Източното разширяване на ЕС – 15 години по-късно (Европейска перспектива на Западни Балкани)

На 21.03. 2018г. в Огледалната зала на СУ беше проведен публичен дебат на тема: Източното разширяване на ЕС – 15 години по-късно (Европейска перспектива на Западни Балкани)
Поводът беше наскоро публикуваната монография на доц. Велева – Източното разширяване на ЕС – интереси, компромиси, резултати. В дебата участваха членовете на екипа на „Ж. Моне център за високи постижения“ проф. И. Шикова проф. Г. Димитров, доц. К. Симеонов, доц. М. Велева, д-р Л. Тонева, д-р Б. Мавров. Като специален гост с висока професионална компетентност по темата на дебата, в него взе участие и доц. Ю. Захариева.

Участниците в дискусията представиха своите професионалните коментари, прогнози и препоръки относно настоящето и бъдещето на Източното разширяване на ЕС, участието на България в този процес и особено за това какво зависи от нас за интеграционната перспектива на Западните Балкани.

Доц. Захариева представи монографията на доц. Велева като наблегна върху нейните научните приноси – анализиране на недостатъчно изследваните търговски взаимоотношения между комунистическите страни и Европейската икономическа общност и на „битката“ за компромиси към реализиране на Източното разширяване, положени в един неудобен от гледна точка на стандартното историческо изследване период на скъсена хронологична дистанция. Тя обърна внимание на безкритичното отношение към особеностите на западноевропейските общества и препоръча неговото преодоляване чрез прилагане на по-реалистичен поглед и подход при едно бъдещо разширяване.
Проф. Димитров акцентира върху приноса на изследването на доц. Велева за преодоляване дефицита на изследователски интерес в академичния дебат към влиянието на националните интереси върху механизмите за провеждане на политиката на разширяване на ЕС при петата вълна. Той подчерта най-вече, че за него е особено ценно, че изследването не следи хронология на събития, а конструира драматургичен текст – от изходен проблем (за необходимото, но невъзможно в момента присъединяване на пост-комунистически страни към ЕС), който дава ход на историческия процес, през няколко последователни фази за движение на изходното противоречие чрез каскади от политически компромиси, до финалната развръзка, която все пак постига „невъзможното“, но на съответната социално-политическа цена. Димитров препоръча на колегите в аудиторията да не научават книгата „наизуст“, а чрез нея да вникнат внимателно в сложността на проблематиката за източните разширявания на ЕС. Той представи и кратка видео-презентация, чрез която недвусмислено аргументира необходимостта да се отчитат спецификите на страните от Западни Балкани, в сравнение с България, които правят ефективното им членство в ЕС трудно постижимо с техния вътрешен институционален и културен капацитет. Препоръча по-висока степен на практическа/policy ангажираност на ЕС, на първо място – на страните членки, включително на България, Румъния и Хърватска, към предприсъединителната подготовка на кандидатките от Западни Балкани, тъй като евентуалното им присъединяване при незавършена подготовка ще се превърне в съществен проблем на целия ЕС.
Базирайки се на богатия си професионален опит, проф. Шикова наблегна на необходимостта от по-широка и активна работа за промяна на скептичното спрямо източноевропейците общественото мнение в западноевропейските страни, както и на промяна на „менторския“ подход на институциите на ЕС спрямо страните кандидатки. Препоръча промяна на критериите от Копенхаген към тяхното прецизиране и разширяване.
Доц. К. Симеонов сподели впечатления от прякото си участие в работата на българското председателство на Съвета на ЕС и обърна внимание на необходимостта от по-висока степен на свързаност на България със страните от Западните Балкани.
Д-р Мавров направи паралел между ефектите от недостатъчната предприсъединителна подготовка на страните от Източното разширяване и оттеглянето на Великобритания от Съюза като препоръча прилагане на по-внимателен подход при следващо разширяване.
Доц. Велева обоснова взаимния интерес на страните от ЕС и на тези от Западни Балкани от евентуално бъдещо присъединяване на региона.
Д-р Л. Тонева през цялото време умело изпълняваше ролята на модератор, но освен това използва възможността да аргументира акцента, поставен от проф. Шикова, за необходимостта от стабилно гражданско общество, което да импулсира предприсъединителната подготовка на кандидатките поради осъзнат обществен интерес от членство в Съюза.
Въпреки изключителната сериозност на дискутираните проблеми, обсъждането им премина в атмосфера на ведрина и неформален диалог между академични партньори. Присъстващите на дебата студенти от бакалавърската, магистърските и докторантската програма на специалност Европеистика, както и някои от другите гости се включиха активно в него с коментари, въпроси и възражения към основните участници.