На 25 март 2017г. държавните и правителствените ръководители на 27-те държави от Европейския съюз ще се съберат в Рим, за да отбележат 60-та годишнина от подписването на Римския договор.
Ние желаем да бъде написана нова глава от историята на Европа и да допринесем за дебата за бъдещето на Европа, който лансира миналата седмица Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската комисия. Този широк дебат трябва да включва държавите-членки, парламентите, представителите на гражданското общество и гражданите.
Съюзът се намира на исторически кръстопът – или Европа ще продължи по пътя на разпадане по модела „Брекзит“ или ще започнем наистина да действаме заедно. Нито самодоволството, нито застоят са опция. Ако искаме Европа да бъде способна да отговори на предизвикателствата на днешния и утрешния ден, трябва категорично да съживим и да пресътворим нашия Съюз.
Предизвикателствата не са нови. Въпреки това, в днешните несигурни времена на бързи промени, те са по-глобални и по-сложни, отколкото когато и да било. Ако не искаме да загубим нашите социални връзки, ако избираме да не се връщаме във времето на предразсъдъците и популизма, ако искаме да се запази отвореното общество, ние нямаме друг избор, освен да се справим спешно и адекватно с тези предизвикателства. В противен случай, ще бъдем безпомощни свидетели на края на един модел, основан на многостранното сътрудничество, който позволи разпространението на демократичните общества.
Дигитализация, киберпрестъпност, терористични заплахи, глобално затопляне, научни и индустриални революции … това са тенденции, които преминават границите. Ние сме в многополюсен свят, в който Европа губи своята относителна тежест по отношение на демографията, икономиката, политиката и културата. Глобализацията намалява бедността в световен мащаб и засилва икономиките на някои бързо развиващи се страни. В западния ни свят, обаче, тя е отслаби средната класа и много хора се почувстваха изоставени. Това чувство подхранва популистки и националистически настроения, които са във възход в обширни части на земното кълбо.
Въпреки всичко, Европейският съюз остава фар на мира, просперитета, равенството и гражданските права. Той предлага големи възможности на своите 500 милиона жители и остава фар на цивилизацията на човечеството. Европейският проект даде резултати: нашата икономическа и парична политика, вътрешния пазар – най-големия в света, нашия уникален набор от ценности и права, посочени в Хартата за основните права, нашите първокласни научно-изследователски програми като Европейския център за ядрени изследвания, които допринасят за Европа на върховите постижения.
Но тази динамика губи енергия и ние трябва да отговорим на исканията на европейските граждани. Ние трябва да заздравим мястото на Европа и да се уверим, че Европейският съюз и неговите държави-членки взаимно подсилват ролята си. В съществуващите Договори е предвидено достатъчно, за да се подобри разпределението и координирането на ресурсите на Европейския съюз в краткосрочен план. Във времена на нарастваща несигурност, Европа трябва, на първо място, да защити на своите граждани и своите ценности.
Това изисква общ план и общи амбиции. Това изисква обща визия на нашите лидери, които трябва да се ангажират Съюзът да е единственият път напред в 21-ви век. Договорите предвиждат, че държавите-членки могат да преминат към засилено сътрудничество в специфични области. Време е тези възможности да се осъществят на практика, особено по отношение на управлението на еврозоната, както и на Европейската стратегия за отбрана, за която настоява и новата американска администрация.
Ние призоваваме за по-мощен съюз на политическо, икономическо, демократично, социално и културно равнище. Ние призоваваме за съюз, който увеличава влиянието си на променящата се международна сцена и работи за постигане на ново глобално равновесие, основано на мир, солидарност и сътрудничество, за да може да посрещне транснационалните предизвикателства. Каним всички европейци, които подкрепят възобновяването на европейския проект, да се присъединят към нас в “Марш за Европа” на 25 март в Рим.
Надяваме се, че този “марш” ще отбележи началото на демократично и гражданско Възраждане, чрез което гражданите ще могат да участват в определянето на предизвикателствата и приоритетите на Европейския съюз. Трябва задълбочено да размислим за общото, което ни свързва като европейци, за ценностите и интересите, които споделяме, както и как да се запази това, което ценим заедно, в интерес на нашия континент. Ние призоваваме всеки, който стои зад бъдещето на нашия Съюз, да се присъедини към нас в тази инициатива за една истинска европейска гражданска коалиция. Ние споделяме едни и същи ценности, имаме едни и същи интереси и всички ние сме деца на една и съща цивилизация. Това, което трябва сега е обща европейска съвест.
Отвореното писмо е подписано от интелектуалци, писатели, журналисти, представители на неправителствени организации: между които Гийом Клоса – писател, Франция, Маркус Габриел – философ, Германия, Роберт Менасе – писател, Австрия, Робер Риватон – писател, Франция, Роберто Савиано – писател, Италия, Седрик Виани – математик, Франция, Саша Валц, хореограф, Германия, Вим Вендерс – филмов режисьор и продуцент, Германия и много други.
Европа на кръстопът: от насърчаване на сходствата до управления на различията
The European Union in a Dynamic Global Context
Еврото и държавите от ЕС. Къде сме ние?
Който обича да изкачва върхове, знае, че понякога последните метри са най-трудни. Който обича да плува навътре в морето, няма как да не е изпитал поне веднъж страх от дълбокото. Но ако вярва в това, което прави, стръмният склон и дълбоките води няма да го откажат. Напротив, много по-вероятно е да го мотивират още повече.
[...]
„Европейският съюз през очите на младите“
„Дневният ред на новия институционален цикъл на ЕС“