На 20-22 юни 2017 г. се състоя конференция, посветена на 10-годишнината на членството на България и Румъния, на която проф. Ингрид Шикова изнесе лекция на тема " 60 години заедно - тържества,избори, размисъл....." Организатор на конференцията е Представителството на Европейската комисия в България с участието на Представителството на Европейската комисия в Румъния. [...]
Резюме Получените изследователски резултати от провеждането на проекта през първата година относно решаващата зависимост на инструментариума за провеждане на разширителната политика на ЕС (в частност – мониторинга на ЕК върху страните кандидатки) от политически съображения (Велева 2018) наложиха фундаментална преориентация на изследователския замисъл в съдържателно и методологическо отношение. Предмет на изследване следва да стане тъкмо сложността на многоравнищното взаимодействие между множество субекти, които се променят в хода на процеса – институциите на ЕС, страните членки на ЕС, лидери на национални и европейски партии, личностите, взимащи решения в хода на процеса – от страна на ЕС, както и от страна на конкретната страна-кандидат – правителствени институции, работни групи, политически партии и дейци, администратори, като и двата вида субекти са подложени на въздействието на „силовото поле“ на специфични исторически, международни и глобални процеси, проблеми и идеи, трансформации на обществените нагласи, включително. Тъй като голямата част от тези взаимодействия протичат далече от, (а понякога и в разрез с), писаните правила на интеграцията в ЕС, само спомените на участниците в тези събития може да свидетелства за станалото. Това налага преориентация на нашето изследване от количествена към качествена методология. Тя би трябвало да достигне отвъд дискурсивните практики до социалната реалност, която е представена чрез тях, но в идеологически изопачен вид, понякога дори скриващ едни или други аспекти на случилото се. Отчитайки факта, че респондентите ни са били въвлечени в евроинтеграционния процес на различни негови етапи в различни професионални и институционални качества, изследователският екип реши да събере емпиричната информация чрез дълбочинно полу-стандартизирано интервю, за да минимизира различието на тези персонални различия. Въпросите във въпросника на интервюто се отнасят до ключови събития и аспекти на процеса на присъединяването на България към ЕС с подчертан фокус върху онези, които са предмет на академични спорове в научната литература. (Въпросникът е представен в Приложение 2 тук). . Интервютата траеха, като правило, между половин час и час и половина. Петима респонденти предпочетоха да ни изпратят писмените си отговори на въпросите.. Изследването започна с предварителен списък от 50 личности, които са имали пряко и решаващо участие в процеса на подготовката на България за членство в ЕС. Това са министър-председатели, заместник министър-председатели, министри и техни заместници, директори и завеждащ отдели на институционални звена в държавната администрация, ангажирана в процеса, главни преговарящи и дипломати, ръководители на работни групи по преговорните глави. Дванадесет души от първоначалния списък на бяха намерени по едни или други причини. Тринадесет души отклониха нашата покана да дадат интервюта. В хода на работата си обаче ние получавахме препоръки от интервюираните за следващи ключово важни експерти, които могат да са важни със спомените си. Търсихме онези, за които имаше поне три препоръки от интервюирани личности. Събирането на информацията продължи от октомври 2017 до септември 2018 г. В крайна сметка направихме 47 интервюта със следните категории участници в процеса:
| Позиция | брой |
| Премиер-министър | 2 |
| Вице премиер-министър, отговарящ за евроинтегацията | 5 |
| Министър | 6 |
| Главен преговарящ | 2 |
| Заместник-министър | 9 |
| Директор на дирекция Европейска интеграция | 6 |
| Ръководител на отдел/звено Европейска интеграция | 3 |
| Дипломат | 7 |
| Експерт | 7 |
| Общо | 47 |
Октомври 2016 – септември 2017 Резюме ЦЕЛ, МЕТОДОЛОГИЯ И ЗАДАЧИ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО Основна цел на настоящето изследване е - да установи устойчиви особености в начина на взаимодействие между страните кандидатки за членство в ЕС и Европейската комисия в качеството й на своеобразен „локомотив на Източното разширяване“ (Хюз и колектив), които особености могат да бъдат разбрани като отразяващи характерния модел за провеждане на политиката на разширяване на ЕС; - да се установи степен на (не)съответствие на тези особености, съобразно целите на подготовката за членство в Съюза, с оглед формулирането на препоръки към политическия подход на разширяването, целящи подобряване на неговата резултатност в европеизацията на страните кандидати за членство. [...]
