Публикации

Пътят на България към Еврозоната

Пътят на България към еврозоната се оказа по-дълъг, отколкото бяха първоначалните очаквания. Вместо през 2009-2010 г. тя да приеме еврото, каквито надежди имаше преди присъединяването на страната към ЕС, изминаха над тринайсет години преди да станем членове на преддверието на еврозоната – ERM II (Валутнокурсовия механизъм II). [...]

“Ротационното председателство на Съвета на ЕС – от Емпирични факти към Експертна оценка”

Неуспешно ротационно председателство на Съвета на Европейския съюз няма - тази широко разпространена сред академични и политически експерти по европейски въпроси шеговита максима съдържа потенциал да обезкуражи всеки опит за оценка на председателството. [...]

Сборник от конференция: „(Не)възможният Европейски съюз – време на решения за общото бъдеще“

Публикуван е сборникът от шестата докторантска конференция в областта на политически науки в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, проведена на 20-21 ноември 2021г. [...]

Осма международна научна конференция „ Към повече Европа – амбиции и реалности“

На 14 и 15 октомври 2021 г. катедра Европеистика проведе своята Осма международна научна конференция, на тема „ Към повече Европа – амбиции и реалности“. [...]

„Европа – зелена, дигитална, глабална“

На 1 юни 2021г. в Аулата на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ се проведе годишната студентска научна конференция на тема „Европа – зелена, дигитална, глобална“ на випуск „Леонардо да Винчи“, специалност Европеистика. [...]

Публикации

Ние младите, ние Европа

 Годишна научна студентска конференция на специалност "Европеистика", випуск "Уилям Шекспир" [...]

#JeSuis Eвропа

  Сборник от доклади от студентска научна конференция на випуска "Жак Делор", специалност "Европеистика" [...]

Многогодишната финансова рамка 2021-2027 г. – политическото послание за бъдещето на Европейския съюз

            Статия в последния брой на сп. „Дипломация“ проф. д-р Ингрид Шикова „Многогодишната финансова рамка 2021-2027 г. – политическото послание за бъдещето на Европейския съюз“. Вижте целият брой тук:

Сборник с доклади от Петата международна конференция на Катедра Европеистика под надслов „Съединението прави силата“

Сборникът „Съединението прави силата“ обединява докладите от Петата международна конференция на Катедра „Европеистика“ към Философския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Център за високи постижения “Жан Моне”, с подкрепата на програма „Еразъм+“. Конференцията се състоя на 31 май – 1 юни 2018 г. в София. Четирите раздела в сборника съответстват на четирите кръгли маси, в рамките на които преподавателите и изследователите представиха своите доклади: „Бъдещето на Европейския съюз и младите хора – икономически растеж и социално сближаване?“, „Европейска перспектива за Западните Балкани“, „Сигурност и стабилност в обединена Европа“ и не на последно място "Научените уроци: разширяване, комуникиране, ротационно председателство“. Какво бъдеще да изберем за Европа, как да продължим заедно, какви решения да вземем, какви конкретни стъпки да направим, за да бъдем обединени и силни? Това бяха само част от въпросите, на които търсиха отговор в дискусиите университетски преподаватели, експерти и студенти. В петото издание на конференцията презентациите бяха организирани под формата на кръгли маси, което даде възможност за по-оживен дебат и обмяна на идеи между панелистите и останалите участници. В сборника са представени докладите на участвалите в конференцията лектори от водещи университети в Германия, Италия, Нидерландия, Унгария, Румъния, Черна гора, Турция, Македония и България. Публикацията е реализирана с подкрепата на програма „Еразъм+“, както и благодарение на подкрепата на Фондация „Ханс Зайдел“ и любезното домакинство на Представителството на Европейската комисия в България за провеждането на годишната конференция. Сборник „Съединението прави силата“

Източното разширяване на ЕС

          Източното разширяване на ЕС е изключително европейско постижение. То става възможно благодарение на поредица от компромиси между страните членки, основани на националните им интереси. Тяхната съвкупност, макар и важна сама по себе си, оформя една непоследователна политика на разширяване.

Да преосмислим Европейския съюз?

        Сборник с доклади от  Четвъртата международна научна конференция на катедра „Европеистика“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“.  Свалете тук.   

Перспективи за приемане на еврото в Западните Балкани

автори:  доц. дпн Калоян Симеонов, Анна Печева, Лилиан Никифорова и Славея Бижева Цялата книга можета да видите тук: Страните от Западните Балкани, с изключение на Хърватия, която се присъедини към ЕС на 1 юли 2013 г., изглеждат далеч от своето членство в Европейския съюз. Независимо, че перспективата за тяхното присъединяване към ЕС е напълно реална, кризите и проблемите, пред които Европейският съюз бе изправен през последните години, започналият дебат за бъдещето на Европа и ситуацията в Западните Балкани, забавят процеса на европейска интеграция на държавите от региона. Настоящото изследване има за цел да очертае перспективите пред страните от Западните Балкани да приемат еврото чрез стандартния подход на присъединяване първоначално към ЕС, а след това към еврозоната. Разглежда се и алтернативният вариант на приемане на еврото посредством подхода на едностранна евроизация. Представен е също и метода на неофициална евроизация. Някои от страните на Западните Балкани вече са приели режим на едностранна евроизация (Черна гора и Косово), една от държавите е с валутен борд с фиксиран курс към еврото (Босна и Херцеговина), а степента на неофициална евроизация в останалите страни от региона е много висока. Но приемане на еврото съгласно изискванията на правото на ЕС е съвсем различен процес. Именно той трябва да бъде следван от страните от Западните Балкани, но и да бъде задълбочено анализиран.

Същност и история на паричните съюзи

автор: доц. дпн Калоян Симеонов           Цялата книга можете да видите тук. След създаването на еврозоната в началото на 1999 г. се възроди интереса към развитието на паричните съюзи. Икономическият и паричен съюз на ЕС се превърна в най-развитият многонационален съюз, който притежава уникални характеристики и стана модел за регионално икономическо и парично обединение.За да разберем по-добре еврозоната, е необходимо да познаваме същността и историята на паричните съюзи. Някои от тези съюзи вече не съществуват на картата, други действат и до днес, а в различни региони на света е планирано създаването и на нови. Прогнозите за развитието на еврозоната варират между двете крайности - от възможността за нейното бързо разпадане до вероятността последната световна икономическа и финансова криза да предизвика реформи, с които паричният съюз да бъде ефективно допълнен от завършени икономически, фискален, финансов и политически съюз между държавите членки.Анализирането на въпросите, които имат отношение към еврозоната, е важно и заради необходимостта България да се подготви да приеме единната европейска валута. След зараждането на дебатите за развиване на ЕС на две и повече скорости, за ЕС разделен на ядро и периферия, ускореното присъединяване на България към Икономическия и паричен съюз става още по-актуално и наложително.

60-годишнина от подписването на Римските договори

Посолството на Италия в София и Италианският културен институт организираха на 10 март 2017 г. кръгла маса, посветена на60-годишнината от подписването на Римските договори, която се проведе в аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В книгата са публикувани изказванията на панелистите – Раймондо де Азеведо, Соломон Паси, Ингрид Шикова и Огнян Златев, Бялата книга за бъдещето на Европа, Римската декларация от 25 март 2017 г.