бъдещето на Европа и ситуацията в Западните Балкани, забавят процеса на европейска интеграция на държавите от региона. Настоящото изследване има за цел да очертае перспективите пред страните от Западните Балкани да приемат еврото чрез стандартния подход на присъединяване първоначално към ЕС, а след това към еврозоната. Разглежда се и алтернативният вариант на приемане на еврото посредством подхода на едностранна евроизация. Представен е също и метода на неофициална евроизация. Някои от страните на Западните Балкани вече са приели режим на едностранна евроизация (Черна гора и Косово), една от държавите е с валутен борд с фиксиран курс към еврото (Босна и Херцеговина), а степента на неофициална евроизация в останалите страни от региона е много висока. Но приемане на еврото съгласно изискванията на правото на ЕС е съвсем различен процес. Именно той трябва да бъде следван от страните от Западните Балкани, но и да бъде задълбочено анализиран.

Същност и история на паричните съюзи

автор: доц. дпн Калоян Симеонов           Цялата книга можете да видите тук. След създаването на еврозоната в началото на 1999 г. се възроди интереса към развитието на паричните съюзи. Икономическият и паричен съюз на ЕС се превърна в най-развитият многонационален съюз, който притежава уникални характеристики и стана модел за регионално икономическо и парично обединение.За да разберем по-добре еврозоната, е необходимо да познаваме същността и историята на паричните съюзи. Някои от тези съюзи вече не съществуват на картата, други действат и до днес, а в различни региони на света е планирано създаването и на нови. Прогнозите за развитието на еврозоната варират между двете крайности - от възможността за нейното бързо разпадане до вероятността последната световна икономическа и финансова криза да предизвика реформи, с които паричният съюз да бъде ефективно допълнен от завършени икономически, фискален, финансов и политически съюз между държавите членки.Анализирането на въпросите, които имат отношение към еврозоната, е важно и заради необходимостта България да се подготви да приеме единната европейска валута. След зараждането на дебатите за развиване на ЕС на две и повече скорости, за ЕС разделен на ядро и периферия, ускореното присъединяване на България към Икономическия и паричен съюз става още по-актуално и наложително.

60-годишнина от подписването на Римските договори

Посолството на Италия в София и Италианският културен институт организираха на 10 март 2017 г. кръгла маса, посветена на60-годишнината от подписването на Римските договори, която се проведе в аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В книгата са публикувани изказванията на панелистите – Раймондо де Азеведо, Соломон Паси, Ингрид Шикова и Огнян Златев, Бялата книга за бъдещето на Европа, Римската декларация от 25 март 2017 г.

Публична дипломация и комуникационна политика в контекста на Европейския съюз

          Дипломатическият институт към Министъра на външните работи на България публикува учебно помагало с текстове на тема ”Публична дипломация и комуникационна политика в контекста на Европейския съюз”. То е предназначено за подпомагане обученията на дипломатите, които се провеждат от Дипломатическия институт. В помагалото е публикуван аналитичният текст „Разговор за Европейския съюз – защо, кой, какво и как?“ на проф. Ингрид Шикова – член на екипа на проекта „Жан Моне Център за високи постижения“.

Тематичен брой на сп. “Социологически проблеми”

          Това е най-новият тематичен брой на списанието "Социологически проблеми", издание на ИИОЗ при БАН. Посеветен е на десет години европеизация на българското общество, а негов водещ е професор Георги Димитров. В списанието ще откриете публикации на проф. Димитров, доц. Велева,  д-р Тонева и специално интервю с проф. Ингрид Шикова. За повече информация

„Communication Strategy for the Accession to the European Union”

Публикацията  e резултат от съвместен изследователски проект с Дипломатическия институт към Министерството на външните работи на България и Фондация „Ханс Зайдел“. Целта на  изследването е проучи опита от осъществяване на комуникационните стратегии при присъединяването към Европейския съюз на държави като България, Унгария и Хърватия, на страни кандидатки – Македония, Сърбия, Черна гора, за да бъдат направени конкретни препоръки за усъвършенстване на комуникацията с гражданите. Книгата беше представена на 22 февруари 2017г. в Дома на Европа. Участие взеха посланици и дипломати от държавите от Западните Балкани, представители на държавната администрация, млади дипломати, студенти.

Has the EU’s Eastern Enlargement Brought Europe Together?

Изследователският проект “Maximizing the integration capacity of the European Union: Lessons and prospects for enlargement and beyond” (MAXCAP) има за цел да оцени процеса на разширяване на ЕС на изток. Водещата идея на консорциума от девет престижни европейски университети и експертни организации е, че оценката на подхода на ЕС към интеграцията на страните от Източното разширяване ще помогне в разбирането на текущия процес на разширяване, включващ страни кандидатки и страни от Западните Балкани и Турция, които искат да се присъединят към ЕС. Тази широкообхватна оценка има за цел да създаде основа за предложения за политики за подобряване на интеграционния капацитет на ЕС вбъдеще. Представяйки изследователски изводи, както и становища и дискусии от международния семинар в София, тази публикация е продължение на продуктивния диалог между академичните среди и институциите, който стои в основата на проекта MAXCAP. Насоките за бъдещи разширявания на ЕС трябва да бъдат чувствителни към различните траектории на обществата в Източна и Югоизточна Европа, които не са непременно само негативни, както показва дебатът в София. Това изисква иновативни изследователски инструменти, които могат да регистрират различията в отделните национални случаи, включително в обществените нагласи към интеграцията. Текстовете в този сборник са насочени основно към решаване на тази методологическа задача.