Коментар на професор Ингрид Шикова за бъдещето на Европа чуйте тук
Проф. Ингрид Шикова с коментар за дипломатическите посещения в Германия и Франция и подготовката на Българското председателство 2018 пред ТВ Европа. http://tvevropa.com/bg/news/bulgaria/view/124885
Представители на "Жан Моне" Център за високи постижения взеха участие в конференция, посветена на 10-годишнината от членството на България в ЕС, организирана от Българската търговско-промишлена палата. http://www.bcci.bg/news/11467
Днес ресорният министър за Българското председателство на Съвета на ЕС, г-жа Лиляна Павлова, официализира позицията на страната ни за политическите приоритети на нашето председателство. Тя се опира на концепцията за "трите К - конкурентоспособност, кохезия и култура", разработена от проф. Ингрид Шикова. Информация за официализирането може да намерите в публикации от българските медии тук и тук. Концепцията на проф. Шикова може да прочетете тук.
На 11-12 май 2017 г. в конферентна зала на Дома на Европа се проведе четвъртата международна конференция на тема “Да преосмислим Европейския съюз”.
Основната цел на организираната конференция бе да засили дебата за бъдещето на Европа, преосмислянето на европейската интеграция, да бъдат обменени нови идеи и различни гледни точки.
Събитието ангажира вниманието на участниците и публиката с най-актуалните проблеми на европейската интеграция. Бяха обсъдени иновативни и устойчиви решения на стратегическите предизвикателства, пред които е изправен ЕС. [...]
На 09.05.2017г. - Денят на Европа, от 09:30 часа в Огледалната зала в Ректората на СУ "Св. Климент Охридски", ще се проведе научна студентска конференция на тема „Je suis Европа“. Тя се организира от випуск "Жак Делор", специалност Европеистика с подкрепата на Жан Моне Център за високи постижения в катедра Европеистика и Фондация „Ханс Зайдел“. На конференцията ще бъдат представени студентски доклади на актуални теми, свързани с 10-годишнината от присъединяването на България към Европейския съюз, с 60- годишнината от подписването на Римските договори и с актуални въпроси на европейската интеграция. Специален гост на конференцията ще бъде г-н Росен Плевнелиев - президент на Република България (2012-2017). Дневен на конференцията
На 25 април 2017 г. от 9.30 ч. в хотел „Балкан“ ще се проведе международна конференция „Накъде отива Европа: глобализъм срещу популизъм“, организирана от движение ПанЕвропа – България, Представителството на Европейската комисия в България, Държавния културен институт към Министерството на външните работи и фондация „Конрад Аденауер“. Участие в панела, посветен на политическите приоритети на ротационното председателство, което България ще поеме на 1 януари 2018г., ще вземе представител на Жан Моне Центъра за високи постижения – проф. Ингрид Шикова. Дневен ред на конференцията
„Обединена Европа – мисия възможна“
Сборник от конференция: “За хората и институциите – време за решения в ЕС“
Девета международна научна конференция „Re-new EU – Recovery, Reopening and Revival”
На 13 и 14 октомври 2022 г. катедра Европеистика проведе своята Девета международна научна конференция, на тема „Re-new EU – Recovery, Reopening and Revival”. [...]
Докторантската конференция “Европейският съюз в „окото на бурята“
„Гласът на младите – енергия за Европа“