Публикации

Сборник от конференция: “За хората и институциите – време за решения в ЕС“

Докторантската конференция “За хората и институциите – време за решения в ЕС“– се проведе на 13 май 2023 г. [...]

Девета международна научна конференция „Re-new EU – Recovery, Reopening and Revival”


На 13 и 14 октомври 2022 г. катедра Европеистика проведе своята Девета международна научна конференция, на тема „Re-new EU – Recovery, Reopening and Revival”. [...]

Докторантската конференция “Европейският съюз в „окото на бурята“

Докторантската конференция “Европейският съюз в „окото на бурята“– Обединена Европа или Европа на нациите“ се проведе на 29 октомври 2022г. [...]

„Гласът на младите – енергия за Европа“

Сборникът от студентската конференция „Гласът на младите – енергия за Европа“, чиито домакини бяха студентите от випуск „Антоан дьо Сент Екзюпери“ можете да свалите тук. [...]

Пътят на България към Еврозоната

Пътят на България към еврозоната се оказа по-дълъг, отколкото бяха първоначалните очаквания. Вместо през 2009-2010 г. тя да приеме еврото, каквито надежди имаше преди присъединяването на страната към ЕС, изминаха над тринайсет години преди да станем членове на преддверието на еврозоната – ERM II (Валутнокурсовия механизъм II). [...]

Медийно отразяване

ОБОСНОВКА НА АКТУАЛНОСТТА НА ПРОУЧВАНЕТО

В началото на Петото разширяване, в хода на подготовката и през процеса на реализацията му, за него често се говореше като за „Източното разширяване на ЕС“ – в единствено число. Независимо от обстоятелствата, че а) в началния момент не е съществувала яснота колко страни-кандидатки ще бъдат приети (Балаш 1997, Смит 2003); б) към групата на Страните от Централна и Източна Европа се очаква да се включи Кипър, но също и Малта; в) пост-комунистическите страни от Вишеградската група упорито настояват да се третират като централно, а не източно европейски, тази словоупотреба се наложи като общоприета. В литературата и досега с „Източно разширяване на ЕС“ се обозначава историческият процес, чрез който ЕС се разрасна до 27, а после и до 28 страни-членки. Обаче в хода на този процес започнаха да се очертават непредвидени странности – първо, началните 12 страни-кандидатки се оказаха разделени на Люксембургска и Хелзинкиска група. Второ, България и Румъния не просто изостанаха с три години, но и спрямо тях бе приложена безпрецедентна в историята на ЕС след-присъединителна условност (Gateva 2015; Chiva/Phinnemore 20133), свидетелстваща за друго качество на тяхната евроинтеграция. Освен това през 2013г. към Съюза се присъедини и Хърватия, която се брои официално за Шесто разширяване на ЕС. Но условията за нейното включване към тогавашните 27 страни-членки е в рамките на условия и политически подход, които са еднакви за следващите кандидатки за членство от Западните Балкани и Турция, някои от които страни съществено напредват към покриване на критериите за членство в Съюза. Всичко това означава, че разширяването на ЕС след 1995-та съдържа едновременно и качествени трансформации и форми на приемственост, които не позволяват да останем при някаква самоочевидност на деленията на етапи (или фази). Да говорим за „Източното разширяване“ в единствено число, което би означавало предварително да изберем като по-важно повтарящото се общо пред същественото различно. Основна цел на настоящето проучване е именно установяване на неочевидните съотношения между двете – еднаквото и различното в политиката за разширяване на ЕС.

Научно обсъждане на Междинен доклад за резултатите от изследването 2016-2017, разработен от екип с ръководител проф. Г. Димитров.

  На 1 ноември  2017 г. се проведе научно обсъждане на Междинен доклад за резултатите от изследването 2016-2017, разработен от екип с ръководител проф. Г. Димитров. Междинният доклад можете да намерите тук. [...]

Публичен дебат на тема: „В Европейския съюз – 10 години по-късно?”

Имаме удоволствието да ви поканим на публичен дебат на тема: „В Европейския съюз – 10 години по-късно?” Поводът е излезлият през лятото специален брой на сп. „Социологически проблеми”, съдържащ широк спектър от експертни анализи за резултата от десетилетието на членството на България в ЕС. [...]