Няма точен срок за приемането ни в еврозоната, важното е да сме добре подготвени
Интервюто на проф. Ингрид Шикова за пътя до приемането ни в еврозоната можете да прочете тук.
Интервюто на проф. Ингрид Шикова за пътя до приемането ни в еврозоната можете да прочете тук.
На 13 септември 2017г. в Дома на Европа след изслушване на речта на председателя на Европейската комисия за състоянието на Съюза се проведе дискусия, в която с интересни аналитични коментари и отговори на въпроси на присъстващите участваха Огнян Златев – ръководител на Представителството на Европейската комисия в България, проф. Ингрид Шикова – ръководител на проекта „Жан Моне“ Център за високи постижения в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ [...]
Посещението на президента Макрон в България - коментар на проф. И. Шикова пред ТВ "Европа".
Коментар на д-р Борислав Мавров по повод посещението на френския президент Е. Макрон, хода на преговорите между ЕС и Обединеното кралство и други актуални теми от европейски дневен ред пред Bloomberg TV Bulgaria.
Кохезионната политика и Шенген на фокус по време на посещението на президента Макрон. Коментар на проф. Шикова може да видите тук:
Може ли България да потърси подкрепата на Франция за влизане в еврозоната?. Коментар на проф. Ингрид Шикова.
Започва естонското председателство. Коментар на д-р Линка Тонева чуйте тук
Интервю на проф. Ингрид Шикова по повод 10-годишнината на членството на България и Румъния. Интервюто е публикувано от ИЦ „Европа Директно“ – Ботошани, Румъния и е излъчено като аудио запис по радио Франс Ентернасионал в Румъния. Повече чуйте във видео файла тук.
На 20-22 юни 2017 г. се състоя конференция, посветена на 10-годишнината на членството на България и Румъния, на която проф. Ингрид Шикова изнесе лекция на тема " 60 години заедно - тържества,избори, размисъл....." Организатор на конференцията е Представителството на Европейската комисия в България с участието на Представителството на Европейската комисия в Румъния. [...]
Резюме Получените изследователски резултати от провеждането на проекта през първата година относно решаващата зависимост на инструментариума за провеждане на разширителната политика на ЕС (в частност – мониторинга на ЕК върху страните кандидатки) от политически съображения (Велева 2018) наложиха фундаментална преориентация на изследователския замисъл в съдържателно и методологическо отношение. Предмет на изследване следва да стане тъкмо сложността на многоравнищното взаимодействие между множество субекти, които се променят в хода на процеса – институциите на ЕС, страните членки на ЕС, лидери на национални и европейски партии, личностите, взимащи решения в хода на процеса – от страна на ЕС, както и от страна на конкретната страна-кандидат – правителствени институции, работни групи, политически партии и дейци, администратори, като и двата вида субекти са подложени на въздействието на „силовото поле“ на специфични исторически, международни и глобални процеси, проблеми и идеи, трансформации на обществените нагласи, включително. Тъй като голямата част от тези взаимодействия протичат далече от, (а понякога и в разрез с), писаните правила на интеграцията в ЕС, само спомените на участниците в тези събития може да свидетелства за станалото. Това налага преориентация на нашето изследване от количествена към качествена методология. Тя би трябвало да достигне отвъд дискурсивните практики до социалната реалност, която е представена чрез тях, но в идеологически изопачен вид, понякога дори скриващ едни или други аспекти на случилото се. Отчитайки факта, че респондентите ни са били въвлечени в евроинтеграционния процес на различни негови етапи в различни професионални и институционални качества, изследователският екип реши да събере емпиричната информация чрез дълбочинно полу-стандартизирано интервю, за да минимизира различието на тези персонални различия. Въпросите във въпросника на интервюто се отнасят до ключови събития и аспекти на процеса на присъединяването на България към ЕС с подчертан фокус върху онези, които са предмет на академични спорове в научната литература. (Въпросникът е представен в Приложение 2 тук). . Интервютата траеха, като правило, между половин час и час и половина. Петима респонденти предпочетоха да ни изпратят писмените си отговори на въпросите.. Изследването започна с предварителен списък от 50 личности, които са имали пряко и решаващо участие в процеса на подготовката на България за членство в ЕС. Това са министър-председатели, заместник министър-председатели, министри и техни заместници, директори и завеждащ отдели на институционални звена в държавната администрация, ангажирана в процеса, главни преговарящи и дипломати, ръководители на работни групи по преговорните глави. Дванадесет души от първоначалния списък на бяха намерени по едни или други причини. Тринадесет души отклониха нашата покана да дадат интервюта. В хода на работата си обаче ние получавахме препоръки от интервюираните за следващи ключово важни експерти, които могат да са важни със спомените си. Търсихме онези, за които имаше поне три препоръки от интервюирани личности. Събирането на информацията продължи от октомври 2017 до септември 2018 г. В крайна сметка направихме 47 интервюта със следните категории участници в процеса:
Позиция | брой |
Премиер-министър | 2 |
Вице премиер-министър, отговарящ за евроинтегацията | 5 |
Министър | 6 |
Главен преговарящ | 2 |
Заместник-министър | 9 |
Директор на дирекция Европейска интеграция | 6 |
Ръководител на отдел/звено Европейска интеграция | 3 |
Дипломат | 7 |
Експерт | 7 |
Общо | 47 |
Девета международна научна конференция „Re-new EU – Recovery, Reopening and Revival”
На 13 и 14 октомври 2022 г. катедра Европеистика проведе своята Девета международна научна конференция, на тема „Re-new EU – Recovery, Reopening and Revival”. [...]
Докторантската конференция “Европейският съюз в „окото на бурята“
„Гласът на младите – енергия за Европа“
Пътят на България към Еврозоната
“Ротационното председателство на Съвета на ЕС – от Емпирични факти към Експертна оценка”