Публикации

Европа на кръстопът: от насърчаване на сходствата до управления на различията

Публикуван е сборникът „Европа на кръстопът: от насърчаване на сходствата до управления на различията“ с доклади от Десетата съвместна докторантска конференция на катедри „Европеистика“, „Политология“ и „Публична администрация“ към Философски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и Проектният офис за България и Северна Македония на Фондация за свободата „Фридрих Науман“. Конференцията се проведе на 11 октомври 2025 г. [...]

The European Union in a Dynamic Global Context

Публикуван е сборникът „The European Union in a Dynamic Global Context“ с доклади от Дванадесетата международна научна конференция на катедра „Европеистика“. [...]

Еврото и държавите от ЕС. Къде сме ние?

Който обича да изкачва върхове, знае, че понякога последните метри са най-трудни. Който обича да плува навътре в морето, няма как да не е изпитал поне веднъж страх от дълбокото. Но ако вярва в това, което прави, стръмният склон и дълбоките води няма да го откажат. Напротив, много по-вероятно е да го мотивират още повече.

[...]

„Европейският съюз през очите на младите“

Темата на тазгодишната студентска научна конференция (2025) на катедра „Европеистика“  - СУ „Св. Климент Охридски“ е „Европейският съюз през очите на младите“. [...]

„Дневният ред на новия институционален цикъл на ЕС“

Публикуван е сборникът „Дневният ред на новия институционален цикъл на ЕС“ с доклади от единадесетата международна конференция на катедра „Европеистика“. [...]

ОБОСНОВКА НА АКТУАЛНОСТТА НА ПРОУЧВАНЕТО

В началото на Петото разширяване, в хода на подготовката и през процеса на реализацията му, за него често се говореше като за „Източното разширяване на ЕС“ – в единствено число. Независимо от обстоятелствата, че

а) в началния момент не е съществувала яснота колко страни-кандидатки ще бъдат приети (Балаш 1997, Смит 2003);

б) към групата на Страните от Централна и Източна Европа се очаква да се включи Кипър, но също и Малта;

в) пост-комунистическите страни от Вишеградската група упорито настояват да се третират като централно, а не източно европейски,

тази словоупотреба се наложи като общоприета. В литературата и досега с „Източно разширяване на ЕС“ се обозначава историческият процес, чрез който ЕС се разрасна до 27, а после и до 28 страни-членки.

Обаче в хода на този процес започнаха да се очертават непредвидени странности – първо, началните 12 страни-кандидатки се оказаха разделени на Люксембургска и Хелзинкиска група. Второ, България и Румъния не просто изостанаха с три години, но и спрямо тях бе приложена безпрецедентна в историята на ЕС след-присъединителна условност (Gateva 2015; Chiva/Phinnemore 20133), свидетелстваща за друго качество на тяхната евроинтеграция. Освен това през 2013г. към Съюза се присъедини и Хърватия, която се брои официално за Шесто разширяване на ЕС. Но условията за нейното включване към тогавашните 27 страни-членки е в рамките на условия и политически подход, които са еднакви за следващите кандидатки за членство от Западните Балкани и Турция, някои от които страни съществено напредват към покриване на критериите за членство в Съюза.

Всичко това означава, че разширяването на ЕС след 1995-та съдържа едновременно и качествени трансформации и форми на приемственост, които не позволяват да останем при някаква самоочевидност на деленията на етапи (или фази). Да говорим за „Източното разширяване“ в единствено число, което би означавало предварително да изберем като по-важно повтарящото се общо пред същественото различно. Основна цел на настоящето проучване е именно установяване на неочевидните съотношения между двете – еднаквото и различното в политиката за разширяване на ЕС.